ка,.., но ако смогна, защото освен мъчнотиите; що срещам в издаванието на „Училището“, и сякога съм притеснен откъмто азноските. У, 1871, бр. 1, 227. Майстор юлгерин, мамо, да ми повикаш / къща с гробница да ми направи, / къщя с гробница, мамо, с три прозореца: / първи да гледа откъмто изток. Нар. пес., СбВСт, 509.
ОТКЪНТЯ. Вж. откънтявам.
ОТКЪНТЯВАМ, -аш, несв.; откънтя, -Йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. откън-тял, -а, -о, мн. откънтёли, св., непрех. 1. За звук — предавам се, звуча, като постепенно затихвам. В края на последното действие, когато Нора вече си е отишла и съпругът, оглеждащ празната стая, извиква: Нора! Нора! Каква пустота! Няма я вече!", гласът му откънтяваше като в празно пространство. Ст. Грудев, АБ, 141. Аз слушах.. мощния глас на високоговорителя, който се издигаше като призив за борба в шума на строителния град и откънтяваше в тъмните плещи на хълмовете. 3. Среб-ов, Избр. разк., 238.
. Преставам да кънтя. Още не бе откън-тял тропотът от коня на Мито Митон-кин, мъже отвред взеха да се прибират по домовете си. Т. Харманджиев, Р, 180. А есента, когато откънтя и последната моминска песен от полето, направиха събрание, за да видят кой какво е свършил. Кр. Григоров, Н, 150.
ОТКЪНТЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от откънтявам. Звучното откънтяване на чуковете, скърцането на вагонетките ме връща към суровата разбита гръд на земята. 3. Сребров, Избр. разк., 206.
ОТКЪРМВАМ, -аш, несв.; откърмя, -иш, мин. св. -йх, св., прех. Откърмям. Известно е, че всред някои народи майките откърмват последователно без прекъсване по няколко деца. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 107. откърмвам се, откърмя се страд.
ОТКЪРМВАНЕ ср. Отгл. същ. от откърмвам и от откърмвам се; откърмяне.
ОТКЪРМЯ. Вж. откърмвам и откърмям.
ОТКЪРМЯМ, -яш, несв. ', откърмя, -иш, мин. св. -йх, св., прех. Отглеждам с кърмене, отхранвам някого; откърмвам. Тази жена я е родила, откърмила [Емилия] и по силата на биологията, тя е отредена да й бъде най-близкият човек. Ат. Мандаджиев, ЧЛНП, 92. Детето е слабичко,.. — Откър-ми го с едно мляко, не мляко, а отрова. М. Грубешлиева, ПИУ, 94. Всеки от тях [редиците момци] има майка, която го е откърмила на гърдите си., и се гордее с него. Худ., 1909, кн. 7, 18. • Обр. Отчужди се от земята, дето те е родила и откърмила. Елин Пелин, Съч. III, 52. Трепти България честита! /Лъжата в „истината“ скрита / откърми в нея дивна мощ! К. Христов, НН, 24. откърмям се, откърмя се страд.
ОТКЪРМЯНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от откърмям и от откърмям се; откърмва-не. Женската на язовеца ражда през месец март от 2-5 малки,.. След откърмянето им те не почват веднага да си търсят храна, а майката им донася животинска и растителна храна в жилището. П. Петков, СП, 20.
ОТКЪРНЯ. Вж. от кър ням.
ОТКЪРНЯМ, -яш, несв.', откърня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Отрязвам или отчупвам клон от неотсечено дърво, откър-ням се, откърня се страд.
—Л. Андрсйчин и др., Български тълковен речник, 1976.
ОТКЪРНЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от откърням и от откърням се.
ОТКЪРТВАМ, -аш, несв. \ откъртя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Отчупвам, отделям късчета, парчета, частици от повърхността на нещо; изкъртвам. Острата брадва отскачаше от якото дърво, като откъртваше тресчици. К. Петканов, ОБ, 56. Една жилава ръка здраво стискаше длетото, върху което се сипеха удар след удар. Острието откъртваше едно съвсем малко парченце, връщаше се малко назад, за да се забие отново в твърдия гранит. П. Проданов, С, 130. — Ихуу! — провикваше се младеж, скачаше, въртеше се в кръг, па замахваше с такава сила, че откъртваше цели буци от засушената пръст. Кр. Григоров, ОНУ, 156.
2. Отделям, измествам, отчупвам със сила нещо здраво прикрепено; изкъртвам. Слугите и вдйните, които бяха останали верни на царя си, се притекоха още при първия вик, когато уплашеният цар ревна от болка.. И кога откъртиха с тежки удари на топор вратите, между тях и подкупените се завърза кървава борба. Н. Райнов, ВДБ, 153-154. Стената е кирпичена над зида. Ще пробием дупка! Един кирпич като откъртим, подире е лесно! Д. Марчевски, ДВ, 137. Но Самсон, като се събуди посред нощ и доде при градските врата и ги намери заключени, откърти ги и, като ги задигна на гърб, занесе ги на върха на ближната гора.
Н. Михайловски, ССИ (превод), 48. Третата атака на миньорите от обект „Орлите“ откърти най-сетне скалистата преграда, която разделяше двете бригади. Т. Монов, СН, 256. От Карелския провлак старите руски каменоделци са откъртили и издялали гранитен монолит на Александ-ровската колона. А. Каралийчев, С, 129. Но една сутрин, когато Величка пуснала биволицата да я изпраща с говедата, краставата чернокожа се облегнала да се чеше на подпората, откъртила я и... изтрещял навесът, че и половината обор край него. Г. Караславов, Избр. съч. I, 200-201.
