отриц. За поглед — отмествам се, отдръпвам се от някого или от нещо.
7. Диал. Престана да имам. Щом отнемат кравите мляко, ще ги продам и ще купя овце.
8. Остар. и диал. Спасявам, отървавам някого. „Но как мислите вие, при такава люта смърт, да браните града?“ "Може войводата и да го предадеше, но вчера заран полковникът из Бужани пусна в града сокол с книга да не дават града: че иде да ни отнеме с полка си. Н. Бончев, ТБ (превод),
51. Ютгоре първи синджир [роби]: коладе ле. /— Ой те тебе, свети Гьорги! / отнеми не, свети Георги, / ще те дарим добра дара. Нар. пес., Со АЙ, 65. — Много здраве на Дойчин, / дето е помислил давно свраи, / да утрепе чер арапин, / да йотнеме всички Солун града. Нар. пес., СбНУ XIV, 75. Яли ко-нък Момчилу говори: / „Вала тебе, Момчи-ле юначе, / я си слизай, та със ноге бегай! / Бог да бие твое пръво либе! /.. / Она ми е крила изгорила, /.. / та не можа от зло да те отнемем.“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 64.
9. Спец. Извличам, изземвам част или съставка от някакво съединение или от нещо цяло. Химична реакция, при която едно вещество отнема кислорода от неговите съединения, се нарича откисляване или редукция. Хим. VII кл, 1965, 54. Магнезият е силен редуктор (окислител — отнема кислорода от някои окиси), понеже има голям афинитет към кислорода. Хим. V кл, 1950,
39. Водата може да размива скалите.. Освен това, тя отнема от скалите ония химически вещества, които служат като твърда спойка между отделните материали. Г. Томалевски, АН, 150. Ако желаем да отнемем от тоя газ неговите ядовити свойства, да го накараме да не вреди на нашите домашни животни и да бъде полезен на растенията, ние тряба да му не дозво-ляваме да са отделя от тора. Знан., 1875, бр. 20-21, 319. отнемам се, отнема се страд. Макар и да не ми е жал за нивите на баща ти и винаги да съм казвал, че земята на чо-коите трябва да се отнеме и да се даде на селяните, цо сега в тая работа не съм замесен. Й. Йовков, ЧКГ, 177. — Ив този живот, който ми са отнема, аз не можех да сторя, Боже мой, освен едно, само едно добро дело, едно само! Н. Михайловски, ПА (превод), 98. — Тези хора на беззаконието тряба да ги отчуждим от себе си.., тряба да им ся отнеме всяка поддръжка. П. Р. Славейков, ПХС, 95.
О Отнемам / отнема думата на някого. Книж. Не позволявам някой да говори повече (обикн. на събрание, заседание и под.). Той [Борис] разказа как са го инквизирали в дирекцията на полицията и така назова органите на държавна сигурност, че председателят му отне думата. Г. Караславов, Т, 103. Бабаенев се мъчеше да отнеме думата на някакъв висок човек, който говореше от дъното на клуба. Ем. Станев, ИК I и П, 66. — Нито дума повече, Димитров! — Искам да задам още един въпрос.. — Отнемам ви думата, млъкнете, седнете! (превод), ОФ, 1950, бр. 1797, 4. Отнемам / отнема комата от устата на някого. Диал. Лишавам някого и от последните средства за препитание; ограбвам. Отнамам / отнема хляба на някого. Разг. 1. Ставам причина някой да остане без средства за прехрана, като неволно или съзнателно не му давам възможност да работи, да упражнява занаята, професията си. Тия оправдания се усилиха още повече, след като Дипчика и Танас напълниха дюкяна си с деца и чрез тях отнеха хляба на много възрастни ръце. Ст. Чилингиров, ХНН, 169. 2. Оставям някого да гладува. — А какво ти вади очите, та му копаеш гроб? Хляба ти отне, или си послободнял? Йв. Вазов, Съч. VII, 97. Отнемам / отнема честта на някого. Разг. За мъж — опозорявам момиче вследствие на интимните си връзки с него. — Той сигурно не ви е казал и до днес, че е имал отношения с тая жена, още когато са били млади. Още тогава той е отнел честта й. Ст. Даскалов, СЛ, 510. Пантовците те отнели. Диал. Казва се на някого за изразяване на недоволство, яд, възмущение от него.
ОТНЕМАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отнемам и от отнемам се. Младен, който не бе в село, когато е ставало отнемането на гората, сега, като започна своята борба, беше доловил тая болка на селяните. Т. Влайков, Съч. П1, 104. Лондонският комитет е почнал да публикува данни за отнемането имотите, магазините,., покъщнината на местното население в Западна Тракия и Източна Македония. В. Коларов, ПХ, 412. ^
ОТНЕМВАМ, -аш, несв. (остар.); отнема, -еш, мин. св. отнех, прич. мин. св. деят. отнел, прич. мин. страд. отнет, св., прех. Отнемам. Вие не можете да му отнемвате заплатата, а сте длъжни да го уволните, защото „не могат да се назначават на служба по съдебното ведомство лица, които не владеят добре българския език.“ Пряп., 1903, бр. 8, 2. — Не мисли обаче, че си задължен да претърпяваш неправдите, когато тия ти отнемват почетта на че-ловеците. Ал. Кръстевич, ВЖ (превод),
177. отнемвам се, отнема се страд. „Със заповед от 14 март т. г... отнемва се, начи-ная от датата, в която ще му се съобщи за това, заплатата на кандидата на съдебна длъжност.“Пряп., 1903, бр. 8, 2.
ОТНЕМВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от отнемвам и от отнемвам се.
ОТНЕСА. Вж. отнасям и отнисам.
ОТНЕСА СЕ. Вж. отнасям се и отнисам се.
