отвръщаше откъслечно с виновна отзив-чивост. Д. Вълев, 3,136.
ОТКЪСЛЕЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от откъслечен; несвързаност, несистемност. За същото нещо говори и откъслечността в израза: строго логична връзка е излишна там, дето главното домогваме е да се предаде колкото се може по-експресивно единството на основното настроение. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 83.
ОТКЪСНА. Вж. откъсвам и откъс-нувам.
ОТКЪСНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от откъсна като прил. 1. Отделен, изолиран. И пак замръзна в предишната неподвижност, откъснат и чужд на всичко. М. Грубешлиева, ПИУ, 196. Донякъде той [Събо] следи песните на болярите .. после престана да ги чува, или изведнъж идваше до ухото му някоя откъсната дума, някое юнашко име. Ст. Загорчинов, ДП, 135. Експедиция заминаваше до откъснатите райони на страната.
2. Откъслечен. Разговорът се начена с откъснати фрази, които нямаха нищо общо с целта на посещението. Ал. Константинов, Съч. I, 273. Някъде под него палавият вятър донесе до слуха му откъснат човешки говор. Кр. Велков, СБ, 55. Цигулката шепне и стене уморено, / дайрето сребристо звъни, /../ и глухо сред залата плътно задимена / откъсната нота звучи. Хр. Смир-ненски, Съч. 1,16. Шушукат си [професорите] в купчинки сбрани тамо, / откъснати слова се чуват само. Ем. Попдимитров, СР, 74.
ОТКЪСНАТО. Нареч. от откъснат. Композиторът Иван Маринов е написал не лоша музика, оркестърът се ръководи от един талантлив диригент, като Веселин Павлов, но явно е, че те са работили съвсем откъснато един от друг. Т, 1954, кн. 1, 52. — Нали ви казвам — никой. Аз живея тук съвсем откъснато, нямам ни приятели, ни... Имам само един брат. М. Грубешлиева, ПИУ, 261.
ОТКЪСНАТОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от откъснат. И този килим, и дъбовата врата на входа, и строгият, но закътан вид на цялата обстановка в тая стая създаваха впечатлението, че тук цари ред, спокойна и съсредоточена работа и откъснатост от празната врява на външния свят. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 195. А мъглите отново ни обгръщаха.. Беше и страшно, и хубаво! Чувството на откъснатост от света е страшно. Ст. Станчев, ПЯС, 54-55.
ОТКЪСНУВАМ, -аш, несв. (остар. и ди-ал.); откъсна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. откъснат, св., прех. Остар. Откъсвам. откъснувам се, откъсна се страд.
ОТКЪСНУВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); откъсна се св., непрех. Откъсвам се. Електромагнитът бива заможен да вдига една тежнина малко млого голяма от един чис-тожелезен къс за допиране, наречен носач. На щом бързейт пресекне да върви, магни-тисването престанва съще тъй и тежни-ната се откъснува и пада. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 27. Щом са откъсне някой пъшкул, в тази секунда са залепя други, или като са размъкне и остане тънък като паяжина,.., тогава размъкнатият пашкул са откъснува, за да не подскочи и скъса жицата, и на този пъшкул не остава никаква коприна. 3. Княжески, ПРШ (превод), 99-
100.
ОТКЪСНУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от откъснувам и от откъснувам се; откъсване. За по-лесно запом-невание на собствените имена,., изпоразме-сена е [географията] с всякакви любоизпит-ни откъснувания и петевни неща от други науки. Ив. Богоров, КГ, I.
ОТКЪСО нареч. Разг. 1. Изкъсо. Кирил хвана откъсо юздата на коня, изведе го на улицата, метна се пъргаво на седалището до баща си, взе от ръцете му поводите, леко подвикна: — Хайде, Алчо! Т. Харманд-жиев, КВ, 173.
2. Прен. С много големи изисквания, строго; изкъсо. Ти я [Нонка] дръж по-откъсо, че ако чуя някоя дума, главата ти ще откъсна. И. Петров, НЛ, 25. — За работниците човек е Братовчеда, само че много откъсо натиска на плана. В. Ченков, ЗХ, 32.
О Държа откъсо <юздите (повода) на> някого. Разг. Отнасям се строго към някого, като не му позволявам да прави каквото си иска, да своеволничи. Баща му продължаваше да се отнася към него строго, с каквото можеше и додето му стигаше ръка., той държеше откъсо повода на сина си. Т. Харманджиев, КВ, 28. Режа откъсо. Разг. Говоря кратко и за най-същественото. Хващам откъсо <юздите> някого. Разг. Успявам да подчиня напълно на волята си някого, като не му позволявам да прави каквото си иска, да своеволничи. Трябва да хвана откъсо този своеволен човек.
ОТЛАГАМ1, -аш, несв.; отложа1, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Оставям нещо да бъде извършено в по-късно време, отколкото е било предвидено; отсрочвам. "Сега ли да й кажа или да почакам до утре? — питаше се Костадин,.. — Не, сега ще й кажа, няма защо да отлагам... Тъй или иначе, този въпрос трябва да се разреши. Ем. Станев, ИК I и II, 23. „Право реших, друг път“ — рече си Аарон, който мразеше обясненията и всички неприятни и объркани работи, затова оставяше да ги довършат други, а като не можеше никой да го замести, отлагаше ги. А. Дончев, СВС, 99. — Достатъчно! — каза директорът. — Прекратявам засе-
