та има малък примес радиоактивни отпадъци. Д. Янакиев, X МН-3, 70. Книжни отпадъци. Хранителни отпадъци. Железни и медни отпадъци. // Само мн. Ненужни остатъци; смет, боклук. От двете страни на полето се жълтееха измазани с глина къ-щурки.., в средата имаше дълбока яма, в която изхвърляха отпадъците и нечистотиите, а насреща., стърчеше къщата, в която живееше той. Ив. Планински, БС, 29. Когато човек види „лениви отшелници“ [клошарите] как енергично ровят отпадъците покрай халите и пазарищата, ще разбере, че не философията, а безработицата, липсата на хляб и квартира са ги скарали със света на ситите и охолните. Ив. Мирски, ПДЗ, 78. Хвърлих я [баничката] заедно с книжката в кошчето за отпадъци. Тарас, СГ, 63.
2. Само ед. Рядко. Брак, недоброкачествена продукция. През всяка свободна минута ще помагам на машинистките за по-бързо из-връзване на нишките и почистване на машините, с което ще намалим отпадъка. ВН, 1958, бр. 2234, 2. Научих се правилно да комплектувам мъжките и детски чифтове, правилно да вмествам ножовете, за да няма голям отпадък и да не се хабят материалите. ВН, 1959, бр. 2556, 2.
ОТПАДЪЧЕН, -чна, -чно, лш.-чни, прил. Който представлява отпадък, остатък от нещо. Ще се премине към по-пълно използуване.. на отпадъчните изрезки от дървообработващите предприятия. ОФ, 1958, бр. 4165, 2. Известни отпадъчни фабрични продукти (сгурии), образувани при фабрикацията на стоманата, съдържат фосфор и се употребяват като торове. Хим. V кл, 1950, 50. Коксовият катран отначало е бил нежелателен отпадъчен продукт при коксуването на въглищата и неговото отстраняване от завода е създавало голяма грижа на химиците. Хим. XI кл, 1965, 128.
ОТПАРЯМ, -яш, несв.; отпоря, -иш, мин. св. отпрах и отпорих, се., прех. Отделям, откъсвам нещо пришито, заковано, залепено; отпирам2, отпорвам. Рижото момче скочи.., погледна панталона си и решително отпра увисналата кръпка. Г. Крумов, Т,
119. Печката е зинала празна.. Изгоря и последната треска от дъската, която отпрахме тази вечер от тарабата на старата баня край Янтра. В. Ченков, ПС, 79. И с едно силно дръпане Спасов отпра еполета му и махна да го перне с него по лицето. Ив. Вазов, Съч. XI, 183. Той се наклони към иконата и приготви ножа си. Чакаше само някоя светкавица, за да улучи края на венеца и да почне да го отпаря. И. Йовков, Ж 1945, 179. отпарям се, отпоря се страд. С едно дръпване се отпарят и ръкавите на велурените дамски жакетчета, които само са тропосани. ВН, 1959, бр. 2468, 2.
ОТПАРЯМ СЕ несв.; отпоря се св., непрех. Отделям се, откъсвам се от нещо, към което съм бил пришит, закован, залепен; отпорвам се, отпирам се. Закупчикът седеше върху леглото на хотела и си лепеше гумената подметка.. — Не се ли залепва? — попита добродушно Раша, като взе обувката от ръцете му. — Отпра се по пътя... Вл. Зарев, С, 1972, кн. 11, 69-10. От вътрешната страна кожата се беше отпрала от гьона. С. Северняк, ОНК, 267. Само едно от тях [децата], седнало на стълбището, подви крак, за да скрие кръпката на панталона си. Тя се бе отпорила и висеше надолу. Г. Крумов, Т, 116.
О Отпрал ми се е камшика. Диал. Състарил съм се, залинял съм. Отпрах камшика. Диал. Остарях. Ще отпоря ушите на някого. Разг. Ще накажа строго някого. — Каква каца е откраднал ратаят от Калцунката? — Ти откъде научи? — Научих. Ще му отпоря ушите на това магаре. Ем. Станев, I и II, 27. Ще си отпоря джоба. Разг. Пренебр. Никак не ми е грижа, не се вълнувам, безразлично ми е.
ОТПАРЯНЕ ср. Отгл. същ. от отпарям и от отпарям се; отпиране2, отпорване.
ОТПАСА СИ. Вж. отпасвам си.
ОТПАСВАМ, -аш, несв.; отпаша, -еш, мин. св. отпасах, св., прех. В съчет. със същ. като пояс, колан, престилка и под. Свалям, махам нещо (пояс, колан и под.), което е завито около кръста. Противоп. запас-вам, опасвам. Няколко чифта ръце се силеха да го съборят на земята. — Отпаши му колана, момицата му! Отпаши! — викаше някой в ухото му, като теглеше със сключени ръце брадата му и се опитваше да го събори възнак. Една ръка дърпаше токата на колана да снеме портупея му. Ем. Станев, ИК I и II, 107. Щом издои и последната овца [Стоян], отмести пълното ведро, от-паса овчарската престилка и се изправи. К. Петканов, СВ, 42. При излизанието от двора, свахата (..) си отпасва пояса и го простира на вратника, за да мине сватбата през него. СбНУ V, 53. — Досега сме брат и сестра / и отсега — първо либе. / Йотпаши си престилката, / йотпаши си вълненика. Нар. пес., СбВСтТ, 242. // Свалям, махам нещо (обикн. оръжие), което е прикрепено, стегнато около кръста с колан, пояс и под. Противоп. препасвам. Един войник започна да опипва кръста му. Друг отпаса маузера и взе двете бухалки, които Кондарев носеше върху тужурката. Ем. Станев, ИК III и IV, 532. Отпаса револвера, попипа дръжката му и го пъхна под кожения си набедре-ник. Гр. Угаров, ПСЗ, 556. Ненчо са Богу помоли, / йотпаса кемер от кръста, / та го подари на иконата. Нар. пес., СбНУ XXIX, 80. Като ги видя Бруйчо, / че то са люто разсърди, / възседна конче раняно, / отпаса сабя френгия / ю дванайся ката сгъната.
