ОТЛЕЖА. Вж. отлежавам.
ОТЛЕЖАВАМ, -аш, несв.; отлежа, -йш, мин. св. -ах, св. 1. Непрех. За някои видове спиртни напитки или за някои хранителни продукти, като напр. вино, сирене и др. — престоявам определено време, обикн. за да придобия необходимите качества, вид, вкус.
— Това се казва вино... Като излезеш оттук, ще ти дам цяла бъчвинка, че да ме помниш.. — Е да — доста ще отлежи. П. Вежинов, ЗНН, 42. Левскиград.. се развива като важно промишлено селище с фабрики за вълнени и копринени платове,.., складове на винарска промишленост [Винпром], в които отлежава ароматичният карловски мискет. Л. Мел нишки, ПП, 19. Замесеното тесто се оставя да отлежи на студено 1/2-1 час, след което се разточва. М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 225. Към юг ти [Златоград] нямаш никакви простори / и границата близка ти тежи, / но златният тютюн щом отлежи, / настава радост в къщите на хората. Ламар, СГ, 101. • Обр. Авторите не са изчакали събитията да отлежат,.., а са писали своя роман в кипежа на самите събития. С, 1951, кн. 12, 194. Едноминутното мълчание за загиналите.. Поетът, изчакал да отлежи мисълта му в затишието, пак изрича нещо неуместно:
— Всеки е уверен, че с него нищо няма да се случи. Бл. Димитрова, Лав., 83.
2. Прех. Разг. С лежане, излежаване на присъда в затвор изкупувам вината си за дадено престъпление, обикн. за убийство; излежавам. — Море аз Неша ще я срещна някоя вечер! — .. — И ще я стисна за гръцмуля:.. — Ако не се стресне, ще я цапардосам с колеца по главата, та да млъкне веднъж завинаги. Па ще ида да я отлежа. Ст. Даскалов, СЛ, 374. отлежавам се, отлежа се страд. Присъдата се отлежава докрай.
ОТЛЕЖАВАМ СИ несв.; отлежа си св., непрех. Лежа до насита; належавам се. Обещахме предсрочно да свършим — после ще си отлежим! А. Гуляшки, МТС, 347. Високият моряк .. изплашено премигваше и чакаше. Митруш го сбута по рамото и процеди през зъби: — Какво се плешиш, бе! И тъй не ни плащат, баре в ареста ще си отлежим! Д. Добревски, БКН, 106.
ОТЛЕЖАВАНЕ ср. Отгл. същ. от отлежавам и от отлежавам се. Да се предизвика разпадането на трудносмилаемите белтъчини до по-прости съставни части, които са по-лесно смилаеми. Това се постига чрез: пряко въздействие с киселини или соли или чрез отлежаване на студено. Н. Сотиров, СК, 30. Един ден се получи бърза поръчка. Трябваше да се изработят депозитни съдове за отлежаване на бира. ВН, 1961, бр. 3155, 2. Отлежаването на присъдата е задължително.
ОТЛЕЖАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от отлежа като прил. Който е престоял определено време и е придобил необходимите качества, свойства. Барманът заяви, че няма нищо против и много му е драго да стори такава услуга, щото печеното ягне пие отлежало вино и прави оборот. Черемухин, ПД, 61. Дюкянчето беше почти празно — .. Виснеше тежка, хаплива миризма на отлежало дърво, стърготини и орехова шума. Д. Спространов, С, 64. Първата й грижа беше градинката, която тя [Елка] прекопа отново, посипа я с отлежал тор и скоро там зазеленяха цветя. Г. Райчев, Избр. съч. I, 118-119. Две момчета държаха кожата разпъната, а зад тях се трупаха момичета с букети от иглика, жени с пълни кратуни отлежала медовина за уморените и ожаднели ловци. Н. Хайтов, Л, 63.
ОТЛЕКВАМ, -аш, несв.; отлекна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. и диал. Олеквам. Ако искаме да се уверим колко влага има в солта, трябва да претеглим няколко драми, да я турим в една хартия за да изсъхне. Колкото е отлекнала, толкова вода има в нея. Ступ., 1875, бр. 7-8, 55. ОТЛЕКВА МИ несв.; отлекне ми св., непрех. Остар. и диал. Олеква ми. Когато ме пуснаха между другите затворници на „горната тъмница“, усетих, че твърде много ми отлекна, и струваше ми се, че никога още не съм бил в по-приятни тъмнични обстоятелства. Св. Миларов, СЦТ, 45. С кое лице да изляза аз пред тия селяни, с кои очи да ги гледам и с какво ще им са похваля? .. Да им са оплача, та да ми отлекне, че кому? Ил. Блъсков, ПБ III, 75-76. Донка скоро забрави сичко,.., но нещо като че й отлекна. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 45-46.
ОТЛЕКВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от отлеквам; олекнуване, олекване.
ОТЛЕКНА. Вж. отлеквам.
ОТЛЕПВАМ, -аш, несв.; отлепя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Отделям нещо, залепено към нещо друго; разлепвам. Противоп. залепвам. Султана бавно, упорито размотаваше и отлепваше от засъхналата кръв дългата превръзка. Д. Талев, ЖС, 456. По-ще стените на килиите хващаха тънка ледена кора и на сутринта ние трябваше да отлепваме от леда окачените на пирони дрехи. Ем. Манов, ПЯ, 102. Най-сетне чайникът завря, поставиха плика над парата, отлепиха го. П. Спасов, ХлХ, 198. Ние на-празно се мъчехме да отлепим станиола от някакави оранжеви и зелени халви. Т. Кюранов, АП, 49.
2. Прен. Обикн. с предл. о т и др. същ. Отделям някого или нещо, плътно допряно, притиснато до друго нещо. Григор не отлепи гръб от скалата, докато не видя две светли петна, които бързаха към него. Т. Мо-нов, СЧ, 10. Едва отлепвах от калта наед-релите си нозе, премръзнали в мокрите бо
