се отмества. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 13. Скочи, задърпа вратата да я отвори, но желязната чивия це се отместваше. Сети се, че е заключил. И. Радичков, СР, 37. При преминаване през плочки с успоредни стени, лъчите се отместват встрани, без да се отклоняват. Физ. X кл, 1951, 135. Дърветата не чуха тоя вик, ала небето трябва да е чуло, защото облаците се отместиха и от една пролука се показа.. Слънцето. Н. Хайтов, ПГ, 7.
ОТМЕСТВАНЕ ср. Отгл. същ. от отмествам и от отмествам се. — Тебе ти се вижда чудно —.., — че заради това преместване тя се нарича „летяща звезда“, но за да престанеш да се учудваш, ще ти кажа, че за други звезди такова отместване може да стане за 1000 и повече години. Г. Тома-левски, АН, 296.
ОТМЕСТЯ. Вж. отмествам и отместим.
ОТМЕСТЯМ, -яш, несв. (рядко); отместя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Отмествам. Надка не отместяше очи от ревера на сакото му. Д. Калфов, Избр. разк., 379. А какво да е тяло, за да мине през въздуха или през вода, трябва във всяко мъгновение да отмества по няколко от тия тела, колко да си пробива път. Н. Геров, ИФ, 68-69. отместим се, отместя се страд. ОТМЕСТЯМ СЕ несв. (рядко); отместя се св., непрех. Отмествам се. — Велико! .. Моят живот аз няма да сбера нито в кърпа, нито в къща. Ако не си го разбрала — разбери и ако не ти отърва — върви! (Отместя се встрани и покзава вратата). Н. Хайтов, Т, 1962, кн. 1, 69.
ОТМЕСТЯНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от отместим и от отместям се; отместване.
ОТМЕТА. Вж. отмитам.
ОТМЕТАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Техн. Който се отнася до отмятане, отхвърляне нещо настрана, назад.
О Отметателна дъска. Техн. Част от плуг, култиватор и под., която обръща земята при обработката й. Отметателната дъска на плуга играе много важна и сложна роля. От нейното устройство зависи до голяма степен качеството на оранта. Осн. сел. стоп. VIII кл, 24. Трактористът., приспособил към работните органи на култиватора малки отметателни дъски за леко загръ-щане на растенията. РД, 1963, бр. 171, 2.
ОТМЕТВАМ, -аш, несв. (рядко); отметна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. отметнат, св., прех. Отмятам. Отец Изидор с изящен замах отметва ръкавите на расото си и става. Ц. Лачева, СА, 85. отметвам се, отметна се страд.
ОТМЕТВАМ СЕ, -аш се, несв. (рядко); отметна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Разг. Отмятам се. Не се отметвай сега, изпълни обещаното.
ОТМЁТВАНЕ1 ср. Рядко. Отгл. същ. от отметвам и от отметвам се; отмятане1.
ОТМЁТВАНЕ2 ср. Рядко. Отгл. същ. от отметвам се; отмятане2.
ОТМЕТКА ж. 1. Знак, който се поставя при броене, проверка и др. Инспекторът продължи проверката на добре подредените документи., и правеше обичайните отметки с червения молив. Ст. Марков, ДБ, 223. Избирателният списък на секцията съдържа следните графи: поредния номер, името, презимето, семейното име на избирателя, година на раждането, адреса, занятието и графа за отметки. ОФ, 1950, бр. 1507, 1.
2. Остар. Оценка на успех или поведение в учебно заведение; бележка. Като изпитват учениците, турят им отметки 0, 1, 2, до 5, т. е., записват как са отговорили. АНГI, 337.
3. Остар. Обикн. мн. Сбито писмено изложение на факти, данни, впечатления, спомени или мисли; бележки. Ще има още като първ задаток да дава сведения за състоянието, за напредванието или отпадание на народните ни училища, отметки за училищни и ученически успехи и др. У, 1870, бр.
1,3.
— Рус. отметка.
ОТМЕТНА. Вж. отметвам, отмятам и отметнувам.
ОТМЕТНА СЕ. Вж. отметвам се, отметнувамее и отмятамее.
ОТМЁТНИК, мн. -ци, м. Остар. Лице, което се отмята от думите си, от обещанието си. — От някои си угнетители турски и отметници султанови, братия наши от турци позвани „рая“, неописани насилия теглят. Дн., 1857, бр. 1,1. Някои., замислиха да служат в царската войска,.. Гръцката власт умеяше и да ги избира. У които подозряваше невярност, тях пращаше в Азия, а в Европа оставяше само познатите отметници и подлеците. Б. Димитров, Я I (превод), 37.
ОТМЁТНИЦА ж. Остар. Жена отмет-ник.
— Л. Андрсйчин и др., Български тълковен речник, 1973.
ОТМЕТНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); отметна, -еш, мин. св. - ах, прич. мин. страд. отметнат, св., прех. Отмятам, отметвам. отметнувам се, отметна се страд.
— От. Ал. Дювернуа, Словарь болгарскаго языка..., 1888.
ОТМЕТНУВАМ СЕ, -аш се, несв. (остар. и диал.); отметна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Отмятам се; отметвам се. Не е чудно, че някои блъгаре ся отметнуват и досега от своя си народ и ся прилепнуват при чужд — при гръцки народ. БТ, СбПер. п I,
