(2), 20. Началото на фабричната промишленост се отнася към 1863 г., когато Добри Желязков открива в Сливен първата текстилна фабрика. Ив. Унджиев, ВЛ, 15. Влиянието на различните климати., показаха явствено.. чувствителни разлики.. Така, с всичките тия разлики, человеците съставляват един род и ся отнасят в един и същи вид. Ив. Богоров, КГ, 77. Мисията на двамата ловчанци обаче., трябва да се отнесе не към първото, учредителното събрание.., а по-късно. Ив. Унджиев, ВЛ,
125.
5. Мат. За величина — намирам се в отношение, в пропорция. Сумата от членовете на първото отношение на дадена пропорция се отнася към втория му член, както сумата от членовете на второто й отношение се отнася към втория му член. Аритм. VI кл, 116. Архимед доказва още, че лицето на кръга се отнася към квадрата на диаметъра му тъй, както 11:14. Мат., 1967, кн. 2, 3. Напълно е възможно Пита-гор да е знаел и теоремата, че лицето на подобните фигури се отнасят, както квадратите на съответните им страни. Мат., 1966, кн. 2, 4.
О Що се отнася до (за); колкото се отнася до (за). Книж. Относно, по отношение на. Що се отнася до лирическите му стихотворения, то., всички ония високохудожест-вени пиеси, в които геният на Пушкина е манифестирал своята мощ, са израз на скръб, на дълбока меланхолия. П. П. Славейков, Събр. съч. VIII, 77. Духовенството е единственият фактор, който крепи народите да не пропаднат нравствено. В други страни това може да бъде така, но колкото се отнася до нашия българин, това правило трябва да се приеме с предпазва-ние. 3. Стоянов, ЗБВ I, 162.
ОТНАСЯНЕ1 ср. Отгл. същ. от отнасям и от отнасям се. С цел да се създадат добри условия за правилно използуване на земята и да се увеличи нейното плодородие за сметка на задържане на влагата и намаляване на измиването и отнасянето на почвата,., оранта и редовното сеене да се извършат напречно на склона. М. Мичев и др., 3, 118.
ОТНАСЯНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отнасям се. Тя, с последното си милостиво и състрадателно отнасяне към него, обърна съвсем наопаки неговото мнение за нея и неговите чувства. Т. Влайков, Мис., 1894, кн. 6, 387. На няколко млади стражари в околийското управление той [Чакъра] се скара за немарливо отнасяне към оръжието. Дг Димов, Т, 20-21. Всеки търсеше дружбата му. А със своята блага душа беше еднакъв в отнасянията си и към бедните, и към заможните другари съученици. СбАСЕП, 297.
ОТНАТРЕ нареч. Диал. Отвътре; отне-тре. Серешките бугари биле закрепени во калето яко и коа доите турците да го пре-земаат, при се што напраиле неколко юру-ши, не могли да го превземат веднаж, чунки яко се държеле бугарите и се биеле отнат-ре. СбНУ XXIX, 206. Еден сиромаф рибар изваил со пезислет еднаж от река наместо риба, едно църно шише.. Едно я изваил зат-ката и току беше излегло от шишето еден силен чат отнатре и се напраил еден облак пред рибаро, та веднаж от облак, що беше, се предраи на църн гяол со рогои. Нар. прик., СбНУ XV, 83.
ОТНАЧАЛО нареч. В началото, първо-начално, на първо време. Цели два месеца лекарят навестяваше болния. Отначало всяка вечер, после през вечер. М. Грубешли-ева, ПП, 164. Изглеждаше, че тоя път войната наистина ще свърши. Отначало войниците посрещнахаино§ината спокойно и дори равнодушно. И. Йовков, Разк. I, 93. Лошото мнение, което отначало добиха за гостолюбието на българина тука, се измени. Ив. Вазов, Съч XVI, 8.
ОТНЕВИДЁЛИЦА нареч. Диал. Изневиделица. — Тю, уплаши ме, бре! Какво си клекнал в бурена? — Отневиделица баба му се беше привела над него и го гледаше учудена. 3. Сребров, МП, 42. Разговорите й с него бяха радостно събитие, дошло отневиделица. Ст. Мокрев, ПСН, 96-97.
ОТНЁГДЕ нареч. Остар. Книж. Отнякъде, отнейде. Велко измъква отнегде една дълга пушка, препаса патрондаш с редица едри оловени патрони и слезе по пътя надолу. Д. Талев, Й, 210. Лист прошумоли отнегде, отронен звук се сепне и всичко утихне отново. Ив. Карановски, Разк. I, 97.
ОТНЕЙДЕ нареч. Разг. Отнякъде, отнегде. Минаваха през нивя, през сухи потоци, сечаха бърда, падини. Отнейде се чу ку-куригане. Ст. Дичев, ЗС I, 462. Отнейде се намери пакетчето. Отвориха го и видяха, че писмата не бяха толкова важни. М. Яворски, ЕСВ, 60. Гена я нямаше в къщи. Разора го от пръв поглед, преди още отнейде да дотича малкият Георги. Ат. Мандаджиев, ЧЛП, 81. • В съчет.: отнейде си. За усилване степента на неопределеност и отдалеченост на мястото. Отнейде си изс-кокна баба Митра и като разбра какво щеше да направи Стойчо, с писък се хвана за сърцето. В. Ченков, ПС, 30. Бездомник някакъв дошел отнейде си, дало му село парче хляб и него не знае как да яде... Ц. Церков-ски, Съч. I, 10.
ОТНЕМА. Вж. отнемам, отнемвам и отнимам.
ОТНЕМАМ, -аш, несв.; отнема, -еш, мин. св. отнех, прич. мин. св. деят. отнел, прич. мин. страд, отнёт, св., прех. 1. Насилствено вземам нещо от някого. Яна се от
