евангелие. Б. Ангелов, ЛC, 168. Гръм... И на откършлеци в покоя / сетен ек отрони се едвам: / — Няма... никога... да се предам! Бл. Димитрова, Л, 296.
ОТКЪС м. 1. Отделна, обособена, обикн. неголяма част от нещо (литературно или музикално произведение или някакъв процес, действие и под.); откъслек. Продължи да се рови, изваждаше ту една книга, ту друга, прелистваше ги набързо, като не ли търсеше някакъв откъс или правеше справка. А. Гуляшки, ЗВ, 109. После зачете откъс от роман един белокос, дебеличък писател, който така ръкомахаше и викаше, че Калина се развесели. Т. Монов, СН, 178. По отсрещния стръмен рид няколко души предпазливо се катерят, познаваше се по говора, който на откъси долиташе до нас. П. Михайлов, МП, 44. Нямаше търпение да изчака — да научи истината на откъси, както правеше винаги, когато той упор-ствуваше да я каже наведнъж. Т. Харманд-жиев, Р, 28.
2. Парче, къс от нещо. В „чилик“ участвуват двама състезатели с една дълга пръчка и с един десетинасантиметров откъс от по-дебела пръчка, заострен в двата края. Д. Казасов, ВП, 37. Понеже момчето беше тръгнало от Белер съвсем ненадейно, без премяна,..; понеже и Марийка такожде беше, по известна причина, много бедно облечена всякога, то хората били ге зели за просяци. Те им принесли малко хляб; младата девойка била приела едни откъс за момчето, което било гладно. М. Балабанов, ДБ (превод), 118-119. Сетне нагласихме нещо като шкафче и там наредихме парчета от желязо, откъси от различни скали. Кр. Григоров, Р, 79-80.
ОТКЪСВАМ, -аш, несв.\ откъсна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. откъснат, св., прех. 1. С дърпане отделям части, късове, парчета от цяло нещо при непрекъснато усилие като преодолявам известно съпротивление. Раджастанецът просто откъсва квитанциите на билетите., и ние влизаме в града на дворците. Т. Кюранов, АП, 79. Когато мечката нападне някое животно, тя му прехапва гърлото и с ноктите откъсва от тялото му цели късове месо заедно с кожата. П. Петков, СП, 57-58. Отец Дамян благославяше оброка и от първия овен откъсваше предната дясна плешка. А. Кара-лийчев, В, 51. Когато един по един богомолците минаваха край него, той [Теодо-рит] откъсваше парче от агнето и подаваше всекиму полусурова хапка. Ст. Загорчи-нов, ДП, 453. Гледа месеца, после се спуща към кръстатата бука, откъсва листо и свирва триж отсечено. К. Христов, ПП II, 42. На мравката път сторвал, зелена клонка не откъсвал, вода не размътвал. П. Йорданова, СЕ, 50. // С дърпане отделям или отдалечавам; отлепвам. Краката му потъваха във влажната земя и той ги откъсваше с шляпане, поглеждащ височината с гъсти млади дръвчета, дето можеше да се скрие. Ст. Мокрев, ПСН, 151.
2. Прен. Отделям някого или нещо, прекратявам връзката му с друг или с нещо друго; разделям. Но от север, от запад, от юг към тях настъпваха хилядни потери в огромна дъга,.. Тя ги откъсваше от командира им, отхвърляше на изток. 3. Сребров, Избр. разк., 95. Беше му [на Ленко] обидно, че го откъсваха от четата и го пращаха да носи казаните и менците, но нямаше какво да се прави. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 355. откъсвам се, откъсна се страд.
ОТКЪСВАМ СБ несв.\ откъсна се св., непрех. 1. За цвят, лист, плод и др. — отделям се от мястото, където се намирам, и падам. Щом презрееха крушите се откъсваха от клоните и падаха тежко на земята.
2. Обикн. с предл. от. Отивам настрана, отдалечавам се от нещо или от някого; отделям се. Тя се откъсна от хорото и избяга.
3. При движение, бягане, състезание — решително изпреварвам някого, излизам много пред останалите. Неколцина от състезателите се откъснаха още при старта.
4. С предл. от. Отделям се, отдалечавам се от някого или от нещо, с което съм бил свързан; разделям се. Той се откъсна от средата си. А Децата не се откъсваха от родителите си. А Той не обичаше да се откъсва от работата си.
О Да си откъснеш главата. Разг. За изразяване на неприятно чувство от някого или нещо много противно, лошо, грозно. Да го видиш, да си откъснеш главата. Колкото <що> ми се откъсна от зъби. Диал. Колкото пожелая, колкото искам или мога. Даде на синовете си колкото му се откъсна от зъби. Не откъсвам / откъсна очи (поглед); не откъсвам / откъсна очите си (погледа си). 1. От някого или нещо. Непрекъснато, продължително гледам някого или нещо, обикн. защото ми харесва, защото ми е мило или за да следя какво прави, какво става. Спряха за раздяла. — Кога ще ви видя пак? — запита Евгени, като не откъсваше очи от Росинка. Д. Ангелов, ЖС, 247. 2. От нещо. Занимавам се продължително, много време с нещо; чета, уча и др. почти непрекъснато. Коленце, ама ти тук ли си, тато-вото? — .. — Тука — отвърна момчето с безразличие, без да откъсва очи от книжката. Д. Ангелов, ЖС, 70. Откъсва ми се / откъсне ми се кръста. Разг. Много се изморявам от работа или от продължително носене на нещо тежко. Откъсва ми се / откъсне ми се от сърцето. Разг. 1. Давам нещо (обикн. пари, подарък) в малко количество, давам нещо свидливо, с мъка. Много си про-гневила Господа. Колко клетници от врати си върнала, колко близки заминала — нищо не ти се е откъсвало от сърце на сиромах да помогнеш... — И тука ли ти пак
