Нар. пес., СбНУ XXV, 107. отпасвам се, от-паша се страд, и възвр. Калпаци и паласки се снемали, ножове и пушки се отпасвали и всичко това непотребно вещество се предавало на съхранение в черковните заходи.
3. Стоянов, ХБ, 371.
ОТПАСВАМ СИ, -аш си, несв.; отпаса си, -ёш си, мин. св. отпасох си, се., непрех. За добиче — паса колкото ми се иска, паса до насита.
ОТПАСВАНЕ ср. Отгл. същ. от отпасвам и от отпасвам се.
ОТПАША. Вж. отпасвам.
ОТПЁВ м. Поет. Припев. В паметта ми отеква не една песен за тая толкова възпята в наший край река. И всички глъхнат само в един отпев: Вървели, що са вървели / стигнали до река Велека. П. Росен, ВПШ, 103.
ОТПЕР А1. Вж. отпирам1.
ОТПЕР А2. Вж. отпирам2.
ОТПЕРДАША. Вж. отпердашвам.
ОТПЕРДАШВАМ, -аш, несв.; отпер да-ша, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Жарг. Заминавам, тръгвам, обикн. бързо, без да се бавя, за някъде. И си запали моторетката, та отпердаши къде Берковица. И. Радичков, СР, 97. — Слушай, шегата настрана. Сам разбра, че не е толкова лесно да го открием. София е море. А може и за провинцията да е отпердашил. К. Кюлюмов, ПШ, 71'
ОТПЕТЛЁЯ. Вж. отпетлявам.
ОТПЁТЛЯ. Вж. отпетлям.
ОТПЕТЛЯВАМ, -аш, несв.; отпетлёя, -ёеш, мин. св. отпетлях, прич. мин. св. деят. отпетлял, -а, -о, мн. отпетлёли, прич. мин. страд, отпетлян, -а, -о, мн. отпетлёни, св., прех. Диал. Откопчавам. Лудото я разбуду-ваше, / момата не се будеше. / Е го разпа-шал коланот, / его отпетлал ушникот. Нар. пес., СбНУ VII, 69. отпетлявам се, от-петлея се страд, и възвр.
ОТПЕТЛЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от отпетлявам и от отпетлявам се.
ОТПЁТЛЯМ, -яш, несв.; отпётля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Отпетлявам. Я, седни ми на колено, / да отпетляш ред петлици, / да ми видиш кошулята / неизпрана три години. Нар. пес., СбБрМ, 457. Пян ле-гнаф, шпирт мори Яно ле, пян заспаф, / та, седни ми, шпирт мори Яно ле, на скутеи, / отпетляй ми, шпирт мори Яно ле, чапрад-зиве. Нар. пес., СбБрМ, 441. отпетлям се, отпетля се страд, и възвр.
ОТПЁТЛЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от отпетлям и от отпетлям се; отпетляване.
ОТПЕЦВАМ, -аш, несв.; отпецна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, отпёцнат, св., прех. Диал. Откачвам, отпъвам нещо запец-нато, запънато. Дядо Боне вдигна вежди и една въздишка отпецна закачения някъде в гърлото му глас. Ст. Даскалов, БП, 70. от-пецвам се, отпецна се страд. и възвр.
ОТПЕЦВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от отпецвам и от отпецвам се.
ОТПЕЧАТАМ1. Вж. отпечатвам1.
ОТПЕЧАТАМ2. Вж. отпечатвам2.
ОТПЕЧАТВАМ1, -аш, несв.; отпечатам, -аш и отпечатя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Напечатвам, печатя нещо. Камен пишеше всички материали [за вестника] на восъчния лист и ги отпечатваше на циклостил. К. Ламбрев, СП, 162-163. — Татко, дай да чукна една буква! — Хитрушата използува моето разнежване и отпечата една буква. Ст. Даскалов, ЕС, 205. В 1841 г. Иван Богоров отпечатваи в Одеса ликовете на „българските царе Йоанна Асена и Йоанна Шишмана и българския лев“. Б. Пенев, НБВ, 26. Сегашното книгопечатание, с което ние скоро и евтино отпечатваме множество копия от едно съчинение и ги пръскаме по света, е изнамерено и прието в Европа около 1450 година. Т. Икономов, ЧПГ, 115. Аз искам да разкажа още за празника на момичетата и за празника на момчетата.. За този празник японските пощи отпечатват и нарочна марка. К, 1963, кн. 2, 38. // Издавам ( книга и под.). Минал гръцката школа в Котел и гръцката бейска академия в Букурещ, Берон се задържа известно време в Брашов, гдето през 1824 г. отпечатва своя знаменит „Буквар с различни поучения“. М. Арнаудов, БКД, 10. Той все пак доживя да отпечата поне първия том от тях, а вторият — печатаха вече неговите наследници. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 11. Започна да къса ръкописите си, да се отвращава от всичко, което беше написал и отпечатал. Л. Гуляшки, Л, 56.
2. Оставям отпечатък, следа от нещо. Ала ние бяхме непълнолетни. Й следователно, не можехме да подпишем протокола. Тогава кметът накара мама да отпечата палеца си върху празнота хартия. К. Калчев, ПИЖ, 30. Тя беше стъпила на плочите с боси, изцапани крака, които бяха отпечатали стъпките си по пода и това ядоса повече чистия старец. Елин Пелин, Съч. IV, 47. Тихичко някой се възправи, луната го надзърна и отпечата сянката му върху каменната стена. Р, 1926, бр. 225, 3. Уморени бяха и хората, и конете: безсънната нощ беше отпечатала по лицата своята тревога. Л. Стоянов, Б, 92. отпечатвам се, отпечатам се, отпечатя се страд. Приготвени са били и други полезни книги, като „Богомилската история“ и те трябвало по-скоро да се отпечатат, за да може „да се умножи науката в нашето отечество, за да се просвети народът ни, останал толкова време в темнота“. М. Арнаудов, БКД, 10. Скратяванието на металите ся доказва с
