нисаха. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 37. отни-сам се, отнеса се страд.
ОТНИСАМ СЕ, -аш се, несв. (остар.); отнеса се, -еш се, мин. св. отнесох се, прич. мин. св. деят. отнесъл се, -ела се, -сло се, мн. -ели се и (диал.) отнел се, св., непрех. Отнасям се. — Трябва, щом произнесат едно име, да се знае за кого се отниса то. Ст. Чи-лингиров, РК, 179. — Колкото се отниса до отпуска, той ще го добие от инспектора. Ст. Чилингиров, РК, 168.
ОТНЙСАНЕ1, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от отнисам и от отнисам се; отнасяне1.
ОТНЙСАНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от отнисам се; отнасяне2.
ОТНОВО нареч. За означаване, че действието се извършва още веднъж отначало, повтаря се; пак, наново. Оттук Стефан виждаше надалеч и търсеше кошутата. Но кошутата я нямаше. Той не се отчайваше и тръгваше отново. Й. Йовков, СЛ, 23-24. Когато Магдалина се спирала да почине, той [Перун] обикалял мястото, за да намери проход.. Уморен се връщал, отново я повеждал нагоре. Елин Пелин, Съч. I, 108. На сутринта виелицата утихна. Керван-джиите отново потеглиха на път. К. Пет-канов, СВ, 10. След като още няколко пъти бил [Пловдив] отстъпван, а после отново превземан от българите, той най-сетне бил окончателно присъединен към българската държава при Иван Александър в 1344 г. Ст. Михайлов, ЕС, 233.
отноги нареч. Диал. Стоешком, на крака.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик,, 1899.
ОТНОСЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се установява чрез сравнение, чрез съпоставяне с нещо друго. При ускореното узряване на плодовете голямо значение имат също температурата, проветряването и относителната влага на въздуха. Д. Георгиев и др., ХР, 39. Предната част на тялото на свръхзвуковия самолет обикновено е силно заострена. Крилото на самолета има голяма стреловидност и заострени отпред профили с малка относителна дебелина. Р. Радулов, ИГ, 93.
2. В съчет. със същ., означаващи качество, състояние. Който е, има в някаква степен това, което означава съществителното; умерен. Настана по едно време едно относително утихване. Дунавът се поукроти, вятърът сякаш отслабна. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 79. Тая кабаретна танцувачка все още се мъчи да запази някаква относителна почтеност. Св. Минков, ДА, 109. Нощните стъпки по коридора винаги звучат тревожно в относителна тишина. Н. Стефанова, ОС, 49. В нейния малък свят сега бе настъпил един относителен покой. Нима тоя покой щеше отново да се наруши?
М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 29, 3. Все още можеше да изскочи изневиделица някой като Графа.., да опожарява и да руши относителното равновесие, което едва си успял да изградиш и трябва да започнеш отново. Д. Фучеджиев, Р, 275.
3. Който се изменя в зависимост от условията, който не е категорично установен, определен; не безусловен. — Щастието е относително нещо.. Това, което един мисли за щастие, често друг го счита за нещастие. Ив. Вазов, Н, 61. — Млади момко, не забравяй, че най-бедните са и най-веселите. Ситостта е нещо много относително! К. Петканов, В, 101. Той [Лилиев] е съзнавал колко относителни са все пак оценките в литературата и изкуството, колко много страни имат те. Е. Каранфилов, Б III, 155. Недостатъците и достойнствата на почвите са неща относителни, т. е. една и съща почва може да бъде добра и лошава за различни растения и при различни условия. Знан., 18/5, бр. 10, 153.
4. Грам. За част на речта — който служи за означаване или за изразяване на определено граматическо отношение. Относителните прилагателни именуват такива признаци на предмета, които го свързват („отнасят“) към друг предмет. Л. Андрейчин и др., БГ, 92. Относителните местоимения заместват в подчинени изречения имена на предмети, признаци и числа, които са споменати в главното изречение, напр.: Наоколо се простират покосени ливади, които ( ливадите) сега се използуват за пасище. Л. Андрейчин и др., БГ, 125. Като съюзни думи се употребяват относителни местоимения, числителни и наречия (който, каквато, чието, колкото, когато). Л. Андрейчин и др., БГ, 275.
5. Остар. Който се отнася до нещо, който засяга нещо. В края на уводния член от 21 брой на „Възраждане“, срещаме някои въз-рения и мисли относителни към Екзархията ни. НБ, 1876, бр. 39, 153. Истина е, че человеците.. не ся намират в съвършена мрачност, защото за тях има светлината на естеството, чрез която те могат да открият много нещо относително до уст-роението на естествения свят. ИЗ 1877,
О Относителна височина. Геогр. Разстоянието по вертикална линия на коя да е точка от земната повърхност до произволно избрано равнище, прието за нула. Относителната височина на Черен връх спрямо София — гарата, е 1748 метра. П. Делира-дев, В, 61. Относителни величини. Спец. В статистиката — величини, които представят отношение между две статистически съвкупности. Относителни числа. Мат. Общо название на положителните и отрицателните числа и нулата; релативни числа. Относително тегло. Физ. Безразмерна величина, която показва колко пъти теглото на даде
