3. Прен. Разг. С усилие правя да се отделят, да излязат от дълбоко, изваждам, изкарвам отвътре от гърдите обикн. храчки, кашлица, въздух; изкъртвам. Не откъртвам храчки, а кашлям сухо.
4. Прен. В съчет. с въздишка, стон и под. Изпускам от дълбоко, от много навътре, като израз на силни чувства; изкъртвам. Пое дълбоко въздух и откърти от гърдите си тежка, продължителна въздишка. К. Пет-канов, ЗлЗ, 82-83. От време на време си мислеше, че е мъртва, и след като откъртеше тежка въздишка, пак започваше да вярва, че е още жива. Ст. Даскалов, CЛ, 511.
5. Прен. Получавам нещо с хитрост, без да съм вложил труд, без да ми се полага. На ти един лев, ама няма да го колиш. Баба Стона взема лева и пуща петела. На другия ден вижда, че иде момичето, хваща пак петелаии грабва ножа. И пак откъртва един лев. И. Йовков, Разк. III, 35. откъртвам се, откъртя се страд.
ОТКЪРТВАМ СЕ несв.; откъртя се св., непрех. 1. Отделям се, отчупвам се със сила от нещо, към което съм здраво прикрепен, скрепен като негова част. Вратата се откъртва с трясък. II За дърво, стълб, скала и под. — изтръгвам се, отделям се от мястото, където съм здраво закрепен, забит. Остри камъни ли бяха, твърди или ронли-ви буци пръст,.. — все едно, само миг и тия неопределени опори се разклащаха, откъртваха се и политаха надолу. Ст. Дичев, ЗС I, 171. По нявга само / открътва се скала от висини, / и хвърля се в морето — да притисне, / да укроти немирните вълни. К. Христов, Избр. ст, 113. За да се откръти долнето стъкло, трябва да се окачи за него доста тежко нещо. Н. Геров, ИФ, 182.
2. За храчки, кашлица — отделям се, излизам дълбоко от гърдите. Кашлицата му се откъртва с усилие.
3. Прен. Разг. За въздишка, стон — отделям се, откъсвам се с мъка. Излизаш навън и от гърдите ти се откъртва искрена въздишка на облекчение. С. Северняк, ОНК, 240. Миньорите поемат жадно въздух, / прозрачен, напоен със ведрина. /Издън гърди им се откъртва въздих. Бл. Димитрова, Л, 126.
О Откъртвам / откъртя го. Разг. Заспивам, спя много дълбоко. — Една неделя следобед бях го откъртил... — Какво го бяхте...? — изумен попита дяволът. — Бях го... бях заспал де. О, 1878, кн. 2, 38. Ако не се бях събудил,.., щях да го откъртя чак до сутринта, така ме беше превзела умората. К. Георгиев, ВБ, 53. Откъртвам / откъртя зъбите на вълка. Разг. Обезвредявам врага си.
ОТКЪРТВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от откъртвам и от откъртвам се. Понякога само един изстрел може да предизвика откъртване на лавина, а сега в подножието на ледовете се бе разиграла цяла битка! Ст. Волев, МС, 101.
ОТКЪРТЯ. Вж. откъртвам и откър-тям.
ОТКЪРТЯМ, -яш, несв.{ диал.); откъртя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Откъртвам. Хващам една дъска от стряхата и я от-къртям. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 78. откъртим се, откъртя се страд.
ОТКЪРТЯМ СЕ "есе.(диал.); откъртя се св., непрех. Откъртвам се.
ОТКЪРТЯНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от откъртям и от откъртям се; откъртване.
ОТКЪРША. Вж. откършвам.
ОТКЪРШВАМ, -аш, несв.; откърша, -иш, мин. св. -их, св., прех. С кършене отделям; отчупвам. Пашата откърти една жилава върбова пръчка. А. Каралийчев, МИ,
38. Стана хладно и запалихме огън. Дадох ечемик на Лиско, а аз откърших един крайшник и ядох сух хляб. Г. Краев, Ст, 1966, бр. 1076, 1. От мисирището край Лъга откършва няколко царевици и ги слага да се пекат в жарта. Ст. Сивриев, ЗСБ, 59. Излизам вън. Сърцето жадно пие / дъха на млади листи, на роса. / Откършвам клонче. Ах, звездици, вие/на мойто утро малки чудеса! Н. Зидаров, НС, 61. откършвам се, откърша се страд. Сухите клони на дървото трябва да се откъртват скоро. ОТКЪРШВАМ СЕ несв.; откърша се св., непрех. 1. С кършене се отделям от нещо; отчупвам се. В боровата гора нещо трещи и се откършва.
2. Прен. За въздишка, стон — отделям се, откъсвам се с мъка; откъртвам се. Той се връщаше и с една дълбока въздишка, която съвсем неволно се откъртваше от гордите му, тръшкаше се на пейката. Й. Йовков, ПР, 67. • Обр. — Пей Едрей, пей Доброми-ре! — извика Райко — па оа става, каквото ще! .. Звуците се откъртваха ту ниски, ту се издигаха и късаха душата със спотаен вопъл и сякаш не песен се пееше, не думи се отронваха из устата, а самото сърце нареждаше било и небило. Ст. Загорчинов, ДП, 59.
О Откършвам / откърша го. Диал. Заспивам дълбоко и обикн. продължително.
ОТКЪРШВАНЕ ср. Отгл. същ. от откършвам и от откършвам се.
ОТКЪРШЛЕК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. Отломък. Малки откършлеци от камъние и руди, извадени из земята, кат ся разтълкуваха, изкараха наяве наука геология и рударство. Й. Груев, СП (превод), 85. Скоро морето са покрило с трупове, които плували посред откършлеците на лопати и корабни носове. Н. Михайлов-ски и др., ОИ (превод), 188. • Обр. Откър-шлек от тази старобългарска литература между западните славяни.., който по особена историческа съдбина бива захвърлен през XVI век във Франция, е Реймското
