ОБКОВЪЧЕН 107 ОБКОПАВАМ
164. Стигнаха до голяма дървенр порта, с железни цветовидни обковки. И. Вълчев, СКН, 20. Тук е намерена и най-старата икона на града „Св. Богородица“ с богата сребърна обковка. О, 1877, кн. 11, 26.
2. Разш. Покритие, обикн. метално, с което са обковани ръбовете, краищата или повърхността на нещо, за да се подсили здравината му; обкова, обшивка. Палещите лъчи нагряваха желязната обковка на кораба. Гр. Угаров, ПСЗ, 57. — Нона дала знак на своя човек и тоя тутакси приклопил тежката порта, която била усилена отвън с желяз-на обковка. А. Гуляшки, ЗВ, 489. Толкова страдание, толкова мъка! Не може... А то така... Светец трябва да ме направят! — изкрещя внезапно той и удари с юмрук по ламаринената обковка на тезгяха. Л. Ди-лов, ПБД, 180. Зачервената обковка на пещта малко по малко взе да потъмнява.
Н. Нинов, ЕШО, 74. Варосаните стени пак светеха като яйчени черупки, пак тъмнееха дъсчените обковки на прозорците, но зад тях се потайвеше изчужоял живот. Ст. Сивриев, ЗСБ, 157. • Обр. Наелектризиран от нейното [на Дара] упорство, самият той преодолява вцепенението си и започва да се изтръгва педя по педя от ледената обковка. Бл. Димитрова, Лав., 283.
3. Метална част на прозорец, врата, мебел, спортно съоръжение и др., служеща за свързване, отваряне, заключване, задържане, усилване и под.; оковка, обкова. На коленете си Желязков постави голяма кутия с водни бои, облегна се на стола, метна крак върху крак,., и към нас светнаха нал-четата и обковките на неговите тежки туристически обувки. Ив. Давидков, КХ,
49. Фотоснимката беше оставила у мене впечатление за голямо художествено въздействие на тази проста на вид врата с груби, но с вкус направени и хармонично съчетани обковки (ръчка, щит за ключа и гвоздеи). НК, 1958, бр. 31, 4.
ОБКОВЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се отнася до обковка. С помощта на винтове се закрепват и всички обковъчни материали на изделията: панти,.., метални скоби и пр. М. Тодоров и др., ТМСС, 79.
ОБКОЛВАМ, -аш, несв.; обколя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. 1. Обкръжавам, обграждам, заобикалям2; обикалям, обко-лисвам, обколявам. Тъй също вий не видите въздуха, който ви обколва, защото частиците му не са сгъстени йедни против други. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 426. Янкула го войска обколила, / кои до коня, како честа гора. Нар. пес., СбБрМ, 141. Дъжда пръсна бързо... / А върбата самодивска / от дъжда заклоня, / момците я обколиха; / туй беше пред пладня. Ц. Гинчев, ДТ, 72. // Обхождам, обикалям; обколявам. Чин са-ба (во темни зори) царо го обколил езерото, да видит, що има, що нема. СбНУ XV,
84.
2. Обграждам, заграждам нещо с колове; обколявам (Н. Геров, РБЯ). обколвам се, обколя се страд.
ОБКОЛВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от обколвам и от обколвам се; обкръжаване, заобикаляне, обграждане, обикаляне, обко-ляване, обколисване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБКО ЛИС АМ. Вж. обколисвам.
ОБКОЛЙСВАМ, -аш, несв.; обколйсам, -аш и обколйша, -еш, мин. св. обколйсах, св., прех. Диал. Обкръжавам, обграждам, заобикалям2; обикалям, обколвам, обколявам. От седлото на едрия си кон той [Момчил] хвърли поглед наоколо: отвред го обколисваха обръжени люде — редиците им ту прави, ту разбъркани, личеха върху равното поле. Ст. Загорчинов, ДП, 485. Ми с' опули [Момчула] по бели друмо'и; / се за-дале мъгли и право'и, / г' обколисват люгъе оружени. Нар. пес., СбБрМ, 158. обколисвам се, обколйсам се и обколйша се страд.
ОБКОЛИСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от обколисвам и от ооколисвам се; обкръжаване, заобикаляне, обграждане, обколва-не, обколяване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБКОЛЙША. Вж. обколисвам.
ОБКОЛЯ. Вж. обколвам и обколявам.
ОБКОЛЯВАМ, -аш, несв/, обколя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Обколвам. обколявам се, обколя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБКОЛЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от обколявам и от обколявам се; обколва-не.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБКОП м. Остар. и диал. 1. Окоп, изкоп, ров; шанец, хендек. В това време Карнобат е бил обиколен с големи обкопи, следователно кърджелиете не са могле твърде лесно да влезат в него. П. Хитов, МХ, 144. Освен туй крепостта, в която живеял тиранът, била обиколена с яки стени и с обкоп с подвижен мост. Н. Михайловски, РВИ (превод), 160. Пред Панагюрище жените, старците и децата с необикновено въодушевление копаяха обкопи. Г. Бенев, БК (превод), 49. Селенете са държаха три дни,., и са защитяваха юнашки, зад изкопаните набързе шанцове (обкопи, хендеци). НБ, 1876, бр. 2, 7.
2. Канавка; шанец, хендек. Повечето кърс-ки шосета не са ся поправяли от когато са направени. По таз причина обкопите на повечето шосета са засипани. Дун., 1876, бр. 1104,58.
ОБКОПАВАМ, -аш, несв.; обкопая, -аеш, мин. св. обкопах, св., прех. 1. Копая,
