ОТЛЮТЯВА МИ несв.; отлютй ми св., непрех. Преставам да чувствам лютивина, не ми люти вече. Щом хапнеш от чушките ще ти залюти, но скоро ще почувстваш, че ти отлютява.
ОТЛЮТЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от отлютявам. — Подлюти ме тая чушка. Бързо, дай ми хляб за отлютяване!
ОТЛЯВО нареч. 1. На място, което се намира в лявата страна на някого или нещо; вляво. Противоп. отдясно. Сухата перачка отляво изговори нещо насън и се обърна на другата страна. М. Грубешлиева, ПП, 6. Тя [Дина] го присрещна и с тракащи зъби му пришепна: — Втората врата отляво... Ключ нямам. М. Грубешлиева, ПП, 306. — А ето що: да се качите при мене и да ви заведа на събора.. Съгласих се. Извадих патроните от пушката, качих се и седнах отляво на Соколова. Н. Попфилипов, РЛ, 123-
124.
2. По посока към лявата страна на някого или нещо; наляво, вляво. Противоп. отдясно. Влазят отдясно запъхтени и уплашени двама татари и избягват отляво. Ив. Вазов, Съч. XXI, 9.
3. Прен. На страната на леви политически течения; наляво. Противоп. отдясно. Всичко това предизвикваше недоволство както отляво — искания за решителни реформи и мерки за ускоряване на икономическото развитие, така и отдясно — съпротива срещу държавното участие в икономиката. Т. Кюранов, АП, 47.
ОТЛЯТ, -а, -о, мн. отлети. Прич. мин. страд. от отлея като прил. Спец. Който е получен чрез отливане. Смесваше ковано желязо и отлят пиринч, доливаше разтопена мед,.., после изтегляше жица. П. Константинов, ПИГ, 122. Леенето е един от най-разпространените начини за изработване на машинни части. Всички отлети части на съвременните машини съставляват 50 до 80 % от общото им тегло. Маш. IX кл., 195. Отлята стомана.
ОТМАЛА ж. Поет. Отмаляване, умора. Преди малко той беше изморен, от рамената до краката му бе се разляла сладка отмала. А изведнъж бодростта му се възвърна. Т. Харманджиев, КВ, 300. Той се отпуска върху застланото легло, слага глава на възглавницата. Мускулите на постоянно напрегнатото му пито се успокояват, отмалата го залюлява приятно. Др. Асенов, ТКНП, 50. Острото чувство на глад постепенно се притъпяваше и заменяше от някаква тягостна горчилка в стомаха. Но заедно с това все повече се засилваха болките в краката и отмалата в коленете. Б. Райнов, С, 1972, кн. 11, 48. Десетки от тях [побеснелите плъхове] се втурнаха около Радомир, цвърчаха и хапеха, лазеха по гърба му, бягаха по стената и той се бранеше до отмала. М. Смилова, ДСВ, 288. Пленниците се отпуснаха със сладка отмала на земята, на българската земя! Ст. Загорчи-нов, Избр. пр П1, 88.
ОТМАЛЕЯ. Вж. отмалявам1.
ОТМАЛКО нареч. Разг. До известна степен, поне в някаква степен; поне малко. Като станах ученик в прогимназията,.., позаякнах,.. Не че станах хубавец или заприличвах отмалко на Методи и Рафаил. Нищо подобно. А. Гуляшки, ДМС, 162. На коя ли врата не почукала със смирено нахалство, дано отмалко увеличи шансовете на Емилия за влизане във висше учебно заведение. Ат. Мандаджиев, ЧЛП, 66. — Туй тука пилаф ли му викат? — щом отмалко засити глада си, заприказва отново той. В. Мутафчиева, ЛСВ 1,48.
О Отмалко-малко. Разг. Съвсем малко, в най-ниска степен. Да беше се показала Катя поне отмалко-малко достъпна, Смрикаров по-лесно щеше да реши въпроса така или инак. Ст. Чилингиров, РК, 95. Девойката премълча. А след малко, когато болката отмалко-малко премина, зашепна унесено: — Свършено е с мене, братленце. Ив. Ха-джимарчев, ОК, 300.
ОТМАЛНЕЯ. Вж. отмалнявам.
ОТМАЛНЯВАМ, -аш, несв.; отмалнея, -ееш, мин. св. отмалнях, прич. мин. деят. отмалнял, -а, -о, мн. отмалнели, св., непрех. Диал. Отмалявам. Цял ден удряше длетото с един тежък чук и когато отмалнееше, отпущаше десницата си. А. Каралийчев, ЛС, 26. Ръцете на моите войници отмалня-ха от сеч. А. Каралийчев, В, 123 .И пръстите им [на гайдарите] разиграва да правят по-скършени свирни и наопаки пак при вида на празното блюдо отпреде им, ръцете им отмалняват и фагцат да изтърват ручи-лото. Г, 1863, бр. 3,17.
ОТМАЛНЯВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от отмалнявам.
ОТМАЛЯ. Вж. отмалявам2.
ОТМАЛЯВАМ1, -аш, несв.; отмалея, -ееш, мин. св. отмалях, прич. мин. деят. отмалял, -а, -о, мн. отмалели, св., непрех. Изгубвам сили, отпадам поради болест, умора, силно преживяване и под. Стараех се да не изостана от другите, но при всяко хвърляне на пръстта вдигах към него очи.. Раменете ми почнаха да отмаляват. Л. Александрова, ИЕЩ, 353. Изтървах скафандъра на пода, защото ръцете ми съвсем отмаляха. Л. Дилов, МПА, 114. Стател.. следеше накъде полита врабчето и отмаляваше, когато то отиваше към прозореца — от страх да не би то да изхвръкне. М. Кремен, СС, 10. Щом навлезе в Баждарлък, коленете й отмаляха, сърцето й усилено заби. Ем. Станев, ТЦ, 34.
ОТМАЛЯВАМ2, -аш, несв.; отмаля, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Правя нещо да стане по-малко; намалявам. Къде ли
