ка — търпеливо и упорито вършеха труд-ната селска работа. К. Калчев, ЖП, 389. Той [Пинтата] гледаше младата и пъргава домакиня и се питаше как и с какво да й се отплати. Цели три дни тя го гледа като свое малко болно дете и се чудеше как да му угоди. Г. Караславов, ОХ П, 125. Той [Грашев] отделяше оскъдни минути и за нея [Елена], и за децата, свикнал бе да чувствува опората им и не намираше време да им се отплаща. Д. Фучеджиев, Р, 333.
2. Остар. Издължавам се, разплащам се. — Платил е [вуйчо Христо] досега 12-13 хиляди борч на турците и се пак не може да се отплати. Н. Ферманджиев, РХ, 50. — Живеница да го яде тоя изедник Костадин.. Вика те жътва да му жънеш, а като света не ти се отплаща. Кр. Григоров, ОНУ, 112. — Едва да събере няколко гроша, за да си накупи каквато стока му тря-ба за в дюгеня, ето ти, че му са изпречва някой личен търговец, комуто, за да са покаже добър платец,., земаше, та са обираше до парица и се отплащаше. Ил. Блъсков, ПБ II, 11. Тойзи истий человек е дължен на ботушаря, на шивача.. Разумява ся, че е ве-сма праведно., пара да не дава в дар, докле ся не отплати на взаимодавците си. С. Радулов, НД (превод), 122.
ОТПЛАЩАНЕ ср. Отгл. същ. от от-плащам и от отплащам се. — Неща мога се отплати затуй, което правите за мене. — Ех, остави се господине! Да говориш за от-плащане на който не може да направиш услуга! Др. Цанков, ТМ (превод), 146.
ОТПЛЕС м. Диал. Само в съчет.: На от-плес. Не по определена посока; накриво.
ОТПЛЕСВАМ, -аш, несв.; отплесна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. отплес-нат, св., прех. Разг. 1. Отхвърлям нещо или някого настрана. Като внимаваше да не изкриви браздите, да не отплесне навън пале-шника, да пори на еднаква дълбочина и като се пазеше да не се препъне в по-едрите блани, Станка забравяше за Бориса. Г. Ка-аславов, ОХ I, 362-363. Кой знае как щеше а завърши тая неочаквана схватка, ако Ликоманов сам не бе се хвърлил и отплес-нал с удар встрани пушката на войника. Ц. Драгойчева, ПД, 560. • Обр. Послушайте, верно е, / нас ни отплесна / епохата, хлябът, животът. Н. Вапцаров, Ст 1946, 74-75.
2. Насочвам към друго място (поглед, мисъл и под.). — Кой де намери толява душа.. — си мисли дядо Матея и отплесва поглед нататък. П. Тодоров, И II, 38. — Какво разбра от живота си и той, като не сети младост, като ни можа да се прибере, ни покой видя? — въздъхваше тя, па отплесваше поглед пд тъмносинята шир на водите. П. Тодоров, И1,43. Понякога той обича да заплашва и да си придава по-голяма важност. Я дойде, я не. И Яна повече и повече се успокояваше и отплесваше мислите си на други различни страни. К. Калчев, СТ, 28.
3. За мисъл, спомен и под. — насочвам на друго място, в друга посока. — Да рачиш да останеш.. — Като за десетина дена, да остана — кимна керванджията и изведнъж мисълта му го отплесна. П. Тодоров, И I, 96. Спомените за къщата, за дялбата, за децата, го отплеснаха на друга страна. Полето, нивите, баирите, реката, всичко се изгуби в тревогата за неговите [на Пинтата] домашни. Г. Караславов, ОХ II, 14. Мисълта му го отплесна от свои и от Загоре. П. Тодоров, И1,107.
4. В съчет. със същ.: разговор, мисъл, внимание и под. Променям посоката, характера, същността на това, което се изразява от съществителното. Грижите около зимата и вестите от фронтовете за убити и ранени, за пленени и изчезнали от-плесваха полека-лека приказките на про-ходчани за двамата дезертьори. Г. Караславов, ОХ П, 368. Никола отговаряше без охота и току гледаше да отплесне разговора в друга насока — за времето, за работата. ВН, 1962, бр. 3247, 4. Сашко се тъкмеше да пита дяда си и за другите звезди,.., но Кумовата слама, която беше се проснала по средата, точно над главата му, отплесна мислите му към оня тайнствен миг, когато завистливият кумец е дебнел с кош на гърба да открадне своя кум. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 338. — Предлагам да разкъсаш тая паяжина около себе си и да омачкаш тия гадове, дето създават разни слухове и ти подкопават името, за да от-плеснат вниманието на хората, и си вършат по-добре своето вредителство! Ст. Даскалов, СЛ, 402.
5. Отвличам вниманието на някого, обикн. с незначителни неща; заплесвам, залисвам. След вестта за смъртта на Генко, Станка не оставяше стареца, все се въртеше около него, гледаше да го отплесва от тежката му скръб и да го разсейва. Г. Караславов, ОХ II, 437. // За нещо — отвличам вниманието, разсейвам. И ето, тази вечер, играта на двете й внучета.., чистият им детски смях, буйните им, невинни и краткотрайни сръдни и свади, я отплеснаха от тежките грижовни мисли. Г. Караславов, ОХ IV, 66. — Това езеро е най-дълбокото! — зараз-правя водачът и това някак я отплесна от мъчнотиите. Ст. Даскалов, ЕС, 177. Вък-рил крачеше бавно и се оглеждаше, той мислеше за предстоящата среща, но местата и предметите, свързани с толкова детски, юношески и младежки спомени, разкъсваха мислите ми и го отплесваха на различни страни. Г. Караславов, ОХ II, 197. отплесвам се, отплесна сестрад. ОТПЛЕСВАМ СЕ несв.; отплесна се св., непрех. 1. Отклонявам се от първоначална-та посока на движение, отивам встрани. Лявото крило на жълтите наистина замахна
