туши, но вървях радостно след Максим, напрягах всички сили да не изоставам. П. Славински, ПЩ, 383. Борис отвори очи, а оня го гледаше със зъл, все тъй надменен поглед. И отлепи стиснатите си сега устни: — Знайш ли защо не ти тегля един? Д. Талев, И, 187. Не видях никакви познати и се облегнах на оградата.. Отлепих гърба си от оградата и не казах нищо. Ст. Христозова, ТВ, 100. — Аргир отлепи клепки. Д. Вълев, 3, 34.
3. Прен. Разг. Прех. и с непряко доп. Обикн. в съчет. с плесница, шамар. Удрям, заш-левявам, залепвам. Я му отлепи един шамар! отлепвам се, отлепя се страд.
ОТЛЕПВАМ СЕ несв.\ отлепя се св., непрех. 1. Отделям се от нещо, към което съм залепен. Ризата му едва се отлепва от потния гръб.
2. За уста, очи — отварям се. Клепките ми с мъка се отлепиха след краткотрайния сън.
3. Разг. С предл. о т. Отделям се от някого, с когото плътно съм вървял, който неотклонно ме следва навсякъде. Накрая този нахален човек се отлепи от мен и аз продължих сама до вкъщи.
4. Разг. С предл. от. Отделям се, отстранявам се от нещо, при което съм застанал близко и продължително съм се задържал там, обикн. поради това, че то силно е привличало вниманието ми. Най-после той се отлепи от видеото.
О Отлепвам / отлепя език. Разг. Проговор-вам. Отлепвам / отлепя поглед (очи) от някого или нещо. Разг. Преставам да гледам продължително и втренчено в някого или нещо, което силно привлича вниманието ми. Петър Дачев, отлепи очи през прозореца и пусна тънкия си глас, сякаш някой изопна в стаята звънтяща жица. Д. Вълев, 3,159.
ОТЛЕПВАНЕ ср. Отгл. същ. от отлепвам и от отлепвам се.
ОТЛЕПЯ. Вж. отлепвам и отлепям.
ОТЛЕПЯМ, -яш, несв.(разг.); отлепя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Отлепвам. — Защо беше тая комедия? — рече той,.. — Каква комедия? — погледна го бързо Левски, който отлепяше мустаците си. Ст. Дичев, ЗСII, 577. — По зениците се познава умрял човек! — казва тя и отлепя клепачите му. Бл. Димитрова, Лав., 286. Едно босо момче караше алашата — тежък бял кон, който напрегнат, с огънат гръбнак, едва пристъпваше около келявото, като на всяка крачка подмяташе предницата си, като Че с j1ъка отлепяше краката си от земята. И. Йовков, ЧКГ, 55. Отлепям плика с нетърпение. отлепям се, отлепя се страд.
ОТЛЕПЯМ СЕ несв.{ разг.); отлепя се св., непрех. Отлепвам се. Няма да я прогони, нищо че така криви лице, когато старата превръзка се отлепя от раната. Д. Мантов, ХК, 18. Той сега се изправяше, тромавите му крака тъй сепнато се отлепяха от земята, като че по нея има разгорена жар. Д. Немиров, Б, 26. Наднича през прозорчето и за свой ужас вижда вързан мъж по риза и елек, с клюмнала на гърдите, като че отсечена глава. Отлепя се мигом от прозореца и се илмугва в елшака. Н. Хайтов, ШГ, 131. Развикал се човекът, събудил и Хаджията, дърпали, надигали, а той, проклетникът, замръзнал на леда и не се отлепя. Чудомир, Избр. пр, 20. Корабът бавно се отлепяше от каменния пристан. Ст. Сивриев, ПВ, 95. Правеше ми впечатление, че през тези дни хората вървяха малко небрежно,.. И самолетите дори се приземяваха или се отлепяха небрежно от бетонните писти на летището. Й. Радичков, СР, 234.
ОТЛЕПЯНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от отлепям и от отлепям се; отлепване. При досегашния начин на отлепяне лещите се получаваше много брак, затова ще се внедрят през тази година термични камери за разблокиране при минус 35 гр. температура. ВН, 1960, бр. 2616, 2.
ОТЛЕТЯ. Вж. отлетявам и отлитам.
ОТЛЕТЯВАМ, -аш, несв. (рядко); отлетя, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. отлетял, -а, -о, мн. отлетели, св., непрех. Отлитам.
ОТЛЕТЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от отлетявам; отлитане. Чувството за моето достойнство се нарани заедно с отлетяването на последната ми мечта да зема участие в борбата за нашата независимост. Ив. Вазов, Съч. XII, 6.
ОТЛЕЯ1. Вж. отливам1.
ОТЛЕЯ2. Вж. отливам2.
ОТЛЙБВАМ, -аш, несв.', отлйбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. От-любвам. отлибвам се, отлибя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОТЛИБВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от отлибвам и от отлибвам се.
ОТЛИБЯ. Вж. отлибвам.
ОТЛИВ м. 1. Периодично повтарящо се понижаване на равнището на водата в океаните и моретата, предизвикано от силата на притеглянето на Слънцето и Луната. Противоп. прилив. Най-младите острови [от Галапагос] имат още сравнително нестабилизирани и затова криволичещи граници, неизгризани още силно от приливите и отливите. Н. Боев, Г, 26. По време на прилива нивото на водата в лагуната се издига, солената океанска вода залива корените и дърветата. При отлив те се откриват и остават на въздух. Д. Богданов, ТА, 85. Петко с мъка гази влажния пясък. Колю му обяснява как стават приливите и отливите: водата идвала като стена и стигала до високия каменен зид. М. Кремен, РЯ, 257.
