КБС, 32. Спиридонов потърка с длан лицето си и за миг се замисли, после рязко вдигна глава и го погледна решително и откровено. Ив. Мартинов, СНУ, 9. Доводите на Белички и съжденията му около Реката, откровено казано, не се харесаха на Грашев. Д. Фучеджиев, Р, 301.
ОТКРОВЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на откровен; искреност. — Не е ясно кой е генерал и кой редник без война, гангс-терчета — отвърна с наивна откровеност старият майор. Д. Вълев, 3, 220. Липа с угодливия си глас как не се мъчеше да ми стане довереница.. Как не се опитваше да ме предразположи към откровеност. Бл. Димитрова, ПКС, 211. Дядо Цанков разказва по тоя случай — със свойствената му откровеност,.. — следнята във висша степен интересна сцена. С. Радев, ССБ I, 446. — Вие тълкувате моята откровеност не-откровено. Б. Балабанов, Избр. пр П, 72.
ОТКРОВЯ. Вж. откровявам.
ОТКРОВЯВАМ, -аш, несв.; откровя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. Книж. Разкривам, откривам, откроявам. Онова, що е необходимо за художника, то е знание за живота, разбиране на всичко, що съществува в света и въздействува на човешките чувства, и най-сетне владение на външните средства (езика напр.), в които явленията на нещата от живота на природата отк-ровяват своя смисъл. П. П. Славейков, Събр. съч. УШ, 186. На старите съдържания той дава нов смисъл,.., който откровя-ва модерния дух на поета. П. П. Славейков, събр. съч. VI (1), 50. откровявам се, откровя се страд.
ОТКРОВЯВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от откровявам и от откровявам се. Ние не използуваме езика като средство за изказване може би на дълбока, но безплътна, затова и безплодна мисъл, — а за откровяване на мисълта-живот. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 49.
ОТКРОЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от откроя като прил. Който е ясно очертан, който изпъква, отделя се от обкръжаващите го неща. Облечен е много изискано: черно., палто с извити краища,.., панталони на пръчки с откроени дипли. СбЦГМГ, 81. Хлътналите й, откроени очи гледаха издълбоко, със сух, остър блясък. Д. Талев, ПК, 17. Сред това тайнствено движение на звуците откроеният силует на Раева върху канапето миг след миг се губи във вълните на мрака, който поглъща цялата стая. Ив. Кирилов, Ж, 28.
ОТКРОЕНО нареч. Рядко. Ясно очертано. Веригаров издекламира с нисък глас, като произнасяше откроено и значително всяка дума. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 61.
ОТКРОЙ, -оят, -оя, мн. -ой, м. Рядко. Изпъкване с цялата си форма; открояване.
Когато стройна и напета / пред огледалото стоиш / със твойта красота заета, / ти пак чаровно ме плениш / с тоз гъвкав стан,.. / .. / с откроя гиздав на снагата. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 217.
ОТКРОЙВАМ1, -аш, несв. (остар. и диал.); откроя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Откроявам. Двамата минаха малко преди полунощ по леда на реката, която само някъде към средата не бе замръзнала и отк-ройваше широка тъмна ивица бързаща вода. П. Вежинов, ВР, 24. Малкият стоеше строг, решителен. Буков погледна джоба на панталона му — изпънатият плат отк-ройваше малък колт. Д. Добревски, БКН, 128. Около залата е посадена трева. Тази мъничка трева със своята зеленина отк-ройва залата. М. Яворски, ЕСВ, 150. Старата котка лежи до краката на бащата, а огънят откройва в дрезгавината неговото изпито, беловласо лице. К, 1927, бр. 102, 3. откройвам се, откроя се страд. ОТКРОЙВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); откроя се св., непрех. Откроявам се. Пустите още ниви ясно се откройваха пред нея с редкия крушак из тях, с обраслите слогове. Ил. Волен, НС, 36. Звездите се откройват по-ясни и студени. Л. Стоянов, X, 51. От юг се откройваше силуета на друг кораб. Д. Добревски, БИ, 37. А сред шума на напрегнатия труд се откройваха още по-зло-вещо арнаутските крясъци — неразбрани, ликуващи. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 134.
ОТКРОЙВАМ2, -аш, несв. (остар. и диал.); откроя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Откроявам2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОТКРОЯ1. Вж. откройвам1 и откроявам1.
ОТКРОЯ2. Вж. откройвам2 и откроявам2 .
ОТКРОЯВАМ1, -аш, несв.; откроя1, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Правя нещо да изпъкне, да се очертае и да се види ясно. Продължителна светкавица ясно очертава приведения му гръб. Нейният жълт блясък откроява като с бенгалски огън и цялата стая. М. Кремен, РЯ, 261. Копринената нощница се спускаше тежко и открояваше все още високите й гърди. Кр. Кръстев, К, 225. Нощта беше светла. Луната., ясно открояваше горната част на голямата черковна сграда. Ст. Дичев, ЗС I, 262. Манастирът от юг, плувнал в дърволяка си, откроява своя скромен купол в стените на пролома. Ив. Вазов, Съч. XVII, 55. откроявам се, откроя се страд.
ОТКРОЯВАМ СЕ несв.; откроя се св., непрех. 1. Виждам се, изпъквам с ясно очертани контури, форми. Долната част на лицето му бе прясно обръсната, така че черната ивица на бакембардите и мустаците ясно се открояваше. Ст. Дичев, ЗС I, 129. В за-
