Page:RBE Tom11.djvu/1045

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


вам силите си след умора. — Много закъсняваш, Стоиле.. Защо не се прибереш като хората, не да се отмориш? Цял ден се бъхтиш по кърищата. А. Каралийчев, СР, 59. Изморяваше го пъстрата навалица от хора .. И понякога с мъка потискаше копнежа в сърцето си отново да закрачи из гъстите гори.., да се отморява в тишината. В. Нешков, Н, 21. Така ми се поиска да полегна, да потопя лице в нежната хладина на възглавницата, да се отморя поне за две минути. Бл. Димитрова, ПКС, 334. „Много сте ся уморила, — рече добрата жена на бабичката, — седнете мъничко да ся отморите.“ Кр Пишурка, МК, 116-117. // Отпускам се след умора, напрежение; успокоявам се. Водата беше пивка и студеничка. Освежиха се двамата граничари, отмориха се лицата им. Б. Несторов, СР, 62.

ОТМОРЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от отморявам и от отморявам се. Благотворно-то действие на балнеосанаториалното лечение се дължи на., къпането с минерална вода,., на отморяването на нервната система, на правилното и диетично хранене. Л. Митов и др., ВБ, 365. След като си полежите до пълно отморяване, натоварете добичето., и хайде — право нагоре! СбНУ XXXIII, 30.

ОТМОТАВАМ, -аш, несв.; отмотая, -аеш, мин. св. -ах* св., прех. Развивам отчасти или напълно нещо намотано; размотавам. Мрежата беше оплетена в един чата-лест клон. Пипнешком започна да я отмо-тава. 1Ш* 1963, бр. 3686, 4. Извади кесията си, бавЩ/ртмота кожената връв, с която беше превЩ>зана. Д. Спространов, ОП, 138. В гонитбата за голямо количество [някои работнички] бързат да свалят недоизкара-ни шпули, не отмотават объркани конци. ВН, 1960, бр. 2648, 2. отмотавам се, отмотая се страд. и възвр. Мъчех се да се отмотая [от храста], но още повече се заплитах в бодливите му нокти. Бай Крум се опомни. — Не се плаши, момиче! Мъка... Бл. Димитрова, ПКС, 39-40.

ОТМОТАВАНЕ ср. Отгл. същ. от отмотавам и от отмотавам се. В процеса на експериментиране е едно извънредно ценно предложение, с което производителността на труда при отмотаването на гранчетата от естествена коприна ще се увеличи най-малко 8-10 пъти. ВН, 1961, бр. 3063, 2.

ОТМОТАЯ. Вж. отмотавам.

ОТМРА. Вж. отмирам.

ОТМРАЗЯ. Вж. отмразявам.

ОТМРАЗЯВАМ, -аш, несв.', отмразя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Затоплям нещо замръзнало или замразено; размразявам. Слънцето, ядосано сякаш от своето безсилие да отмрази и да постопли вкоченялата снага на земята, някак гузно прибърза да се скрие зад строшения баир. Т. Влайков, Съч. III, 13. отмразявам се, отмразя се

страд.

ОТМРАЗЯВАМ СЕ несв.; отмразя се св., непрех. Преставам да бъда замръзнал; размразявам се. Водата бавно се отмразява.

ОТМРАЗЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отмразявам и от отмразявам се; размразяване. В същата болница един американски хирург е изпробвал върху военнопленници действието на студа. След от-мразяването на повечето от подложените на този експеримент пленници са били ампутирани крайниците. ВН, 1953, бр. 303, 3.

ОТМРЁЖА. Вж. отмрежвам.

ОТМРЁЖВАМ, -аш, несв.; отмрёжа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Махвам, развалям мрежата на нещо. отмрежвам се, отмрежа се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарскийдзик, 1899.

ОТМРЁЖВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отмрежвам и от отмрежвам се.

ОТМРЪЗВАМ, -аш, несв.; отмръзна, -еш, мин. св. -ах, се. Остар. и диал. 1. Непрех. Преставам да съм заледен, замръзнал; размръзвам се, отмръз§ам се. След този дълъг затвор настанаШяшо и на север ледът отмръзнал и на 18 юлий 1879 г. Нор-денскиолд тръгнал с другарите си за към Беринговия проток. ИЗ 18/4 — 1881, 1822,

2. Прех. Отмразявам, размразявам. Еднож югот и северот се обложиле. Северот ре-кол: „яз сее, шчо йе водно, можам да го зам-ръзнам.“ Югот рекол: „яз пък сее, шчо йе замързнато, можам да го отмръзнам.“ Нар. прик., СбНУ XV, 70. отмръзвам се, отмръзна се страд.

ОТМРЪЗВАМ СЕ несв.; отмръзна се св., непрех. Остар. и диал. Преставам да съм заледен, замръзнал; отмразявам се, размразявам се, отмръзвам. Стъклата замръзнаха през декември и се отмръзнаха през март. През цялото време ледената корица не се отопи. Вл. Свинтила, СЗЗ, 49. Втакцувай, Петкано, втакцувай, / дано са море отмър-зне: / Дай да изградим църква от тимян /.. / И да омесиш, Петкано, / девет пещи чисти пити, / за Бога да ги раздадем. Нар. пес., СбНУ IV, 22.

ОТМРЪЗВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от отмръзвам и от отмръзвам се.

ОТМРЪЗНА. Вж. отмръзвам.

ОТМЪКВАМ, -аш, несв.; отмъкна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. отмъкнат, св., прех. 1. С мъкнене, с влачене отнасям, откарвам нещо (обикн. тежко) някъде; замък-вам, завличам. Няколко здравеняци отмъкнаха крушата към ливадите по пътя. Кр. Григоров, ОНУ, 158. Дине трудно отмъкна до перона тежкия куфар. Д. Бегунов, ЧОД,

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл