ОТНЕСЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от отнеса се като прил. 1. За човек — който е погълнат, обхванат изцяло от някакви мисли и не забелязва нищо около себе си; завеян, занесен, разсеян. Казаха ми още, че тя не знаела кога свършва работният ден, а трябвало да изключат мотора на пресата, за да разбере, че трябва да си иде. Наблюдавах я като излизаше, беше съвсем отнесена. Г. Марков, ПМД, 161. Той бързаше да стигне най-напред, преди да се е разшетал народът наоколо, за да може от душа да се нагледа на новата постройка — застанал безмълвен насреща й, без да се смущава, че някой може да го помисли за отнесен. А. Гуляшки, ДМС, 9-10.
2. За очи, поглед, усмивка — който изразява замисленост, унесеност. Той видя отнесеният поглед и замечтаната й усмивка и разбра, че просто не чуваше думите му.
ОТНЕСЕНО. Нареч. от отнесен; унесено, занесено. Дине я гледаше [жената] отнесено, стоеше объркан като никога. Д. Бегунов, ЧД, 17.
ОТНЁСЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от отнесен; занесеност, унесеност. Лиляна хлътна в самовглъбление без дъно, с отнесеност и боязън в очите. Г. Величков, С, 1980, кн. 1, 53.
ОТНЁТРЕ нареч. Диал. Отвътре; отнат-ре. Момчето откарало мливото на воденицата, погледнало у вратата и видело онет-ре косавио воденичар. А оне, воденичаро, като согледал момчето, заокал отнетре: Ела, чичин, ела!„ Нар. прик., СбНУ ХЬУ, 381. Стоян отнетре повикал: / нямам ли нийде никого, / .. / каваля да ми донесе.“ Нар. пес., СбнУ ХБУИ, 65.
О Отнетре ми е тясно. Диал. Болен съм психически, не съм добре, зле съм психически. — Като на курорт го канят да иде, а той, нали отнетре му е тесно, вика, та къщата тренере. Ст. Даскалов, ЕС, 314.
ОТНЙГДЕ нареч. Остар. Книж. Отникъде; отнийде. У нас човек тряба да се задоволи со спокойната съвест при изпълнения дълг — и да не чака повече, защото няма да получи отнигде ни признание, ни насърчение. П. К. Яворов, Съч. III, 273. Снагата ми тръпнеше, няма отнигде помощ: бог високо... Пак на светинята припадам на молба. М. Кънчев, В, 101.
ОТНИЙДЕ нареч. Разг. Отникъде. Случвало ми се е да седя на нивата в лятна жега. Отнийде вятър, нито облак. Н. Хайтов, ШГ, 276-277. Гълъбина не се обади. Вида слезе към сламите, пак повика, но отнийде не чу глас. Г. Алексиев, ДЦ, 116. До сутринта — никаква вест отнийде. Никой никъде не беше виждал яворовския овчар. М. Кюркчиев, ВВ, 139.
ОТНЙКЪДЕ нареч. От никое място. И отникъде не се чуваше весела песен, от никоя къща не ехтеше волен смях. Г. Русафов, ИТБД, 155. Беше сама, съвсем сама под небето. Отникъде надежда, отникъде радост, само тъмнина, студ и самота, болезнена самота. П. Стъпов, ЖСН, 281. За крайно бедни да се считат тези, които нямат отникъде доход и са негодни за работа. Ст. Мокрев, ЗИ, 46-47. Децата й линеели, умирали от глад. Отникъде помощ, отникъде подкрепа или топла дума. П. Здравков, НД, 73.
ОТНИМАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); отнема, -еш, мин. се. отнех, прич. мин. св. деят. отнёл, прич. мин. страд, отнёт, св., прех. Отнемам. Защото животът., поглъща определеното за свободни занятия време, разстройва хубавото раположение на духа и често отнима всяка възможност да се посвети човек всецяло на онова, което му е присърце. Т. Влайков, Съч. Ш, 47.
— Богородице, дево, божия майко, — зашъ-пна тя [калугерката], кършейки ръцете си
— спаси го, продължи му и дните!.. Не му отнимай живота, не го откъсвай от света, за всички мои прегрешения ми въздай, вла-дичице небесна, само него пожали, пощади го! Ст. Загорчинов, ДП, 169. А Господ й е дал много дечица.. Но най-лошавото е това, че едно из тия дечица захваща да поот-крадва, захваща да полъгва, захваща да отнима чуждото., um. н. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 107. — Залюбих си, байчо, / енно момиченце, / ала ми го, байчото, / млого душ отнимат! Нар. пес., СбНУ XLVI, 262. отнимам се, отнема страд.
ОТНЙМАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от отнимам и от отнимам се; отнемане. Той си бе утолил жаждата за отмъщение чрез опропастяването на Годе-слава. Сега мислеше само за отнимането Славка от ръцете му. Ив. Вазов, Съч. XTV,
83.
ОТНЙНЕ нареч. Остар. Отсега нататък. — Нека Симеон не пести средства за храмовете господни, защото истината е една и тя отнине и ще пребъде до свършека на света. А. Гуляшки, ЗВ, 53. „Кръстничке ле, бяла Керо, / дониня ми си кръсница, / я отнине либовница.“ Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 42;
ОТНЙСАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); отнеса, -ёш, мин. св. отнесох, прич. мин. св. деят. отнесъл, -ела, -ело, мн. -ели и (диал.) отнёл, св., прех. Отнасям. Цялото поле долу, под водениците, гъмжи от войници, граждани., разбиват складовете и отнисат кой къде свари свидно пазените дотогава припаси. М. Кремен, Б, 99. Над мен трептяха без покой листата / на трепетликата и техний шум / събуждаше ми спомени в душата — /далек отнисаше ме буден ум. К. Христов, Избр. ст, 39. Дето бяха ергените, / ергенки си оставеха, /тебе, Недо, куповаха: /благи смокви и старфиди, / на Неда ги от-
