ОБКАЧАНЕ 105 ОБКОВА
ОБКАЧАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от обкачам и от обкачам се; обкачване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБКАЧВАМ, -аш, нес в/, обкача, -иш, мин. св. -их, св., прех. Окачвам навсякъде, по цялата повърхност или на много места. Стените и те представляваха нещо изключително за Катя. Боядисани само с една боя, те бяха обкачени с редица художествени картини в златни рамки. Ст. Чилинги-ров, РК, 82. обкачвам се, обкача се страд, и възвр.
ОБКАЧВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от обкачвам и от обкачвам се.
ОБКЙТВАМ, -аш, несв.; обкйтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Обкич-вам. Раззелени се земята, треви избуяха, пъстри цветя обкитиха поля и градини, а слънцето обля всичко видимо с топлина и радост. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 19. Навсякъде обкитват косата с цветя, с всякакви пера. Ч, 1875, бр. 10, 445. Правителството во всичката тази работа показа такваз лоша обнаска, каквато само може да си помисли човек. То забрани на жителите на Загреб да обкитят къщята си и да правят осветления. Ч, 1875, бр. 2, 60. Взе ръката ми и с думи мъдри / тя ми бъдещето зареди, / че ще взема момък с черни къдри / и със хубави очи — звезди. / че ще има много, много злато —/ та ще ме обкити с дарове. М. Петканова, МП, 28. обкитвам се, обкйтя се страд, и възвр.
ОБКЙТВАМ СЕ несв.; обкйтя се св., неп-рех. Остар. и диал. Обкичвам се.
ОБКЙТВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от обкитвам и от обкитвам се; обкичване.
ОБКЙТЯ. Вж. обкитвам.
ОБКЙЧА. Вж. обкичам и обкичвам.
ОБКЙЧАМ, -аш, несв. (диал.); обкйча, -иш, мин. св. -их, св;, прех. Обкичвам. Затова и досега, като увърхат орачите и като смелят от новото жито, най-напред месят кравай; обкичат го с цвете; занасят го на кладенеца. Христом. КМ И, 189. Отвънка се жени / в навалицата врат със китки,
— там едни / юнашките чела оръжия обкичат, / там други със цветя чак отдалеко тичат. П. П. Славейков, СбМис, 1910, кн. 2, 39. Ти с което [цветице] най-обичаш / свойто ангелско лице / сека сутрин да об-кичаш /ида ходиш на хорце. М. Софиянец, П, 43. обкичам се, обкйча се страд, и възвр. Днес с тръне, утре с рози се обкичам. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 73.
ОБКЙЧАМ СЕ несв. (диал.); обкйча се св., непрех. Обкичвам се. Подир студената зима следува топлата пролет;..; полетата и лъките ся обкичат с цветове. Пч, 1871, кн. 1,4-5.
ОБКЙЧАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от обкичам и от обкичам се; обкичване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБКИЧВАМ, -аш, несв.; обкйча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Кича, окичвам някого или нещо от всички страни, отвсякъде или на много места, по цялата повърхност, навсякъде. Вървят съседи и роднини, палят вощеници и обкичват с китки и цветя мъртвеца. П. Ю. Тодоров, И I, 132. Всеки ден той ходеше за билки и пълнеше стаята си със снопчета, с които обкичваше стените и тавана. Д. Немиров, Б, 205. Най-прекрасни цветя, украсени със звънчета, обкичваха коридорите. Св. Минков, Сн (превод), 8. — Не се дърпай, глупачке! Своя кадъна ще те направя! .. Живот ще живееш! Със златни нанизи ще обкйча бялата ти шийка! Г. Крънзов, Избр. п, 168. Художници от всички страни бидоха доведени, за да обкичат тез построения [бани, сараи и пр.]; те бидоха щедро надарени. С. Бобчев, СОИ, 81. • Обр. С учудващо и замайващо красноречие Буби разкрива пред изумения домакин целта на своето посещение, като обкичва речта си с мъдри афоризми за жената, за любовта и за брака. Св. Минков, РТК, 97. обкичвам се, обкйча се страд. и възвр. От зимиий тежък сън се вече сепна тя / и, като угледна невяста, се обкичи / с венци от минзухар и бисерно кокиче. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 142.
ОБКЙЧВАМ СЕ несв.; обкйча се св., непрех. Окичвам се от всички страни, отвсякъде или на много места, по цялата повърхност, навсякъде. Няколко дни се случиха много студени. Стрехите на къщите се об-кичиха с ледени шишове. И. Радичков, В, 139.
ОБКЙЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обкичвам и от обкичвам се. Любка заедно с Тюленин участвува в най-смелите акции —.., при обкичването на града с червени знамена по случай годишнината на Октомврийската революция. Лит. XI кл, 1964, 161.
ОБКОВ, мн. няма, м. Съвкупност от метални части на прозорци, врати, мебели и др., служещи за свързване, отваряне, заключване, задържане, усилване и под. Бъдещото предприятие „Вулкан“ ще произвежда предимно обков (строителен, мебелен, транспортен и висящ) и печки. НД, 1963, бр. 163. Нерядко се нарушава технологията на производството и се произвеждат недоброкачествени секретни, вкопани и външни брави, различни видове панти и друг обков. РД, 1958, бр. 307, 2.
ОБКОВА ж. 1. Метална, обикн. златна или сребърна украса, с която е обкован някакъв предмет; обковка. В душата на зла-тарчето се появиха високите каменни мостове, .., близкият Лесновски манастир, за
