шумени дворове,.., червенееха покривите на бейските къщи. А измежду тях върху ог-ромната тъмна снага на Балкана се открояваха блесналите от обедното слънце минарета на Кармъзъ и Куршумлъ джамии. Ст. Дичев, ЗСI, 69. В далечината се открояваха кулите и стените на престолния град. А. Гуляшки, ЗВ, 63.
2. Правя силно впечатление със своите качества, постъпки, действия, образование и под.; изпъквам, проявявам се. От учениците се открояваше Петър. • Обр. Те пееха високо, с вдъхновение, и сред стройния хор се открояваше силният, плътен и извънредно приятен глас на Илковата дъщеря. Г. Караславов, ОХ III, 574.
ОТКРОЯВАМ2, -аш, несв.; откроя2, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. С кроене отрязвам, изрязвам нещо; разкроявам. Да откроим за яката. Н. Геров, РБЯ III, 411. откроявам се, откроя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОТКРОЯВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от откроявам1.
— От Ст. Младенов, Етимологичсски и правописен речник..., 1941.
ОТКРОЯВАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от откроявам2 и от откроявам се.
ОТКРЪГ нареч. Диал. В кръг, наоколо. Рекох си: що ще да става! Без пендарите няма връщане в гората. Заобиколих така откръг. Ст. Илиев и др., РРОД, 323.
ОТКРЪЦВАМ, -аш, несв.; откръцна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, откръц-нат, св., прех. Диал. 1. Режа, отрязвам нещо с ножица. Откръцнал му от косата. Н. Геров, РБЯ III, 412.
2. Отварям малко; открехвам (Н. Геров, РБЯ). откръцвам се, откръцна се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОТКРЪЦВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от откръцвам и от откръцвам се.
ОТКРЪЦНА. Вж. откръцвам и откръцнувам.
ОТКРЪЦНУВАМ, -аш, несв. (остаря и диал.); откръцна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, откръцнат, св., прех. Диал. Откръцвам. откръцнувам се, откръцна се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОТКРЪЦНУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от откръцнувам.
ОТКУКАМ. Вж. откуквам. ОТКУКВАМ, -аш, несв.; откукам, -аш, св., непрех. Отвръщам с кукане. — Кукуви-це, прокобнице,.., обича ли ме Цвета още?
— Кукувицата не откука. Елин Пелин, Съч. П1, 145.
ОТКУП м. 1. Пари, които се дават за освобождаване от плен, робство и др. В двора у дядо Дончови влязоха бавно, спокойно и някак тържествено тримата първенци на селото: кметът, дядо Кътю настоятелят и Петър бирникът, които носиха откуп на Ехтем бея. Зл. Чолакова, БК, 57-58. Подшушнато било на Кара Фейзи, че това [убийството] е Юмерова работа. Разлютен, той поискал от Драва голям откуп в жълтици и барут. Н. Ферманджиев, Рл, 151. — Откуп ли е искал от тебе тоя Момчил, сестро? Да си му дала, да не си пестила нищо —рече Теодосий и я помилва по косата. Елена вдигна главата си. Очите й блестяха гордо. Ст. Загорчинов, ДП, 283.
2. Откупване с пари. — Да сторим мир, бели царю, каза той. Щото искате за откуп, сичко ви давам, отговори Святослав. Е. Мутева, РБЦ (превод), 182-183. Откуп от робство.
О Вземам / взема на откуп. Разг. Разпореждам се с нещо обществено така, както желая, като че ли е моя собственост. А зад гърба му се сипеха: „Властолюбец, кариерист, негодник! По два-три пъти ходи всяка година в чужбина, като че ли взел на откуп Европа!“ Ст. Даскалов, ЕС, 348.
ОТКУПВАМ, -аш, несв.; откупя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Откупувам. По-късно захванаха да откупват имотите, обявени на търг за неплатени данъци и ги връщаха на стопаните им. Н. Тихолов, ДКД" 147. Богатите откупват гроба завинаги. Ал. Гетман, ВС, 102. Виждала ли си такъв, властител някакъв мощен, силен, който и скъп дар на манастира струва, и литургии откупва,.., а грехът — никой не знае какъв
е. П. Константинов, ПИГ, 51. Ранената сърна продължаваше да ме гледа все така кротко, безпомощно и сълзите й се ронеха, капеха — също като у човек.. Откупвам я за мене си. Още сега я отнасям в село с един-двамина от викачите. Д. Калфов, Избр. разк., 36. Завинаги ще стихнеш ти, отрудено сърце! / Спри! Ти туптя доста-тъчно! / Нищо не откупва твойте удари! / За въздишки недостойна е земята. П. Пенев, Стр., 108. откупвам се, откупя се страд. и възвр. От неговата алчност се възползували българите, за да се откупват. Зл. Чолакова, БК, 127.
ОТКУПВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от откупвам и от откупвам се; откупуване. Откупванията, които през последните години.. бяха направени от страна на нашата публика, говорят за повишен интерес към творчеството на българския художник. БНТ, 1941, бр. 223, 2.
ОТКУПВАЧ м. Остар. В миналото — човек, който откупва, откупува или е откупил нещо. Един еничарски род за десетина поколения не е успял да натрупа имане, да изкара барем един везир, ако не пет-шести-ма дефдердари или откупвачи на митото.
В. Мутафчиева, ЛCB I, 128. Раковски излиза
