данието и го отлагам за утре. А. Наков-ски, БС, 187. Не отлагай днешната работа за утре. Послов.
2. Остар. За шапка, калпак и под. — свалям, снемам. Противоп. налагам. Доведоха Арма да свидетелствува против мене. „Кажи, дума боляринът, че е от кратунарите вещери, дето мърсуват в кучешки сватби из гори и пещери, прости господи!“ — И се кръсти. С него се кръсти и попът и всички отлагат калпаци. Ем. Станев, А, 155. Сядаше той на мястото си, отлагаше калъплия фес и посягаше та откачаше висящия от най-ниското клонче сладкострунен саз. Д. Немиров, Б, 146. Фърчилкови отлагаха шапка на Криводолски, които несъмнено бяха родили най-гърлестото бебе от Босфора до Ламанш. Сп. Йончев, РБ, 13. Дядо Първан (с един бастун влазя, отлага си шапката и малко наведен дума:) — Добър вечер! Т. Шишков, ГМ, 41. отлагам се, отложа се страд. — А бе, и това са само приказки на дяда ви Раковски! А тръгването кой знай докога ще се отлага! Ст. Дичев, ЗСI, 136. — Тинке, знаеш ли? Получих писмо от София, от Пенка.. — Какво ти пише? — Нана е съгласна. Ще ме водят. Само че екскурзията се отлага с две недели. Другата неделя чак ще замина за София. А. Каменова, ХГ, 149. И той беше наумил, още щом се запролети, да намери пари,.., за да уреди поне тая работа. Нямаше защо да се отлага това прехвърляне, всичко можеше да се случи. Майка му слабееше ден в ден,.., можеше да си угасне, без да се усетят. Г. Караславов, Тат., 242. — Съгласно член четиридесет и пет .. по неспазване на съществени формалности продажбата се отлага. Г. Белев, ПЕМ, 105.
ОТЛАГАМ2, -аш, несв.; отложа2, -иш, мин. св. -их, св., прех. За вода на река, море и под. — утаявам, наслагвам тиня, пясък, чакъл и под. Възникването на тези обширни плоски равнини [приледниковите] е тяс-но свързано с дейността на блуждаещите реки, които пренасят и отлагат тук голямо количество пясък и чакъл. Св. Кюпрю-башиев, И, 44-45. В долното течение, където наклонът е съвсем незначителен, реката загубва твърде много от скоростта,.. Затова голяма част от своя товар реката отлага по дъното си. Б. Русев, ЖНР, 10. Водата на някои горещи извори., и днес отлага на повърхността опал под формата на шуплива твърда утайка. Геол. IX кл, 100. Геоложките проучвания на земната кора показват, че едни и същи части на земната повърхност на няколко пъти са се издигали като планински вериги или са се снишавали в низини и дълбоки падини, в които са нахлували моретата и са отлагали най-различни утайки. П. Мандев, СПВ, 6. отлагам се, отложа се страд.
ОТЛАГАМ СЕ несв. ; отложа се св., непрех. За частици от вещество, химически съединения и под. — утаявам се, наслагвам се, напластявам се. Натриевият бикарбонат малко се разтваря във вода и се отлага като утайка. Хим. VII 1950, 9. Той [холесте-ролът] се отлага по вътрешната обвивка на кръвоносния съд, където образува ате-роматозни плаки. ВН, 1960, бр. 26/1, 4. Варовито вещество от капките на подземната вода столетия наред се е отлагало частичка по частичка и е образувало по покрива и пода на пещерите красиви сталактити и сталагмити. Е. Киркова, АМ, 3. Погълнат в организма, радият и неговите съединения се отлагат в костите по същия начин, както йодът в щитовидната жлеза и фосфорът в костния мозък. Вл. Андреев, АЕ, 50.
ОТЛАГАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отлагам1 и от отлагам се. По пътя за двореца князът попита Ондуракс дали има да му съобщава важни новини, които не търпят отлагане. А. Гуляшки, ЗВ, 376. Депутатите не искаха да чуят ни дума за отлагане [на гласуването]. С. Радев, ССБ I, 94.
— Аз., бих могъл с отлагания и шикалкаве-ния да продължа още малко стоенето ти, но ти нищо няма да спечелиш от това, а аз само ще загубя. Б. Райнов, ГН, 93.
ОТЛАГАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отлагам2 и от отлагам се. Чрез особено вътрешно отлагане, което попада в кръвта, дванайсетпръстникът влияе върху външната секреционна служба на панкреаса. Ас. Златаров, Избр. съч. 1П, 224.
ОТЛАЗВАМ, -аш, несв.; отлазя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Рядко. С лазене се отдалечавам отнякъде и стигам до някое място. Такива животни, като ракът, всяка година си изменяват скелета или черупката.. То отлазва в някое отделно място и след големи трудове, кората му ся счупва. ИЗ 1874-1881,44.
ОТЛАЗУВАМ, -аш, несв. (диал.); отлй-зя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Отлазвам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОТЛАЗЯ. Вж. отлазвам и отлазу-вам.
ОТЛАЙВАМ, -аш, несв.; отлйя, -àein, мин. св. отлаях, непрех. За куче -— с лаене отвръщам на друг лай. Някъде отдалеч залаяха кучета. Нашето отлая веднага.
ОТЛАМЯМ, -яш, несв. (остар. и диал.); отломя, -йш, мин. св. -йх, св, прех. Отломя-вам. отламям се, отломя се страд. ОТЛАМЯМ СЕ несв. (остар. и диал.); отломя се св., непрех. Отломявам се. Потъркайте с пила дърво или желязо.. Трошица по трошица ся отламя, та става все по-голяма резка. Лет., 1869, 85.
ОТЛАЯ. Вж. отлайвам.
