който неговият покоен баща изработи златната обкова на едно евангелие. А. Ка-ралийчев, ПГ, 107. Отличителните орнаменти в текста [на евангелието] и изящно-то изпълнение при сребърните позлатени обкови, представляващи разпятието и слизанието в ада, говорят за тънък художествен усет на майсторите. Р, 1927, бр. 240-241, 4. Конят влачеше изскубани житни стръкове,.. Над пиринчената обкова на седлото слънцето чупеше златисти отблясъци. Ем. Станев, ИК I и II, 160.
ОБКОВА
106
ОБКОВКА
2. Разш. Покритие, обикн. метално, с което са обковани ръбовете, краищата или повърхността на нещо, за да се подсили здравината му; обковка, обшивка. Чуваше се как дъждът трака по желязната обкова на кабината. А. Гуляшки, МТС, 344. Сложи ги [парите] в едно малко сандъче с ламаринена обкова по краищата. Д. Ангелов, ЖС, 397. Какво плащаме ний когато купуваме една каляска? Веществото и фасона, сиреч дървото и желязната обкова. Ч, 1870, бр. 4,
106.
3. Метална част на прозорец, врата, мебел, спортно съоръжение и др., служеща за свързване, отваряне, заключване, задържане, усилване и под.; оковка, обковка. Сега ските са пластови (вкл. и детските), с по-добра спойка и с нов комплект обкови. ВН, 1964, бр. 3836, 3. На изложбата са показани също .., строителни и мебелни обкови, .., спортни и туристически принадлежности. РД, 1960, бр. 33, 2.
4. Обикн. мн. Остар. Окови, букаи. Старата Сива ся приближи до плета, като раздрънка железата и обковите си, и поиска да прескокне плета на ливадата, за да придружи дъщеря си. М. Балабанов, ДБ (превод), 46. • Обр. Там, дето любопитството е затворено с ключа на невежеството, там книжевността е в обкови и вестникарст-вото не намира своето поприще. ДЗ, 1867, бр. 2, 5.
ОБКОВА. Вж. обковавам.
ОБКОВАВАМ, -аш, несв.; обкова, -еш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Като кова, поставям по повърхността или по краищата на нещо метално или друго покритие, гвоздеи и др., обикн. за да се подсили здравината му. Той [главният майстор] докладва на Бенковски как ще обкове отвътре черешовите топчета, оплакваше се от барута, купен от турците, който беше крайно долнокачествен. Л. Стоянов, Б, 104. Дърводелецът му направи селски сандък,.. Той обкова ъглите му с тънка ламарина. Д. Кисьов, Щ, 46. [Стоян] реши да повика майстори -.., да обковат тавана с дъски. Д. Талев, ЖС, 95. С желязото обковават военните кораби, от него изливат машините. Т. Икономов, ЧПГ, 119.
2. Поставям метална, обикн. златна или сребърна, украса на нещо. Иди, свали отгоре иконата на свети Кирил и Методия, дето я обковахме с шарения венец и ще видиш. Т. Влайков, Пр. I, 276. Имаме още храм божи,.., а и досега, не да речем отвън черновата, ами и иконите стоят без премяна; да бе се подканил някой баре със сребърна одежда да ги обкове. Н. Бончев, ТБ (превод), 31. Додето тоз златар е още жив, / ще го накарам да ти обкове / в сребро и злато книга стихове. М. Петканова, ЦТ, 30.
3. За метал, дърво и др. Обхващам повърхността или краищата на нещо, като подсилвам здравината му. Те [селата] приличаха на купища скали, защото къщите бяха изградени от камък.. А гредите, които обкова-ваха плевните, бяха посивели и придобили баграта на камъка. А. Дончев, ВР, 9-10.
4. Остар и диал. Оковавам. Навалицата се разстъпва и се показва вакъл юнак-хайду-тин със свързана ръка за крак в окови.. И него хванали, свързали го, обковали го. П. Тодоров, Събр. пр II, 194. Заптиите,.., тутакси повлякоха двете жертви най-безчо-вечно и закараха в тъмницата, дето ги обковаха с тежки железни вериги. НБ, 1876, бр. 28, 110. • Обр. Желязна бе твоята броня- / в желязо духа обкова, / и твърдо стоя ти на коня. Хр. Смирненски, Съч. I, 100. обковавам се, обкова се страд. Само за една седмица местността беше планирана,., и основите на бъдещите къщички положени.. Върху основите се изграждаше дървена конструкция, която отвън се обковаваше с широки импрегнирани дъски. Г. Белев, КВА, 150-151. — Като се обкове добре стъклото и се постави маджунът,.., се постига уплътнение. Цв. Чалъков, ЗИК, 8. Ако някой обвинява другиго, то да са обкове в железа и тогава да са слуша обвинението му. НБ, 1876, бр. 12, АП.
ОБКОВАВАНЕ, мн. -ия и (остар. и диал.) -та, ср. Отгл. същ. от обковавам и от обковавам се. Пили и копчета,.., парчета от железа за обковаване на шейните, .., всякаква метална чудатост — това е костюмът на шамана. И. Радичков, НД, 12. На седмия ден някой съобщи, че ромеите са побили гранични камъни на самия нос Емона, и че дотам може да се иде и да се купи брашно.. И желязо.. Поне за обковаване на двете разбити входни врати. Д. Добревски, БИ, 180. Улейний мост е един улей от мло-го яко и доста дебело желязо, ограден из-вътре с мощни железни обковаванеа, турнати въз спонци. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 25.
ОБКОВКА ж. 1. Метална, обикн. златна или сребърна украса, с която е обкован някой предмет; обкова. Гледаше [Симеон] книгите си, свитъците,.., евангелията, на-кипрени в злато-сребърните си обковки като във владишки патрахили. А. Гуляшки, ЗВ, 475. Потъмнели бяха сега месинговите обковки и ключалки на сандъците и не проблясваха както някога. В. Геновска, СГ,
