3. Деля, отделям някого от другите, разделям един от друг; лъча. Но сега нашите юнаци бяха отлъчени от любимия си предводител. БН, 1876, бр. 48, 188. Ще излязат ангелите и ще отлъчат лукавите измежду праведните и ще ги хвърлят в пещта огнена. КТЕМ, 268. Той говореше за председателя бай Дачо, защото бай Дачо не искаше никак да отлъчва хора от стопанството. И. Радичков, ВН, 87.
4. Диал. Вземам, слагам настрана част от нещо цяло; пестя. Трябва да отлъчват сяка година по нящо от Панчовия хак, дорде се събере най-после достатъчна сумица. Т. Влаиков, Съч. П, 104. отлъчвам се, отлъча се страд.
ОТЛЪЧВАМ СЕ несв.; отлъча се се., непрех. Преставам да бъда заедно с някого или нещо; отделям се. С нищо особено не се отличаваше това прощавание от първите, когато се отлъчвахме един от друг денем или вечер. ССГ(превод), 10. Не, никога вече, никога няма да се отлъчва от другарите си, та макар и да спи на плочите. П. Вежи-нов, ЗЧР, 52. Едни [от момчетата] започнаха да се гонят, други се затичаха към гората,.. — Никой да не се отлъчва! — проехтя в това време гласът на Петър. В. Райков, ПВ, 46.
О Отлъчвам / отлъча от църквата. Лишавам някого от правото да бъде член на дадена религиозна общност; анатемосвам, афо-ресвам. Патриархът Дамян с подобаваща тържественост анатемосваше еретиците за всички времена, отлъчваше ги от черквата. М. Смилова, ДСВ, 276.
ОТЛЪЧВАМ2, -аш, несв.; отлъча2, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Излъчвам1. Две странни човешки фигури слизат към града. Залезната светлина огрява снагите им.. Чисти, светли, те самите отлъчват светлина. А. Каменова, ХГ, 29. Всяко живо същество отлъчва радиация. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 126. Каква сила отлъчва неговият поглед, че Драгия изведнъж й стана толкова близък? Нему Харитина може всичко да разкаже. А. Каменова, ХГ, 144. отлъчвам се, отлъча се страд. ОТЛЪЧВАМ СЕ несв.; отлъча се св., непрех. Остар. Излъчвам се. От загрятата вода в езерото се отлъчваше тънка па-ра.
ОТЛЪЧВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отлъчвам1 и от отлъчвам се. От тази нощ Илиян стана само по-разсеян и два пъти го наказваха за отлъчване от лагера — беше ходил без разрешение при средношколците. Г. Мишев, ЕП, 153. — Какво да те посъветвам, брате?.. И с отлъчване ги заплашвах, и с анатема, и с пост ги наказвах — нищо, карат си тъй, както са живели някога дедите им. А. Гуляшки, ЗВ, 27-
28.
ОТЛЪЧВАНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от отлъчвам2 и от отлъчвам се.
ОТЛЪЧЕНО СТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Отделеност, разделеност. Отчаяните викове излизаха из подземието на окръжно-то управление, па грозно, безогласно заглъхваха те сред нощното мъртвило и дълбоко навяваха на душа всекиму чувството на отлъченост от другите. А. Стра-шимиров, Съч. I, 198.
ОТЛЪЧКА ж. Временно отсъствие от дадено място, отлъчване от някого или нещо. Сега, след близо двумесечна отлъчка, той наближаваше своя дом със свито сърце. Г. Караславов, ОХ IV, 281-282. — Отишъл е да играе и машината е стояла осем часа в престой. Слушай — .. — ако питаш мене, наказанието ти е прекалено строго за подобно провинение, макар че тебе веднъж те наказвахме за самоволна отлъчка. Р. Михайлов, ПН, 44. Той дори намираше, че „строгото мъмрене за отлъчка“, с което директорът го наказваше, беше твърде малко наказание. Д. Кисьов, Щ, 475. Подир шестмесечна почивка Никола ся изнова пустил в път:.. Тойзи ряд Франциска, коя ое вече попривикнала на подобни отлъчки, беше по-спокойна. С. Радулов, ГМП (превод), 19. ^
ОТЛЮБВАМ, -аш, несв.; отлюбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Преставам да любя, да изпитвам чувство на любов към лице от другия пол; разлюбвам. Всяка мома любе има, /.. / наша Пена деветима. / Тъз неделя го залюби, / до неделя го отлюби. Нар. пес., СбВСт, 183. отлюбвам се, отлюбя се страд.
ОТЛЮБВАМ СЕ несв.; отлюбя се св., непрех. Разг. Любя се много, любя се до насита. Радости, приятели, любов — на младини. Отлюби се тогава, та да има какво да си спомняш на старини.
ОТЛЮБЯ. Вж. отлюбвам.
ОТЛЮСПВАМ, -аш, несв.; отлюспя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Махам люспа от нещо. След упорито стъргане отлюспих мъха от кората на дървото.
2. Прен. Разг. Отстранявам, изключвам член на партия, организация, коалиция и под. от нейните редове. Парламентарната група отлюспи няколко свои членове.
ОТЛЮТЯ. Вж. отлютявам.
ОТЛЮТЯВАМ, -аш, несв.; отлютя, -йш, мин. св. отлютях, прич. мин. св. деят. от-лютял, -а, -о, мн. отлютели, св., непрех.
1. Преставам да лютя. Шампоанът залютя на очите ми, но при влизането ми във водата бързо отлютя.
2. Преставам да съм лютив, загубвам лютивия си вкус. Когато се изпичат без семето, чушките отлютяват.
