обичливо сърце. Д. Талев, СК, 12. Произхождението и обичливият му характер правеха да му се прощават от съгражданите му тия невинни слабости. Ив. Вазов, Съч. X, 177. Трета година работи Харалан с него [с директора].. не веднъж се е случвало да види как в строгия наглед човек трепка обичливо и топло сърце! А. Гуляш-ки, СВ, 161-162, Похвалата е едно от големите премеждеа на отхраната [на децата]: ..; те стават пустославни, мъчни да живеят ..: това прави един малко обичлив нрав. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 14.
ОБКАЧАМ
104
ОБИЧЛИВО
2. Който изразява приветливост и добрина и буди симпатия, обич; обичен. Дъбакът беше русолик левент, с обичливо лице, на което придаваха особена хубост големите му сини очи. Елин Пелин, Съч. I, 167. В близост до дома ми тогава,.., живееше 16-17 годиш-но умствено недоразвито момиче .. Винаги, когато го срещах, то ме придружаваше до ъгъла на бившия бул. „Фердинанд“ и с обичливата си усмивка ми засвидетелствуваше симпатията си. Ст. Грудев, АБ, 160.
3. Рядко. Който изразява, показва обич, любов; обичен. Тя се ослуша в шума отвън .. И както гледаше Момчила с изпитателния си и обичлив поглед, силно го прегърна. Ст. Загорчинов, ДП, 473. Алтъна млъкна, .., погледна с ласкави благодарни очи юнака, който се бе изправил под иконата и я галеше с обичлив взор — и продължи. Г. Манов, КД, 56. Един твой обичлив поглед, една твоя сладка дума ще укротят болежките й [на жената]. П. Р. Славейков, ПВЖ, 96.
4. Остар. Който е обичан, любим; обичен. Деборах, неговата [на Милтон] най-обичли-ва дъщеря, живееше тогава йоще в дома на тъкача Спидфиелд, който я беше зел за жена. Ламартин, Ч, 1875, бр. 12, 545. Тази страна [Георгия] е обичлива от природата; тук — климат хубав и приятен, изряд-но вино. С. Бобчев, ПОС (превод), 214.
5. Остар. Който е харесван, предпочитан, който е по нечий вкус; обйчен. В България рядко е предел да нямат лозя българи. То е най-обичливо тям занимание. Г. С. Раковски, П, 71. Най-обичливото ястие на лисицата са кокошките, гроздието и меда. Т. Икономов, ЧПГ, 19. След молитвата обичливото му [на Св. Димитрий] занятие било да ся разговаря със сякого все за спасението на душата. Д. Душанов, ИПЧ, 225. На-шла обичливото място в книгата, пророчеството на господаря Иван. Хр. Ботьов, К (превод), 66.
ОБИЧЛЙВО нареч. 1. С обич; обично. — Знам аз, ще те е срам да се покажеш пред хората с такава... — Тя преглътна, погледна го обичливо и топло му се усмихна. А. Гуляшки, СВ, 346. Той [вуйчо] е усмихнат, обичливо ме гледат очите му и обичливо се слага ръката му върху главата ми. Д. Не-миров, КБМ, 21. След няколко недели Павлина отиде със съпруга си на неговата дръ-жава (чифлик). Живее и досега щастливо, обичливо. Ч, 1871, кн. 20, 625.
ОБИЧЛЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от обичлив. Понесъл мъжки обидата, поручикът прибра ръка и с предишната обичливост отвърна, че нищо не крои. Д. Вълев, 3, 174. После той извади из джеба, си една малка плочица от слонова кост, написа върху тая плочица с една зла-тна игла, окачи плочицата на лъка и поднесе сичко това на княгинята с една обичливост, що възхити сичките присъствую-щи. Ив. Адженов, ВК (превод), 15.
ОБЙЧНИЧЕ и (диал.) обичниче, мн. -та, ср. 1. Само ед. Род многогодишни тревисти растения от семейство лютикови със сложноперести нарязани листа и метловид-ни или гроздовидни съцветия, които са разпространени по планинските места и се използват като декоративни, за боядисване, в народната медицина и др.; ТЬаИ^гит. Бяха измръзнали цветовете и листата на обичничето .. около хижите „Тинтява“, „Фон-фон“ и „Брокс“. Пр, 1952, кн. 6, 70.
2. Диал. Название на няколко растения като горицвет, копитник, невен и др. (Т. Панчев, РБЯд).
ОБИЧНО нареч. 1. С обич; обичливо. Анушка вдигна сините си очи към дядо си и му се усмихна доверчиво и обично. Д. Ангелов, ЖС, 29.
ОБЙЧНО нареч. Остар. Книж. Обикновено, обичайно. Над черковата отгоре обично стои кръст — знак, че християнските храмове са назначени за славословие на Христа, който е разпят на кръст. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 10. Человеческо-то око обично ся срявнява с огледалото. Превод, Ч, 1871, бр. 20, 629. Народ е постилал по поди (пътища, улици) обично лиля-ка, на онова място, по което е минувал цар. Г. С. Раковски, БС, 162. Той [Нептун] обично ся вози на колесница, направена от една широка скойка. Ем. Васкидович, ПП (превод), 63.
ОБКАНТЯ. Вж. обкантявам.
ОБКАНТЯВАМ, -аш, несв.; обкантя, -иш, мин. св. - их, св., прех. Спец. Обшивам края на дреха, обувка и под. с кант. обкантявам се, обкантя се страд.
ОБКАНТЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Спец. Отгл. същ. от обкантявам и от обкантявам се. По кройката на маската трябва да се извърши разкрояването на материала .. Освен това се подготвят лентички от тъканта за обкантяване на краищата. Н. Иванов и др., ГО, 56.
ОБКАЧА. Вж. обкачвам и обкачам.
ОБКАЧАМ, -аш, несв. (диал.); обкача, -иш, мин. св. -их, св., прех. Обкачвам. обкачам се, обкача се страд, и възвр.
— От Ал. Дювернуа, Словарь болгарского языка..., 1885-1899.
