тително за честния човек от клеветата. Тя обръща душата му наопъки и впръсква в нея отровните капки на оскърблението, което ражда жаждата за отмъщение. Ст. Даскалов, CЛ, 273. Жената., е много вирту-озна в избора на своите средства за отмъщение, било на съперницата или изневери-теля. БД, 1909, бр. 26, 2. — Не, не да мъста аз искам, а да извърша божието правосъдие.. Душата на моята майка и справедливият наш Бог небесни нека бъдат мои ръководители! О, Боже, о, моя майко, чуйте ма! Tue ще бъдат наказани: твоите мъки, твоята смърт, моа майко, не щат останат без отмъщение. Л. Каравелов, Съч. IV, 66.
ОТМЯНА, мн. отмени, ж. 1. Разг. Заместване, помощ в работата, обикн. на стар или болен човек. — Не съм я аз накарал. Сама го прави, мамо, вярвай, че сама го прави. Иска да те отмени. — Тя, мойта отмяна се е видяла. Дорде мога, ще си мъкна товара. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 1 239. — Ох, сине мамин [Илия], дойде ли си най-сетне? .. Сестрите ти изхвъркнаха, няма кой да подреди къщата, я погледни какво е разтурено.. Няма отмяна за мене. А. Каралийчев, НЗ, 50-51.
2. Разг. Млад човек (обикн. син, дъщеря, снаха), който замества, помага в работата на стар, преуморен човек. Баща му не можел вече и трябвало да поеме ковачницата, а и на майка му трябвало отмяна в къщи... Ив. Венков, ХкН, 58-59. — Нали затуй съм те гледала, та един ден и аз отмяна да имам. И. Петров, HЛ, 78. „Това са ми дъщерите, това са ми синовете — разказваше той. — Това ми е отмяната на старини.“ Кр. Григоров, И, 138. Мама на Гьорги думаше: / „Гьорги ле, Сине убави, /айде та, мама, оженим, / отмяна да ми доведеш!“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 128.
3. Отменяне на нещо, обикн. заповед, разпореждане, присъда и под. Стихийните селски бунтове довели до падането на радосла-висткото правителство и до отмяна на десятъка. Ист. VH кл, 1965, 107. Томов пуб-лично пред всички отмени оная точка от дневния ред.. Възприеха с облекчение отмяната на точката, ръкопляскаха. Ст. Поп-тонев, НСС, 105. Тъкмо Гяур Имам наведе Пазвантоглу на стъпката, която сам отдавна бе замислял, без да посмее да извърши: отмяната на данъците от земята. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 22.
ОТМЯТАМ1, -аш, несв.\ отметна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. отметнат, св., прех. 1. Мятам1, отхвърлям нещо настрана, назад. Мама трепна, отметна ризата, която кърпеше от скута си и стана. К. Калчев, ПИЖ, 15-16. Сякаш мечка стръвница беше излязла, скачат вълкодави отгоре й, а тя с един удар на лапата си ги изтърбуш-ва и отмята в близкия храсталак. А. Гу-ляшки, ЗВ, 518. Кораби имаше много, но един се хвърляше в очи .. Какъв остър кил! Този дори при неголяма скорост ще отмята на две страни сребърнозеленикави брез-ги. Н. Антонов, ВОМ, 143. Младият професор четеше високо, въодушевено и бързо отмяташе малките листчета. Д. Калфов, Избр. разк., 68. В лицето му биеше твърд, ситен сняг и вятърът отмяташе полите на балтона му. Ем. Манов, ДСР, 297. // Отклонявам, отмествам (обикн. с рязко движение) встрани или назад (глава, коса и под.). Той пристъпяше със ситни крачки, свиваше краката си в коленете, навеждаше се и пак се изправяше, като отмяташе главата си назад. М. Марчевски, ОТ, 401-402. Стъ-пяше тъй, че всичките й гривни и нанизи звънтяха, или пък с особено задоволство отмятдше назад някоя плитка от косите си. И. Йовков, Ж 1945, 33. Най-напред от автомобила слезе високо русокосо момиче с тънка, къса, пъстра рокля.. То отметна русите си къдри и размаха ръце. Г. Карас-лавов, Избр. съч. II, 138. Животните сепнато отмятаха глави и очите им при случайно попаднал лъч светваха с всички цветове на дъгата. Д. Вълев, 3, 253. Кончето отмята / грива / настрана — / поздрав за земята / с едрите зърна. Цв. Ангелов, НП, 48. За тази цел гребците сядали на земята в такъвзи ред, в какъвто трябвало да седят на корабите и после., ту отмятали горнята половина на тялото си назад.., ту са навеждали напред, като си протягали ръцете. Н. Михайловски, РВИ (превод), 222. // Отмахвам, отхвърлям встрани (завивка, покривало и под.). Когато в стаята всички заспаха.., Манолчо отметна завивката, стъпи тихо на пода,., обу се и леко хлопна вратата зад себе си. Кр. Григоров, ОНУ, 1о8. Преди да заспя отметнах тежкия вълнен юрган и се загледах през отворения прозорец към мастиленото небе, обсипано със звезди. А. Каралийчев, НЗ, 204. Маджурина отмята качулката на нападателя, познава онова макере Никола Кера-нов. Д. Вълев, Ж, 59.
2. Остар. Отхвърлям, отказвам, отблъсквам, отричам нещо. И така, недейте отмята молбата ни, а свършете една добра работа. АНГ I, 526. Наистина, правителството отмята всичките ония, които избира патриаршията и заповяда да ся викат за събора представители от всичките епархии. АНГ I, 228. Такова е преданието устно, което повсему вероятно и ние не отмятаме, ако и да противоречи друго едно предание, защо всичките тия предречени работи да са станали по смерти препо-добнаго. Неофит Рилски, ОМР, 20-21.
3. Остар. Отразявам (светлина и под.). Месецът няма своя светлина, а само отмята като едно огледало, колкото светлина му пада от слънцето. Й. Груев, Лет., 1872, 105. Той [диамантът] ако ида е безиларен, отмя
