ОТМИТАМ СЕ, -аш се, несв.; отмета се, -ёш се, мин. св. отметох се, прич. мин. св. деят. отмёл се, св., непрех. Пренебр. Отивам някъде; запилявам се, замитам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОТМИТАНЕ1 ср. Отгл. същ. от отмитам и от отмитам се.
ОТМИТАНЕ2 ср. Пренебр. Отгл. същ. от отмитам се.
ОТМЙЦА ж. Диал. Мома, булка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОТМИЯ. Вж. отмивам.
ОТМОЛВАМ, -аш, несв.; отмоля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Измолвам, из-просвам. Они думаа да го изведат на краа, да го заколат.. Старецът го отмолил. Нар. прик., СбНУ XI, 466. — Земи ме, мома Демяно, / аз ще майка ти оздрава / и бащата ти ще отмола [от тъмницата] / и брата ти ще да откупа. Нар. пес., СбВСтТ, 551. Стоян на майка говори: /—Да идеш, мамо, да кажеш / на първо либе Петкана /.. / със мъжко дете да дойде, / дано ми бесилка отмоли. Нар. пес., СбВСтТ, 982. отмолвам се, отмоля се страд.
ОТМОЛВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от отмолвам и от отмолвам се.
ОТМОЛЯ. Вж. отмолвам.
ОТМОР м. Остар. и диал. Отмора. Индийците вярват и говорат, че злото съществува и после задгробния живот. Душата се преселява из едно тяло в друго., без край и без отмор, в продължениие на цели милионе векове. Знан., 1875, кн. 7, 102.
ОТМОРА ж. Почивка, отдих, отморява-не. Гостът трябваше малко да се съвземе. На следния ден, след дълга отмора, Апостол беше пооживял. Той стана от леглото си. Жена му го хвана под мишницата. Д. Немиров, Б, 223. Всеки ден, след привършването на полската работа.. Станка и Дочка се прибираха в голямата стая., и предяха до късно.. Но все пак, след тежката лятна работа, .. преденето за тях беше една отмора. Г. Караславов, ОХ I, 14-15. Той бе успял да бъде едва четири дни със своята млада жена, когато и него, ведно с нас, облякоха в сивия шинел, за да тръгнем набързо и заскитаме по непознати краища .. без отмора от връх на връх, да стреляме, .. да дебнем. Вл. Мусаков, ЗР, 428. Само в планините, покрити с гора., можем да намерим истинската прохлада и отмора през палещите летни слънчеви дни. П. Делира-дев, БГХ, 24-25.
ОТМОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Поет. Отморителен. Вечернята свърши. Клепалото отглася отморна почивка. П. Росен, ВПШ, 180. Мракът докосна рътли-ните, напълни падините. В отморна тишина се отпуснаха ливадите и нивите. М. Яворски, ХСП, 133.
ОТМОРИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е свързан с отмора, почивка, който носи отмора. Към долния край на чаршията калфи и чираци си бяха постлали рогозките една до друга и вече хъркаха., в сладък отморителен сън. Ст. Чилинги-ров, ПЖ, 23. Тахир бей гледаше вечер от кьошка чистото южно небе.. Потъналият в мрак двор го изпълваше с отморителна тишина. Ст. Сивриев, ПВ, 121-122. В Боке, град не особено далеч от океана, вечер земята се забулва с приятен, отморителен хлад. Д. Филипов, Г, 8. През един ноемврийски следобед той се връщаше от печатницата и бавно смучеше черешовата си лула. Ето го спокойния, отморитерния път до вкъщи! Ст. Дичев, ЗСII, 427.
ОТМОРЯ. Вж. отморявам.
ОТМОРЯВАМ, -аш, несв.; отморя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Правя някого да се почувствува отпочинал. Слънцето пече, пот струи от челото ти, но зеленината на гората, китните овощни градини в малките долинки, долитането на жътварска песен откъм Присоето отведнаж като че те отморяват. Кр. Григоров, ОНУ, 118. Всеки път, стигнеше ли до първата тераса на югозападния хълм, князът се откланяше от пътя.. Това правеше, за да отмори коня си и за да се наслади на чудните изгледи, които се разкриваха в далечината. А. Гу-ляшки, ЗВ, 80. Този зале^тази вечер, тази първа пролетна нощ отмориха хиляди хора. С. Северняк, ОНК, 66. Планинската тишина отморява, преобразява и тогава чув-ствуваш величието на природата. П. Стъ-пов, ЧОТ, 117-118. // Премахвам умората, напрежението на нещо (крака, ръце и под.); успокоявам. Гледката към цветната градинка в двора и зеления планински склон зад реката отморява очите. Ив. Коларов, Е, 48. Мимоходом той забеляза, че единият от щабните офицери., съвсем малко мислеше за това настъпление, а как да се домъкне до някой кът на къщата, дето да се свие като куче и оттам да отмори подутите си от ходене крака. Ив. Мартинов, ДТ, 240-241. Но ако актрисата, поради претоварването й с роли бе преуморила паметта си, старите роли, помнеше много добре. Нима не можеха да й дадат няколкомесечна почивка, за да отмори преуморената си нервна система. Ст. Грудев, ББ, 68. Докато чакаха [носачите] нова разпоредба все така не слагаха пианото на земя, та да отморят отмалели ръце. Бл. Димитрова, ПКС, 292. отморявам се, отморя се страд. „Смирено те умолявам, света Троице, ако не е редно да се иска здраве и живот за камъни и дървеса, направи тъй, че и други очи и уши да се услаждат и отморяват от тях.“ Ст. За-горчинов, ДП, 498.
ОТМОРЯВАМ СЕ несв.; отморя се св., непрех. Почивам, отпочивам си, възстановя
