се намира сега дядо Мраз?.. Дали не е превалил Добридол, за да отмали от товара си по къщите? Кр. Григоров, ОНУ, 94-95. отмалявам се, отмаля се страд.
ОТМАЛЯВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от отмалявам1. Едва сега усети, че някой е скъсил нозете му и те., едва крепяха тялото. Постепенно събраха сили, изправиха се, отмаляването в коленете премина. И. Радичков, ГП, 77. Той лазеше, охкаше, бореше се със слабостта, с отмаляването, с измамната слабост на почивката. М. Яворски, ПОББ, 60. Върна се към редакцията чак когато усети отмаляването в коленете, а ръката го заболя от тежестта на куфарчето. Л. Дилов, ПБД, 91.
ОТМАЛЯВАНЕ2 мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от отмалявам2 и от отмалявам се.
ОТМАЛЯЛОСТ, -тта, мн. няма, ж. Състояние на отмаляване, изгубване на сили; отпадналост. Елена усети да минават по тялото й тръпки, постеперно я обхващаше приятна отмалялост. И. Гешев, ВОТ, 37. Още две-три педи и ръката на Дара ще досегне нозете на увисналия, полюшван от вятъра или от отмалялост.. По тук скалата е най-недостъпна. Бл. Димитрова, Лав., 123. Всичките вълнения, всичките изгарящи надежди и плахо очакване, които бе изпитвала досега, като че изведнъж намериха отдушник в пълната отмалялост, която обхвана тялото й. Д. Димов, ОД, 172.
OTMÄMBAM, -аш, несв. ; отмамя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. С мамене отстранявам, отвличам нещо или някого; от-мамям. Я иди синко, Русине" / вов тая гора зелена, / отмами девет палаша, / па приспи девет овчаре, / та фани вакло ягънце. Нар. пес., СбНУ, XLIV, 436. • Обр. Напусто са усилията, няма никого да принудиш да те слуша, защото всякога ще се намерят по майстори от теб да отмамят хорското внимание. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 44-45. отмамвам се, отмамя се страд.
OTMÄMBAHE, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от отмамвам и от отмамвам се.
ОТМАМЯ. Вж. отмамвам и отма-мям.
ОТМАМЯМ, -яш, несв.; отмамя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Отмамвам. от-мамям се, отмамя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОТМАМЯНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от отмамям и от отмамям се.
ОТМАРЯМ, -яш, несв. (разг.); отморя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. и непрех. Отморявам. — Че и ти си пийни, юначе, тази водица е сладка и студена, силици дава и отма-ря. А. Гуляшки, ЗВ, 36. Трептят и отморят / поля неизгледни / в безлюден покой.
Н. Лилиев, С 1932, 16. Намерен е от светите отци кръстът живоносен, който раз-хлажда и успокоява, а уморените отмаря и прави ги да са леки и мъжествени. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 223. отмарям се, отморя се страд.
ОТМАРЯМ СЕ несв. (разг.); отморя се св., непрех. Отморявам се. Между тях [българите в Цариград] реченият квестор беше на най-голяма почет и най-услужен человек. Сит на достойнства, отмаряше ся от трудове. Бл. Димитров, Я I (превод), 61. — Пасй и ся отмаряй, че цяла нощ си вървял, а и тази, що иде, е наша. Деня прежуля слънцето, а нощя е ветрина, а? Ц. Гинчев, ДТ, 16. • Обр. Коленичй! Монблан съм аз, /.. / Въз моя бял венец, блеснал с елмазен жар, / отмарят се нощя керваните небесни". Ив. Вазов, Съч. Ш, 82-83.
ОТМАРЯНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от отмарям и от отмарям се; отморяване.
ОТМАХВАМ, -аш, несв.; отмахна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. отмахнат, св., прех. Махам нещо от някъде; отстранявам. Дигнах ръка, за да отмахна провисналия над очите ми кичур остра коса. П. Славянски, ПЩ, 184. Разтърка чело с пръсти, опитвайки да отмахне от него някакво невидимо менгеме, което го стискаше. П. Бобев, ОН, 143. Един човек,.., като видя камъка, наведе се и го отмахна от пътя. БР, 1930-1931, кн. 6, 212. Отиваше до прозореца, отмахваше пердето и дълго гледаше навън в нощта. Сп. Кралевски, ВО, 31. отмах-вам се, отмахна се страд.
ОТМАХВАМ СЕ несв.; отмахна се св., непрех. Махам се от някъде; отстранявам се. — Гостенки, а? — затвори той вратата, без да се отмахне настрата. Г. Караславов, ОХ I, 40. Димо сложи коляно върху гърдите му и го натисна .. — Ще ме смачкаш,.. Тежкото коляно се отмахна. К. Петканов, МЗК, 142. От съученици турчета чух, че щели да го убият, ако не се отмахне от ве-зирата. Ив. Вазов, Съч. VII, 156.
ОТМАХВАНЕ ср. Отгл. същ. от от-махвам и от отмахвам се. Редакторът биде осъден — а Алеко изхвърлен на улицата,.. Но не бе доста само отмахването му от служба. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 133.
ОТМАХНА. Вж. отмахвам и отмах-нувам.
отмАхнувам, -аш, несв. (остар. и диал.); отмахна, -еш, мин. св. -ах, св., прич. мин. страд. отмахнат, св., прех. Отмахвам. Излязъл един поп, който подбрал там над-ве-натри, споменал-неспоменал, отмахну-вал коливото настърна. ДЗ, 1868, бр. 46, 174. отмахнувам се, отмахна се страд. ОТМАХНУВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); отмахна се св., непрех. Отмахвам се.
