Отминавам / отмина във вечността. Книж. Преставам да съществувам, умирам. Отминавам / отмина с мълчание нещо. Книж. Умишлено, съзнателно не се изказвам по някакъв въпрос. Поручикът., отмина с мълчание неуважението към покойния цар. Д. Вълев, 3,48.
ОТМИНАВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отминавам и от отминавам се. На връщане те вървяха на групи край железопътната линия.. Лиляна извика децата да се съберат накуп и да изчакат отминаването на влака, който с шум ги настигна. В. Нешков, Н, 180-181. Взе камшика и плесна излеко над коня и кабриолета се понесе като вихрушка; селските групи някъде се раздвояваха, някъде изцяло се отбиваха да направят път и показваха вид, че не се интересуват. Никъде, никоя група не застана да чака нашето отминаване. Н. Попфили-пов, РЛ, 125. Унесените в разговор мъже не бяха забелязали отминаването на нощта. М. Смилова, ДСВ, 220. Озърваха грозните пепелища, споглеждаха се с баща ми и отминаваха с грижите си по своята неволя. Един от тях, при отминаване, додаде глухо. П. П. Славейков, Избр. съч. VI (1), 57. Аржентинецът би предпочел смъртта пред мълчаливото и равнодушно отминаване на една дама. Св. Минков, ДА, 91.
ОТМИНВАМ, -аш, несв. (осгар. и диал.); отмина, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. отминат, св., непрех. и прех. Отминавам. „Остави я, жената се разсърдва, но всичко й отминва.“ Ст. Ботьов, К (превод), 75. Осъмваше утром горката им майка, / и вечер замръкваше тамо, / от гроб на гроб ходи, нарича и плаче /.. / И само отминва на Лазаря гроба, / и Лазаря люто проклина. П. П. Славейков, Избр. съч. I, 50. С безумства много той изпитва Бога. / Отминвам всичките — едно не мога. К. Христов, ЧБ, 127. ОТМИНВА МИ несв. (остар и диал.); отмине ми св., непрех. Отминава ми. отминвам се, отмина се страд, и взаим.
ОТМИНУВАМ, -аш, несв. (остар.); отмина, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, отминат, св., непрех. и прех. Отминавам. Пътници постоянно минуваха в коридорчето с куфари и вещи, поглеждаха през вътрешните прозорчета и о тмину в аха. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 26. А гондолата отминуваше край мокрите стени, бледото строго лице се навеждаше с гримаса на трепетно очакване и мъка. К. Константинов, ПЗ, 142. — Писано ли му е на човек сиромах да си остане — такъв ще бъде до края на живота си. Богатството ще минува край него и ще го отминува, без той да го види и да го задържи. Д. Немиров, БЛ, 53. За когото ся научаше, че обича повечко да поспива и къс-но да става, той [поп Богдан] кога го срещнеше, не го оставяше да премине без да му каже: „рано пиле, рано пее“ и „който късно ся излежава, него честта отминува“. Й. Груев, КН 4 (превод), 56.
ОТМИНУВА МИ несв. (остар.); отмине ми се., непрех. Отминава ми. — А как се ти усещаш по тия дни? .. — Ако да не е това нередовно ядение и питие., щеше да ми бъде по-леко, но благодарение на тоя чист въздух, след като се поразходя, отминува ми сичко. Ил. Блъсков, ДБ, 82. отминувам се, отмина се страд. и взаим.
ОТМИНУВАНЕ, мн. -ия ср. Остар. Отгл. същ. от отминувам и от отминувам се; отминаване. Заедно с отминуването на времето и добрите душевни движения се усилваха? Ив. Вазов, Съч. ХХП1,7.
ОТМЙРАМ, -аш, несв.; отмра, -еш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. отмрял, -а, -о, мн. отмрели, непрех. Книж. Постепенно, ба-вно преставам да съществувам, изчезвам. — Изкуствата ни просто отмират. Ние вече нямаме поезия, нямаме драма. Това, което наричаме музика, едва ли отговаря на името си. П. Вежинов, СП, 154. Старата, честна България на дребните занаятчии и селяни от доосвобожденската епоха отми-раше. Г. Бакалов, Избр. пр, 290.
ОТМИРАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от отмирам. Ние сме запознати добре и с процесите на отмирането на занаятчийството, на постепенното нахлуване на капитализма. Е. Каранфилов, Б Ш, 251. Постепенното отмиране на египетския език започнало, когато в 640 г. от н. е. Египет бил завладян от арабите и египтяните възприели исляма. ВН, 1960, бр. 2707,4.
ОТМИРИСВАМ, -аш, несв.; отмирйша, -еш, мин. св. отмирйсах, св., прех. Отнемам миризмата на нещо; обезмйрисвам. След като сме рязали лук, можем да отмиришем ръцете си като ги натрием с лимон, отми-рисвам се, отмириша се страд. ОТМИРИСВАМ СЕ несв.; отмирйша се св., непрех. Преставам да мириша, да издавам миризма, дъх; измирисвам се. Тая риба като измряла, напълнила със смрад всичките околни езера и бърда, от които не могли да се отмиришат години. Ив. Вазов, Съч. XV, 69.
ОТМИРЙСВАНЕ ср. Отгл. същ. от отмирисвам и от отмирисвам се.
ОТМИРЙША. Вж. отмирисвам.
ОТМЙТАМ, -аш, несв.; отмета, -еш, мин. св. отметох, прич. мин. св. деят. отмел, св., прех. С метене прибирам нещо настрана. Гласът на Златка смути Пейча и изненада дяда й. Пейчо поруменя, наведе глава и, за да не издаде смущението си, залови се да отмита брашното изпод воденичния език. К. Петканов, П, 12. Добра едва насмогваше да сгриба и отмита зърното, което падаше като златен дъжд. К. Петканов, СВ,
127. отмитам се, отмета се страд.
