ОТПОЧИВАМ 1074 ОТПРАВЯМ
тиме че я [лещата] бийем по гърба ти. СбНУ XXV, 32.
ОТПОЧИВАМ, -аш, несв.; отпочйна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Почивам, възстановявам силите си; отморявам се. Празничен ден севлиевци отпочиваха от тежката си работа като лете отиваха по няколко семейства вкупом на тиферич в лозята, било на Мамарча при буйната чешма. Ив. Хаджийски, БДНН I, 157. Той [академикът] не можеше да заспи.., но трябваше да полежи тъй поне до три часа. И най-важното — да не мисли, да отпочине, да събере сили за дългия летен следобед. П. Вежинов, НБК, 334. Той няма да им [на византийците] даде време да отпочиват и да се разгърнат, а ще ги удари веднага, дори както са в походен строй. А. Гуляшки, ЗВ, 115. Нас-тали гора зелена, / нашли са студено кла-денче, / седнали да отпочинат, / студена вода да пият. Нар. пес., СбНУ V, 19. ОТПОЧИВАМ СИ несв.; отпочйна си св., непрех. Отпочивам. — Я дай лопатата, дядо... — аз да ти помогна. Аз съм по-млад.., ще поработя, а пък ти седни да си отпочи-неш. А. Каралийчев, ПГ, 33. Старите имат повече нужда от чист въздух и трябва да си отпочиват повечко, отколкото здравите и младите. П. Р. Славейков, Пч, 1871, кн. 3,47.
ОТИОЧЙВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от отпочивам и от отпочивам си; почивка, отмора. Един ден гледаш: лястович-ките пораснали и в гнездото вече не седят, разхвъркват се по високите планини. Ляс-товичката пък отпочиване не знае: вее ден все хвърка и тръси милите си пиленца. Д. Манчев, БЕ П, 52.
ОТПОЧЙВКА, мн. няма, ср. Остар. Почивка, отпочиване, отмора. От своята деятелност той е пожънал само огорчения и, когато настана за него време да получи оная заслужена отпочивка, на която му даваше право дългогодишното му подвизава-не на учителското поприще, той имаше нужда да търси убежище, дето да скрие от света унинието, с което тия огорчения и разочарования бяха отровили душата му. К. Величков, ПССъч. VIII, 105. И от часовете за отпочивка и за сън той открадваше време да си почете. С. Бобчев, ЖФ (превод), 15.
ОТПОЧЙНА. Вж. отпочивам.
ОТПОЯ. Вж. отпоявам.
ОТПОЯВАМ, -аш, несв.; отпоя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Отлепям, отделям нещо запоено; разпоявам. отпоявам се, отпоя се страд.
ОТПОЯВАМ СЕ несв.; отпоя се св., непрех. Отделям се от нещо, с което съм споен; разпоявам се.
ОТПОЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от отпоявам и от отпоявам се.
ОТПРАВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. От който се започва, тръгва, заминава; изходен. За пътниците от трета класа [във влака]., били въведени правоъгълни медни пластинки, върху които е стояло името на компанията, отправната гара и номерът на серията.иВН, 1961, бр. 29997, 4. Истина е, че е Йовковия мироглед има нишката на една обективистична човечност.. Но не това е отправната точка за преценката на богатото и многостранно наследство, което получихме от Йордан Йовков. С. Северняк, ОНК, 203-204. Само в Ирак преброяването дава известни отправни данни, от които може да се установи приблизително броят на иракските кюрди. Б. Темков, К, 7. Монографията е отправен пункт за по-нататъшни изследвания в областта на теорията и практиката на поч-вознанието. ВН, 1959, бр. 2489, 4.
ОТПРАВЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Рядко. Подател, адресант. Една част от читателските писма обаче нямат точните адреси на отправителите. РД, 1950, бр. 126, 3.
ОТПРАВЯ. Вж. отправям.
ОТПРАВЯМ, -яш, несв.; отправя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Насочвам, направлявам някого или нещо в определена посока. Пристигнаха в хижата и почерпиха войниците с по чашка чай, после ги отправиха надолу по шосето за Якоруда. Ас. Христо-форов, П, 11. Еньо отправи кончето към колата. Срещна ги. Снаха му Иванииа възпира колата. Елин Пелин, Съч. Ш, 164. Той решил да отмъсти за бойните си другари, изправил се и се приготвил да отправи и последния си куршум в лицето на врага. Сл. Трънски, Н, ЗОб. Отправи пушката нагоре и гръмна. К. Петканов, БД, 54. На другата година Копроним пак ся приготвя за бой и всред зима отправя войските си към Българско. Д. Войников, КБИ, 46. // Насочвам, съсредоточавам върху някого, нещо (поглед, очи). Никога няма да забравя погледа му. Това бе същият мрачен, пълен с разочарование и болка поглед, който той ми отправяше открай време, когато сбърквах. Л. Станев, ПХ, 15. Левски свали палтото, наметна го и отправи пак очи към шосето. Ст. Дичев, ЗСII, 300. // Изпращам нещо (съобщение, писмо и под). Десетки селяни отправяха пълни с възмущение писма до правителството и настояваха час по-скоро., да престане тормозът над невинни хора. Сл. Трънски, Н, 209. Друмев е посочвал как от две години насам Тошков само веднъж отправил до дружеството насърчително писмо. М. Арнаудов, БКД, 234. Като стигнах в Ихтиман отправих оттам до българския княз., телеграма. П. Р. Славейков, ПХС, 3. Рапортите, които губернаторите
