та всичките шарове на дъга. Д. Мутев, ЕИ, 125. Няма ни едно тяло, което да повръща и отмята назад всичката светлина, что удари на него, ц всяко поглъща по нечто от светлината. И. Груев, Ф (превод), 124. отмятам се, отметна се страд. Ондулирани-ят кичур [коса] се разделя на две, като гор-ната част се отмята малко встрани, а долната се прибавя към един прав, тънък пласт коса със същата широчина, взет отдолу. Г. Георгиев и др., ФПБ, 66. Асен не съ* образи, че под завесата насреща има врата и преди да успее да скрие портрета, завесата се отметна и на прага., застана братовата му жена. О. Василев, Т, 208. Сивата престилка на прозорчето се отметна и Иловица се вторачи навън, още сънлива и разчорлена. Г. Караславов, Таи., 55.
ОТМЯТАМ СЕ несв.\ отметна се св., неп-рех. 1. Отклонявам се, отмествам се встрани или назад. Дако.. улови бързо Николица с две ръце за главата, извърна я и жадно впи устни в устните й. Но смутеното момиче опита да се защити, отметна се с все сила. Г. Райчев, ЗК, 45. Скочи на задните си нозе препускащият след тях кон, дигна се високо ведно с ездача си и току се отметна встрани. Д. Талев, С II, 225. Атанаска се изчерви, позасмя се, навеждайки глава. Двете й плитки се отметнаха и легнаха върху тънката, избеляла блузка на гърдите й. Кр. Григоров, И, 52. Той посегна към детето, но то се отметна рязко и неприятно настрана и се вкопчи в рамото на майка си. Г. Караславов, ОХ П1,409-410.
2. Отказвам се от това, което съм казал, решил, обещал, не държа на думата си. И увлечен от мисълта за бързата и лесна печалба, той решаваше още на другия ден да започне уреждането на заема. Ала на сутринта се размисляше и се отмяташе. Нека да почака. Г. Караславов, ОХ I, 341. — Не съм бил пиян и му помня приказката.. Сиромах човек нали съм, всичко може да ми каже и после да се отметне. Кл. Цачев, ГЗ, 51. — Ти помниш ли си думата? Искам да съм сигурен — ще ни станеш ли кума? — Гледай го, че аз отмятала ли съм се някога? В. Андреев, С, 1972, кн. 9, 13. Мнозина му подхвърляха било на шега, било от желание да му помогнат, но дали не щяха да се отметнат, щом разберяха, че работата идва до съд! Ст. Даскалов, СЛ, 375. Сега има много работи за мене, но ни на една не ся вдавам и ни от една не ся отмятам. АНГI, 405.
3. Разш. Отказвам се да поддържам, подкрепям някого или нещо. — Дойде до нашите уши, че при теб идвали пратеници от великия доместик, за да узнае ще ли се отметнеш от Кантакузин. Ст. Загорчинов, ДП, 408. Същата година цар Иван Срацимир се отметна от Търновската патриаршия и се подчини на Константинополската. Ем. Станев, А, 103. Още в началото на войната някои от местните феодали започнали да се отмятат от Самуил и да преминават на страната на Василиий. Ист. Х-Х1 кл, 1965,
55. — Бива ли сега да се отмятаме, сиреч, от старите наши славни писания? Ив. Вазов, Съч. VIII, 40.
ОТМЯТАМ2, -аш, несв.\ отметна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. отметнат, св., прех. 1. Отбелязвам, слагам някакъв знак, че нещо е проверено, прегледано. Понеже знае от по-рано колко и кои деца подлежат на обучение, брат ми изпълнява само една формалност. Извиква ги при себе си едно по едно.., запитва ги за имената им и ги отмята в приготвения списък. Чудомир, Избр. пр, 167. В селското училище идваха мобилизираните, където ги приемаше един черен, с дебели подстригани мустаци капитан, отмяташе ги по списъка и ги пращаше в съседната стая. Д. Кисьов, Щ, 119. В стаята се намираха около урната застъпниците на кандидатите, председателят на бюрото, Чернев и двама членове, които вписваха и отмятаха гласоподавателите. К. Калчев, ЖП, 109.
2. Отброявам. До него седна стрико Климе, извади броениците си и бавно почна да отмята зърната. Д. Спространов, ОП, 113. Взе да разказва колко пъти в живота си е бил мамен от електротехници. Докато си припомняше епизодите и отмяташе измамниците наипръсти, дъщеря му се съсипа от кашлица. Й. Попов, СЛ, 12. отмятам се, отметна се страд.
ОТМЯТАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отмятам1 и от отмятам се. Ала танцът задушаваше мухлясалия дъх на старец и при някое по-силно отмятане на наметалото, мерналата се надлъж кафеникава на цвят ивица довяваше в гостната сладкия, изчезнал свят на Ориента. Д. Вълев, 3,
206. Още на времето си бях изучил от бо-рованци — игрохорци няколко непознати плетки и едно особено отмятане на стъпалата преди политването напред и пред връщането назад, — отвикналите крака сами си ги припомниха. О. Василев, ЖБ, 256. — Аз се каня да ударя и на тоя град, докле Кантакузин не се е научил за моето отмятане. Ст. Загорчинов, ДП, 406. Въпреки няколкократното си отмятане Хрелъо е бил български владетел, а земите му са били част от българската държава. Ст. Михайлов, ЕБС, 217-218.
ОТМЯТАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отмятам2 и от отмятам се. Отмятане-то на гласувалите става от специална комисия.
ОТНАДВОР нареч. Диал. Извън, отвън. Царският син — отнадвор, а она — отуне-тре. Нар. прик., СбНУ XIX, 360.
ОТНАДВОР м. Диал. Самодива. Под стреха (..) или под древо .. простите людие не се мочает (..) и не спияет, за да не нага-
