отмерен, никога непроменен вървеж. К. Константинов, СбАСЕП, 373. Чувах отмерените крачки на войнишките ботуши, които навън се движеха до телената ограда. Л. Стефанова, ВМД, 72.
ОТМЕРЕНО. Нареч. от отмерен; премерено. Двамата брадати мъже, облечени във военни шинели и с пушки на рамо, крачеха отмерено. В. Геновска, СГ, 386-387. Сърцето ми тогава заби отмерено, в ушите ми зашумя кръвта. Н. Хайтов, ПП, 127. Чак когато се умириха и генералът отмерено захърка, Манев запали нощната лампа. В. Нешков, Н, 51. Той [часовникът] тракаше все така вярно и отмерено, както си тракаше ето вече десет години. Г. Кара-славов, Избр. съч. 1,414.
ОТМЕРЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от отмерен. Движенията му бяха отсечени, твърди, но нелишени от светска отмереност и изисканост. Д. Спространов, С, 111. Докато говореше, я изучавах с поглед.. Стройна фигура, отмереност наи жестовете, приятен начин на говорене. И. Попов, ЧП, 31. Обичаха го още от начало заради спокойния му, силен характер; заради отмереността в действията и старанието да изучи основно военното дело. Ст. Дичев, ЗС I, 185. В народните песни се чувствува отмереност и напев-ност, която се дължи на еднаквия брой срички в стиховете. Христом. VII кл, 1965, 62.
ОТМЕРЯ. Вж. отмервам и отмерям.
ОТМЕРЯМ, -яш, несв. (диал.); отмеря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Отмервам. „Балкан“ тържествено отмеря 10 удари, които се понасят далеч, далеч. Хр. Смирненски, Съч. III, 217. Те бяха времето забравили, макар / десети път да би сахатя, вече стар / и свикнал времето без грешка да отмеря. П. П. Славейков, КП ч. III, 143. Но ти, недоволен и мрачен, отмеряш / пет стъпки напред и назад. Ел. Багряна, ВС, 35. отмерям се, отмеря се страо. Най-денгубно нещо е да се анализират и ценят по чужд аршин творенията на такива мислители, „установителят на нови ценности“ да се мери и отмеря с вехтите, оборваните от него. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 31.
ОТМЕРЯНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от отмерям и от отмерям се; отмерване.
ОТМЕСТВАМ, -аш, несв.; отместя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Местя, премествам нещо или някого от дадено място на неголямо разстояние, обикн. с дърпане. Усилието, което правя, ми се струва тъй грамадно, като че вдигам на раменете си цял вагон или отмествам воденичен камък. Л. Стоянов, X, 47. Райка стоеше над кладенеца и гледаше как прелива водата от менчето, без да се сети да го отмести. Т. Влайков,
Съч. I, 1941, 52. „Някъде има скривалище — мислеше си той раздразнено.“ Загледа дъските на пода,.., отмести миндерлъка, леглата. Ст. Дичев, ЗС II, 634. Тя отиде до прозореца, отмести завесата и видя на тротоара спряла кола. М. Грубешлиева, ПП, 3051 Те [децата] стояха дълго до гишето. Хората ги блъскаха, отместваха, отминаваха, всеки със своите мисли. Др. Асенов, СВ, 49. // С дърпане отдалечавам, отстранявам от нещо или от дадено място част от тялото си (ръка, крак и др.). — Ах, колко теглим ние, жените, от тоз темперамент! .. Неговото коляно се е допряло до нейното, но тя е твърде увлечена в спомените си и не го отмества. К. Константинов, СЧЗ, 137. „Светът, братлета, е казан над горяща пещ; за да не изгорите цели и да изживеете годините си по-удобно, научете се да отмествате и повдигате ту единия, ту другия си крак. Ще ви пари сегиз-тогиз, но няма да изгорите“. СбЦГМГ, 37.
2. Прен. Обикн. след отрицание, в съчет. със същ. поглед, очи — преставам да гледам нещо или някого, да насочвам погледа си към нещо или някого. — Народний войводо! — повтаряше той, без да отмества поглед от трепкащото небе, където звездо-падът продължаваше своята тайнствена игра на вълшебствата. — Кълна се, цял живот ще следвам твоя пример, твоя път! Ст. Дичев, ЗС I, 223. — В корема ли е раната? — попита безсмислено командирът, макар да знаеше отлично, че раната е именно в корема. — Тъй верно, господин поручик, — отвърна войникът, като не отместваше от него печалните си очи. П. Ве-жинов, ВР, 277. Началникът се изправи зад масата — пернал едни очи в моите — не ги отмества. Н. Хайтов, ДР, 145.
3. Прен. Променям насоката, характера на нещо (обикн. някакъв разговор, въпрос, тема), за да избегна нещо нежелателно или неудобно за мене. — Ами какво ти правят комшиите? — отмести разговора дядо Иван. Ст. Марков, ДБ, 98. Снегът, който още трепкаше на къдравите й коси, отмести разговора върху ранната зима. М. Грубешлиева, ПП, 29.
4. Прен. Остар. Измествам (в 4 знач.). Той ся боеше да не би като отиде на Испания, да подействува пак и сполучи първото си достояние като наследствен княз на Западна Индия и така да го отмести и наследи. П. Кисимов, ОА I (превод), 165. отмествам се, отместя се страд. Допря крак до паралията, изтика я до стената и посегна да прегърне жена си. Тя го удари по ръката и му се скара: — С крак софра се не отмества. К. Петканов, ОБ, 203.
ОТМЕСТВАМ СЕ несв.; отместя се св., непрех. Придвижвам се, премествам се от първоначалното си място леко на неголямо разстояние встрани; измествам се. Пенка, опряла о амбаря, видя, че нема вече къде да
