ОТМЪСТИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който отмъщава, който е склонен към отмъщение. Когато са арестували баща ми, аз бях в школата за запасни офицери в Горна баня.. Арестували са го на сутринта, след като се е прибрал в Баня. Един от участниците в арестуването му бил Добри Бориков — комунист. Страшно отмъстителен човек. Д, 1990, бр. 48, 3. Като всички страхливи хора той беше злопаметен и отмъстителен. Г. Караславов, ОХ, 113. Вестта за убитата слоница, която кърми малко, беше вдигнала на крак цялото племе. Негрите се страхуваха от внезапно нападение на отмъстителния мъжкар. Гр. Угаров, ПСЗ, 210.
2. Който изразява, съдържа мъст, желание за отмъщение. Петко разгледа отблизо Драгул.., под двете черни вежди .. гледаха две хищни отмъстителни очи. Ст. Сиври-ев, ПВ, 30. В гърдите му изписка доволство. Тънките му устни се разтегнаха в отмъстителна усмивка. М. Яворски, ХСП, 291.
3. Който се отнася до отмъщение, който е свързан с отмъщение. Старата не допускаше, че хрисимата наглед снаха ще се хвърли така върху нея и с такъв заповеднически глас ще я изпъди от леглото на детето. Скрита, остра, отмъстителна жлъч пресече краката й и я задави. Г. Караславов, Тат., 230-231. На другия ден оний человек.. пусна добитъците си в нивата на неправед-ния человек и стори му щета два пъти по-голяма от оная, която бе направена нему. Истина: и той не направи добре, зачтото никой не трябва да става сам себе съдия и да ся води по отмъстителна страст. С. Радулов, НД (превод), 81.
ОТМЪСТЙТЕЛКА ж. Жена, която отмъщава за нещо. Сертето политна напред, искаше да хване дръжката на вилата, но се блъсна в стола, падна и железните шипове преминаха през гърдите му и изскочиха зад лявата му мишница.. Отмъстителната се втурна навън, с очи отправени към планината. Ив. Хаджимарчев, ОК, 296.
ОТМЪСТИТЕЛНО. Нареч. от отмъстителен. — Щом другите му се кланят, и аз ще му се кланям! — каза Стефан. — Нямам толкова ум, че да разбера всичко сам! .. — Нямаш! — каза студентът отмъстително. П. Вежинов, ДБ, 65. Мъртвият философ [Бруно] е страшен за тях, както преди три и половина века. И те продължават да го преследват, преследват и то отмъстително, яростно, непримиримо. И. Спасов, ЧК (превод), 29-30.
ОТМЪСТЙТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Отвл. същ. от отмъстителен. Дори в безропотното й отдаване се криеше едно префинено благородство, съчетано с бездънното й презрение не само към неговата личност, но и към класата му. Тогава го обхващаше пристъп на омраза и отмъсти-телност. Л. Станев, ПХ, 75. Разпростря се особено надълго да описва скарването си с някакъв си големец, който го преследвал и на чиято отмъстителност се дължи и зах-върляуещо му в това отстранено и диво село. Й. Йовков, ПК, 120.
ОТМЪСТЙТЕЛСТВО, мн. няма, ср. Рядко. Отмъстителност. Пред него бе голямата земя.. В нея се раждаха хора, които губеха дните си в страсти, разяждаше ги отмъстителство. Ал. Гетман и др., СБ, 251. В младия човек има някакво отмъстителство, когато постига потайните си цели. Ст. Сивриев, ЗСБ, 107.
ОТМЪСТЯ. Вж. отмъстявам и отмъщавам.
ОТМЪСТЯВАМ, -аш, несв. (остар.); отмъстя, -йш, мин. св. -йх, св., непрех. Отмъщавам. — Прости ме, Хадър ага,.. — Сега те прощавам., и ти се вричам и заричам.., че няма да ти отмъстявам, няма да ти натяквам и никому няма да споменувам за обидата. Ц. Гинчев, ГК, 162-163. Народ-ната партия щяла да дойде на власт след изборите., и тогаз тя щяла да отмъстява на всички, които гласували за нашите кандидати и пр. Бълг., 1902, бр. 466,1.
ОТМЪСТЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от отмъстявам; отмъщаване. В тъмнината й се зараждаха планове за лич-но отмъстяване на Александра. Ив. Вазов, Съч. XIII, 155.
ОТМЪЩАВАМ, -аш, несв.\ отмъстя, -йш, мин. св. -йх, св., непрех. Отвръщам със зло на някого, който ми е сторил зло. Вазов бе дошел с намерение да отмъщава „Аз исках да убия, който е убил брат ми“, разказва той. С. Радев, ССБ П, lz4. — Къде отиваш? — попита го войводата. — При вас, войводо. — Защо? — Искам да отмъстя на турците. — Какво ти направиха? — Гавриха се с либето ми. М. Марчевски, П, 23. — Не аз съм достоен да бъда причина за мъстта. Отмъстете заради другите, заради безбройните безименни страдалци на робията — те са го заслужили, не аз! В. Мутафчиева, ЛСВ II, 508. После дълги размишления ние са земахме за оружие и отмъстихме с достойнство за оние нещастия, които е претърпял нашият народ в последните няколко години. Около двесте разбойника паднаха на бойното поле мъртви и ранени. Л. Каравелов, Съч. V, 63-64.
ОТМЪЩАВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отмъщавам.
ОТМЪЩЕНИЕ, мн. -ия, ср. Отплата за причинено зло; мъст. — Напъдиха ни като кучета да са влачим по чужди земи, пък не ни дават да си отмъстим. — За какво ти е отмъщението? — попитах аз. — Какво ще ти донесе една човешка кръв повече? Н. Инджов, ПП, 117. — Няма нищо по-възму-
