захвана за сиромасите! — го пресече тя, сякаш готова стара свада да поднови. П. Тодоров, И I, 45. 2. В съчет. с колкото и (ос-тар.) що. (Колкото) желая, искам или мога. И пристанаха да ся запишат членове на читалището. Нарядено биде за пръв път да даде всякой что му ся откъсне от сръце. КН, 68. Откъсвам / откъсна конеца. Обикн. в св. вид. Разг.', Откъсвам / откъсна пъпката. Диал. Умирам. Откъсвам / откъсна кръста на някого; откъсвам / откъсна ръката (ръцете) на някого. Разг. Изморявам някого с тежестта си. Много тежък е този куфар. Откъсна ми кръста. Чантата е много тежка, откъсна ми ръцете. Откъсвам / откъсна някой <и друг> грош; откъсвам / откъсна някой <и друг> лев. Разг.
1. Отбивам от цената на нещо. 2. Отделям от някаква обща сума средства за нещо. Откъсвам / откъсна от света някого. Принуждавам някого да прескъсне всякакви връзки с хора, да живее уединено. — Богородице дево, божия майко — зашъпна тя [калугерката], кършейки ръцете си — спаси го, продължи му дните! Кая се и винаги ще се кая коленопреклонно, пресвета! Не му отнимай живота, не го откъсвай от света, за всички мои прегрешения ми въздай, влади-чице небесна, само него пожали, пощади го! Ст. Загорчинов, ДП, 169. Откъсвам / откъсна от сърцето си някого. Разг. 1. Раждам. То са знае, казано е: всяка майка с мъка ще носи рожбата си и с болка ще я откъсва от сърцето си. Д. Талев, СК, 125. 2. Отделям от себе си, разделям се с някого (за близък, обичан човек). Аз бих бил смешен мъж, ако да не можех да отлъча далече син от баща,.. Но трябва аз тогова Карла да откъсна и от нейното сърце. Н. Бончев, Р (превод), 9. 3. Преставам да изпитвам привързаност и топло чувство към някого, отчуждавам се от някого. Откъсвам / откъсна очи. Разг. Преставам да гледам някого или нещо. Гледката беше очарователна и той с мъка откъсна очи от нея. Откъсвам / откъсна пазарлъка. Диал. Стигам до споразумение с някого при купуването и продаването на нещо. Откъсвам се / откъсна се от света.
1. Живея уединено, затворено, почти без да поддържам връзки с хората. Аз се откъснах от света и заживях с радостите на малкото детенце. 2. Изпадам в пълно уединение за известно време, забравям всичко, което ме заобикаля. Тя искаше да забрави всичко, да се откъсне от света. Откъсват ми се / откъснат ми се краката. Разг. Изморявам се много от продължително ходене или стоене прав. Изминах километри в гората. Откъснаха ми се краката. Откъсват ми се / откъснат ми се ръцете. Разг. Много се изморявам от продължително носене на нещо тежко или от много работа. Донесох детето до тук. Откъснаха ми се ръцете. Откъснали му ръцете, че ги залепили на задника му. Диал. Грубо. За човек, който не умее нищо да върши, крайно непохватен, несръчен, неспособен, некадърен човек. Откъснал съм главата на някого. Обикн. за син или дъщеря — извънредно много приличам на един от родителите си (по-често за прилика с бащата) или на дядо си, баба си. Синът му., като че беше откъснал главата на баща си: груб, горд, пиенец, също като него. Ил. Блъсков, СК, 21. Сяко бюро си имаше свои главатари и предводители, сич-ки тия, беха тъй също мрачни, злобни, грозни същества, като техний шеф, като да бяха му откъснали главата. Ил. Блъсков, КЦ, 47. Откъснах ружата. Диал. Заспах. Ще откъсна главата <като на врабче>; ще откъсна главата (шията) като на <пет-ровско> пиле някому. Разг. Ще накажа жестоко някого, ще си изпати от мене (употребява се обикн. като закана). Ще ти откъсна ухото (ушите). Разг. Ще те накажа строго. Той ритна жестоко детето, като го заплаши, че ще му откъсне ушите.
ОТКЪСВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от откъсвам и от откъсвам се. Странски летеше върху ските си мрачен и усмихнат, без да си дава сметка, че за южняка всяка стъпка в Севера е опасна, че откъсването от другарите тук е равно на загуба на живота. Ст. Волев, МС, 91-92. Първите минути на откъсването от варненския бряг се случиха късно след полунощ. С. Северняк, ОНК, 234.
ОТКЪСЛЕК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Откъс. Тя се смееше, разказваше любопит-но историите из мира на артистите, а след трапезата седна при пияното и пя откъслеци из опери с увлечение. Ив. Вазов, Съч. XII, 184-185. Разполагам само с един откъслек — началото на П-а песен и ще си послужа с него за едно сравнение между оригинала и превода. К. Величков, ПССъч. VIII, 110.
ОТКЪСЛЕЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. За звукове, шум, говор и под. — който е съставен от несвързани, откъснати една от друга части; несвързан, откъснат. Тук-там горяха огньове и около тях се чуваха откъслечни разговори или продължителни, дълбоки и болезнени охкания. Елин Пелин, Съч. II, 39. Дочуваха се откъслечни фрази: — Хей там, по-бързо нареждайте дървата. Кр. Григоров, Р, 64. Чуваха се само остри хриптения, въздишки и задавени, откъслечни псувни. Г. Караславов, Избр. съч. I, 315.
ОТКЪСЛЕЧНО. Нареч. от откъслечен. Той продължаваше да разказва — нестройно и откъслечно, с мъчителни паузи между думите, без да дири връзка на събитията и времето. С. Северняк, ВСД, 210. Откъслечно и в безпорядък се редяха тия минали неща в паметта му. А. Гуляшки, ЗВ, 462. Като стискаше челюсти, Парушев
