15. Тъкмо в тая минута по макарата остро затрака синджир и човекът., пое пълния тулум, мокър и лъснат от водата, която се плисуаще по него. Той го отмъкна до улука. И. Йовков, ЧКГ, 55-56. Двете с Куна отмъкнаха пълната торба до колата. К. Петканов, МЗК, 80. Изтръшка [вълкът] овцете, след това метна на гърба си най-охранената и я отмъкна в гората. Йв. Планински, БС, 87. // С мъкнене, с тътрене отвеждам, замъквам някого някъде. Браш-наров сви устни презрително и се обърна към Костадиница, гласът му беше пълен със закана: — Кажи й да се прибере веднага дома, че... за косите ще я отмъкна чак там! Д. Талев, ПК, 443. Момците се надпреварваха да се хващат до мене.. Един ме отмъкна, ба, кажи речи, до улицата си. Н. Каралиева, АЧ, 81. И тя [майката] разказваше как девойката обича да се излежава край огъня, как я примъкват и отмъкват и как й слагат яденето в устата. П. СбХ,
101.
2. Отвеждам, откарвам някого някъде, обикн. насила. И учителите не оставяха да си гледат спокойно учението — един ден току нахълтаха стражари и отмъкнаха стария учител Пешев. Сп. Кралевски, ВО,
81. Царските агенти го заловиха три години по-късно, сложиха му пранги на краката и го отмъкнаха в най-затънтените къти-ща на Сибир. А. Каралийчев, НЧ, 154. — Ако на тях се е сторило така, то мойте очи да не лъжат нещо. По кой знае какво е направил Манчо... Кой знае къде я е отмъкнал. Кр. Григоров, И, 118.
3. За природни стихии, обикн. вода, вятър и под. — отнасям със себе си, с течението си нещо, някого. Вечерта като придойде Арда инженер Чалъков хуква да спасява булдозера, че водите щяха да го отмъкнат. Бл. Димитрова, ПКС, 30. По-големите забелязаха, че ако се оставят само на течението водата ще отклони флотилията вляво от парка и ще ги отмъкне към Дунава, а там вече ги очакваше истинска гибел. П. Здравков, НД, 38. — Понякога туй бива — да се загуби лодка в открито море! — каза Нед-жеб. — Ако те хване вятърът от Балчик, може да те отмъкне до Синоп. П. Вежйнов, ДБ, 259. Плодовете на това интересно растение, преживяло ледената епоха, все още се срещат покрай Дунав и водите му ги отмъкват в морето. Н. Боев, Г, 160.
4. Разг. Открадвам, присвоявам; замъквам, задигам. През входната врата се прокрадна малчуганът.. Очичките му се въртяха, умът му трескаво работеше, кроеше план как да отмъкне обръча, който сега лежеше на пейката. П. Проданов, С, 49-50. — Тъй било то!... Като са строги законите им, да изловят крадците... Ама не ги ловят, ки!... Защо им са!... Лани две торби папурено брашно ни отмъкнаха... К. Калчев, ПИЖ, 23. Той ли се интересуваше защо стълбището им е осветено неравномерно — тъмно и светло се редуват, кажи-речи през етаж?... Ами защото редовно ни отмъкват електрическите крушки! Ат. Мандаджиев, С, 1980, кн. 1, 11. отмъквам се, отмъкна се страд.
ОТМЪКВАМ СЕ несв.\ отмъкна се св., не-прех. 1. Рядко. Отивам с усилия някъде далече; замъквам се, завличам се. Денем всички отиваха на работа и селото запустяваше.. Даже децата и кучетата се отмъкваха към нивите. Елин Пелин, Съч. III, 46.
2. Диал. Отдалечавам се, отстранявам се, оттеглям се, отмествам се. — Е, сега ще ми кажеш ли? — запита брат му .., прекръсти се и леко се оттегли от софрата. — Да ти кажа — отвърна Димитър и също се отмъкна. В. Геновска, СГ, 260-261. — Видиш ли, комшийке, че не трябва да се отмъкваш като седнах при тебе? — подфърли Рашко. Т. Влайков, Оьч. I, 1925, 17. Щом Ценка го видя, тя бързо се отмъкна в двора. Ив. Вазов, Съч. VUI, 123.
ОТМЪКВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отмъквам и от отмъквам се. Остаряваш и нищо няма да разбереш от този живот — от него разбират другите.., които никога в нищо не се забъркваха,., показват само носа си от своите лалугерски дупки, за да подушат дали има нещо за отмъква-не, и толкоз... Д. Фечеджиев, Р, 328.
ОТМЪКНА. Вж. отмъквам и от-мъкнувам.
ОТМЪКНУВАМ, -аш, несв. (остар.); отмъкна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. отмъкнат, св., прех. Отмъквам. от-мъкнувам се, отмъкна се страд. ОТМЪКНУВАМ СЕ несв. (остар.); отмъкна се св., непрех. Отмъквам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОТМЪКНУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от отмъкнувам и от отмъкну-вам се.
ОТМЪСТИТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който отмъщава за нещо. Гледах човека, който беше широко известен под името Героят, за едни — върл разбойник, за други — безумно смел отмъстител за неправдите. Мл. Исаев, Н, 141. Той беше храбрият отмъстител за баща му .. — Ранге-ле, — ти знаеш ли кого си убил? Убийцата на баща ми! Ив. Вазов, Съч. XXIV, 198. Братът на съблазненото момиче поискал да отмъсти на сластолюбеца и влязъл но-ще в къщата му с оружие в ръка. Тоя нещастен отмъстител бил убиен и хвърлен в морето. Л. Каравелов, Съч. V, 48. Tue поборници за свободата на народа ни, тие отмъстители за неговите нечути унижения и теглила винаги са следиле с напрегнато внимание сичките явления и случайности, както от нашия живот, така и от тоя на враговете ни. НБ, 1877, бр. 65, 253.
