Page:RBE Tom11.djvu/1064

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


да отпадне изобщо, тъй като когото интересувало съдържанието, могъл да чете оригинала. СбНУ 1П, 146.

О Отпадам / отпадна духом. Книж. Отчайвам се, унивам. — Доведи го тук! — извика плешивият. „Свърши се с мене!“ — отпусна се Орфей. Но си спомни за Кир, който никога не отпадаше духом и винаги се изплъзваше, в каквото и тежко положение да беше изпаднал. Г. Караславов, Избр. съч. V, 350.

ОТПАДАНЕ ср. Отгл. същ. от отпадам. Заедно с физическото отслабване и отпадане, аз и нравствено се чувстувах съкрушен в тоя немски град. Ив. Вазов, Съч. XI, 117. Асирийското царство сполучавало много пъти да се справи от отпадането си и изново ставало страшно за съседите си.

Н. Михайловски, РВИ (превод), 13.

ОТПАДВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); отпадна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Отпадам; отпаднувам. Иванчо захвана да се уморява. Уж се са мъчеше да си дава сърце и кураж, за да не отпадва, но се това усещаше себе си, че не е вече като напред. Ил. Блъс-ков, ПБ II, 77. Поради вътрешни смутове и междуособия грамадното Персидско госпо-дарство скоро наченало да отпадва. Н. Михайловски, РВИ (превод), 45.

ОТПАДВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от отпадвам; отпадане, отпаднуване. Отпадването и обезсърчаването молепса-ха всичките укрепления. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 121. Той предприел разни мерки против отпадването на земледелието и запус-тяването на селата в самата Италия. Н. Михайловски, РВИ (превод), 258.

ОТПАДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Рядко. Отпадъчен. Тя [биотехнологията] може да трансформира редица отпадни продукти в полезни. УД, 1983, бр. 48, 8. Още по-голям е ефектът от проведените комплексни мероприятия за очистване на отпадните води в района на Перник. ЛP, 1977, кн. 5, 18.

ОТПАДНА. Вж. отпадам, отпадвам и отпаднувам.

ОТПАДНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от отпадна като прил. Който изразява умора, немощ; изнемощял, слаб. Момчето говореше с тих, отпаднал глас, но на очите му нямаше сълзи. Те бяха изсъхнали от скръб. Ив. Мартинов, ПМ, 112. Майка му беше no-зле: през нощта у болна-та се появи сърдечна слабост. Старата жена лежеше унесена, дишаше тежко и имаше такъв отпаднал вид, че Кондарев веднага се облече., и отиде да вика лекаря. Ем. Станев, ИК I и II, 76. Аптекарят., често поглеждаше тор делянин.. с отпаднало пръстено лице. И. Йовков, ЖС, 60. Аз знам как всяка вечер / ти своите отпаднали ръце / от самотний си одър / простираш към

Бога на старите хора. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 119.

ОТПАДНАЛО. Нареч. от отпаднал; уморено, немощно. Рамазан беше — жените, забулени и омотани във фереджета, се мъкнеха отпаднало. Б. Несторов, АР, 93. Младият мъж беше истински затруднен. Бе забелязъл как тъмно почервеняха ушите на просителя.., как несъзнато отпаднало гладеха пръстите му грубата дреха. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 344. И двамата произнасяме репликите си отпаднало, защото тия реплики ние си ги разменяме на неравни интервали вече пети ден. Б. Райнов, ГН, 7.

ОТПАДНАЛОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от отпаднал. Левски се спусна на дървения нар и затвори очи. Изтощението от раните., изведнъж овладя цялото му същество. Обзе го болезнена отпадналост, която му се струваше, че не може вече да преодолее. Ст. Дичев, ЗС II, 731-732. Моята отпадналост се дължи на това, че бях изгубил волята да живея. П. Славинс-ки, ПЩ, 467. Те [токсините] предизвикват покачване на температурата, чувство на неразположение и обща отпадналост. Н. Пръвчев и др., ЗТ, 10.

ОТПАДНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); отпадна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Отпадам; отпадвам. Человеци всяк ден от-паднуваха и надалеч ся оттегливаха, за да стоят така в сон, за да измамят глада. ЦВ, 1855, бр. 255, 6. Лошият въглен има същите личби, както и лошата пъпка. Освен това, на болните долошава много, тии от-паднуват докрай. Ив. Богоров, СЛ, 98.

ОТПАДНУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от отпаднувам; отпадане, от-падване. Червеният оток сявгаж залавя с долошаване, отпаднуване, треска, главобол, нямане поревка за ядене. Ив. Богоров, СЛ, 68.

ОТПАДЪК, мн. -ци, след числ. -ка, м.

1. Обикн. мн. Малоценен остатък от нещо. — Цялото изкуство се състои в това — правилно и най-икономично да се отдели чистият метал от вредните примеси.. И когато пробите покажат, че в отпадъците се срещат и зрънца от чист метал,., откриваме коя от машините прави пропуска. С, 1954, кн. 3, 86. Бенко и Манило не останаха назад. Щом падна първият сняг, те си купиха по една лопата, направиха им дръжки от изхвърлените на брега дървени отпадъци и тръгнаха да разчистват снега из безкрайните улици. Ал. Бабек, МЕ, 250. Освен житните зърнени фуражи и семената на бобовите зърнени към концентрираните фуражи се причисляват някои индустриални отпадъци, като кюспета, шротове и трици. Осн. сел. стоп. VIII кл, 104. Тя [пластмасата] съдържа фосфоресциращи вещества. Те се държат постоянно възбудени благодарение на това, че в пластмаса

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл