дръпна до оградата, свали менците и дигна кобилицата за защита. Стоян се втурна върху нея и отне кобилицата от ръцете й. К. Петканов, СВ, 161. Всеки знае голямата скръб, която селянинът, цялото семейство, изпитва, когато умре — или пък му го отнемат — вола, бивола. И. Йовков, Разк. Ш, 63. Той [Стоичко] беше единственият човек, на когото Джони, в името на бойното другарство от фронта, не се решаваше да отнеме имота чрез полица. Д. Димов, Т, 165. — С помощта на измяната и чужденците Асен грабна престола на брата ми — пак чрез тях ще му го отнемат. Ив. Вазов, Съч. XX, ЪО.Кажи ми ти, имате ли вие пушки или не?" — попитах аз. „Нямаме и не можем да имаме, защото турците претърсиха къщята ни и отнеха оружието ни“ — ече българинът. П. Хитов, МП, 83.
. Прен. Правя някой да остане без нещо (свобода, права, чувства и под.), лишавам някого от нещо. Отнемете на един народ свободата и той ще престане да серазвива и да напредва. Т. Влайков, Съч. Ш, 54-55. — Нас нарочно ни изпращаха там, не толкова в интереса на санитарното дело, колкото да ни отнемат възможността да побегнем в отечеството си. Ив. Вазов, Съч. VII, 180. [Левски] разкрива организаторската си работа по такъв начин, че не издава нито едно име и отнема всяка надежда на съда да получи някакво признание от него. Ив. Ун-джиев, ВЛ, 341. Отпосле населението на Чипровци и на други войнишки села е било зле наказано за своите недоволства и бунтове — властта е отнела предишните му права. Б. Пенев, НБВ, 6. Българинът е от всяка страна убит, но това е малко, трябва да му отнемем и ония малки радости, които му огряват живота. Н. Бончев, Съч., 58. // Ставам причина за изчезването, премахването на нещо. С всеки удар на сърцето му все по-силно се разгаряше в него същата оная сила, която отнемаше съня от очите му. Д. Талев, СII, 36. Той.., сложи длани на устата си и викна: — Спира-а-ай!... В гласа му имаше едно пресилено старание, което отнемаше звучността му. Ст. Даскалов, СЛ, 10. Край мене люде все добри: / Цял орляк майстори готови / ведно с приветливи сестри / отнемат всичките отрови / от болно тяло и душа. К. Христов, ППож., 92. // Намалявам силата, степента на нещо, регулирам нещо. „Да, другарю старшина,., превиших скоростта, вяр-но, знака забелязах, докато отнема газта — стана белята!“ Вл. Пламенов, ПА, 21. Компресът ще отнеме температурата на детето.
3. В съчет. с живот. Погубвам, умъртвявам, покосявам, унищожавам, убивам. — Че имат ли сърца тия хора, които от памти-века отнемат живота на своите братя с камъни, стрели, ножове. А. Каралийчев, ПГ, 27. Нашият народ излиза от едно многовековно робство и от едно дълбоко мълчание. Изречените открито и свободно истини отнемаха живота му и живота на децата му. Ал. Гетман и др., СБ, 109. В миналите столетия епидемиите на заразни болести, особено на холерата и чумата, са отнемали живота на много хора. Бтн V и VI кл (превод), 164. Падна на очите си пред него [разпятието] и задавен от хълцания пошепна:.. „Ей, Отче!.. Не забравям че съм злодеец,., че отнех живота на един чело-век.“ П. Р. Славейков, ЦПI (превод), 67.
4. В съчет. със същ., означаващи период от време. Заемам, запълвам, изразходвам времето на някого, означено от съществителното име. Разглеждането на „Музея на селото“ ни отне цял следобед. Не усетихме как мина времето. Г. Белев, КР, 111. И най-често тези истини, отнели години, а понякога живота на едно или няколко поколения учени, биват изразявани само с една формула, фигура или няколко изречения. Хр. Одисеев, ТН, 4. // Изразходвам, обикн. без полза, напразно нечие време; губя, прахосвам. — Не ни отнемайте времето, господине! Моля, излезте си! Д. Калфов, Избр. разк., 16. Наистина той се заседяваше по цели дни в просторния апартамент .. Но доста често идваха посетители, някои от които доста странни, и отнемаха цялото му време. В. Нешков, Н, 356.
5. Прелъстявам, привличам съзнателно, преднамерено някого, който е в интимни отношения с друг. — Ти знаеш ли какво казала на Елица? Че ще й отнеме и мъжа — Манол де. А. Дончев, ВР, 244. — Асен Берое беше годеник на дъщеря ми, а Валентин използува, че брат му е мобилизиран и му я отне. Д. Кисьов, Щ, 182. Катя: — От какво да се срамувам? Антоанета: — Най-малко от отношението си към Мими — все пак отнемаш й приятеля! Др. Асенов, И,
94. "Преди двайсет години., аз бях влюбен в една хубава българка, за която имах намерение да се оженя, но Иван., отне я от мене. В. Друмев, НФ, 69. — Аз тебе любя, Стояно, / пък сестра ти ме взема. /.. / — Бог да убие майка ми, / дето йе сестра ми родила, / та ми либето отнема, / а мене клета остава, / да вяхна и да повяхна, / за първо либе да чезна! Нар. пес., СбНУ X,
106.
6. Диал. Отдръпвам, отмествам, махвам нещо от някъде, от нещо. Когато се връщаха, той държеше вече свободно ръката й в ръката си. Тя не я отне. Г. Райчев, ЗК, 200. И той вече не отнемаше погледа си от нея. Ив. Вазов, Съч. ХИ, 175. Как после доби кураж, та отне ръцете от лицето й. Елин Пелин, Съч. I, 140. Завеси спуснати от прозорец отне, / разтвори го и там застана мълком Вела. П. П. Славейков, КП ч. Ш, 52. Когато отнемат ястието от огъня, непременно тряба да се махне и пирустията, светнала на врата им. СбНУ VI, 92. • С
