от затвора с яростна омраза против чор-баджийството. Макар след това, като адвокат в Цариград и откупвач на данъци, да е можал да забогатее, неговото лично положение на буржоа не го е склонило на компромис с чорбаджийството. Г. Бакалов, Избр. пр, 153.
ОТКУПВАЧКА ж. Жена откупвач.
— От Л. Андрсйчвн и др., Български тълковен речпик, 1973.
ОТКУПИТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Откупвач. Римската войска начнала публично да продава императорската власт. Който плащал повече пари, той ставал император; но тава не било за много, като ся явил дру^ий откупител, давали нему престола. Г. Иошев, КВИ (превод), 132.
ОТКУПКА ж. Откупване, откупуване от изложба, разпродажба и др. Въпреки множеството откупки печалбата не могла да покрие всичките разноски и даже се наложило някои произведения да останат, за да бъдат покрити направените разходи. Хр. Ковачевски, СК, 130. Художественият фонд на НХГ постоянно се обогатява от нови постъпления чрез откупки от общи и индивидуални изложби, както и от частни лица. КГ, 1972, кн. 1, 6.
ОТКУПНИК, зват. -ко и -че, мн. -ци, м. Остар. и диал. Откупвач. За да ся не бави много време собиранието на парите, които произхождаха от продажбата на индулгенциите парче по парче, купуваха ся топтан от богати откупници сущо както ся купуват царските гюмрюци и илтизами. ЦБ, 1861, бр. 39, 1. Известно е на какви притеснения и грабителства попадали провинциите от страна на наместника, на неговата свита и на откупниците на господарстве-ните доходи. Н. Михайловски, РВИ (превод), 305. Явните звания ся продавали, откупници грабили. ВИ, 1867, 1/5.
ОТКУПНИЦА ж. Остар. и диал. Жена откупвач; откупвачка.
— От Л. Андрсйчин и др., Български тълковен речник, 1973.
ОТКУПУВАМ, -аш, несв.\ откупя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Плащам, за да избавя някого от робство, плен и др. Ходих в Шумен да прося помощ, с която да откупя децата си. В. Друмев, НФ, 35. Атил им праща известие, че до где ся не решат разприте уно-римски, тии немат позволение на пленници да откупуват, ни роби или друго да си купуват, освен ядение. Г. Кръстевич, ИБ, 266.
2. Купувам обикн. правата за нещо, като го прибавям към друго, за да го съсредоточа в едни ръце. По-късно Велчо взе да откупува и събирането на разни държавни даждия и берии. Г. Дръндаров, ВЗ, 20. Някой си турчин.. беше откупил за 17 000 гроша десято-ка на селото. НБ, 1877, бр. 72, 278.
3. Купувам от изложба, търг, разпродажба и под. Откупили са 180 драми и комедии за сума 33 115 лева! Защо са ги откупували, когато около половината от тях нито са им влезли, нито ще влязат в работа? П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 106-107. откупувам се, откупя се страд. и възвр.
ОТКУПУВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от откупувам и от откупувам се; откупване. Откупуването на данъците при турската система на събирането им дава възможност на чорбаджиите да ограбват най-произволно народа и да трупат големи богатства. Ив. Унджиев, BЛ, 17.
ОТКУПЯ. Вж. откупувам и откуп-вам.
ОТКУСВАМ, -аш, несв.\ откуся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Хапвам от нещо; отхапвам. откусвам се, откуся се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОТКУСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от откусвам и от откусвам се.
ОТКУСЯ. Вж. откусвам.
ОТКЪДЕ въпрос, нарен., въпрос, на-реч.-съюз. I. Въпрос, нареч. 1. За място. В пряк въпрос. Когато се пита от кое място, от коя посока произхожда или произтича нещо, някой, някакво действие. Почервенял, Големия вадеше от чантата часовници и брошки.. Друмев се надвеси над Павлина. — Откъде ги открадна? Ст. Дичев, ЗС I, 188.
— Ооо! Откъде цъфна па ти бе? — плахо се засмя Гана и после усмивката й сякаш разцъфна. — Таман на време, че ми трябва помощник. Ст. Даскалов, СЛ, 71. — Ваша милост, откъде си? — От София — отвърнах сухо аз. Г. Караславов, Избр. съч. II,
269. — Откъде идеш? От работа или от командировка? А — Откъде пристигаш? От гарата или от летището?
2. За начин, а) Когато се пита по какъв начин, от какъв източник, как нещо е направено, някакво действие е осъществено.. Синапът влязъл в село към пладне. Хората, що водел, били сякаш от кол и въже — .. Повечето били само с ножове и брадви — откъде у помака пари за оръжие? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 424-425. б) Когато при питането се влага и някакво чувство (тревога, възражение, неодобрение и под.); как. — Ще се годяваш ли? — .. — Годеж ли? Откъде пък го измисли? К. Петканов, В, 241.
П. Въпрос, нареч.-съюз. Въвежда подчинено допълнително изречение — непряк въпрос за запитване от кое място, от коя посока. Докато оглеждаше широката, изоставена градина, дойде при него и Султана. Тя му посочи откъде да започне, докъде да преко-пае. Д. Талев, ЖС, 52. Всички го познаваха, но никой не знаеше откъде беше дошел. Елин Пелин, Съч. I, 220. Една мисъл го [Вълко] владееше. Да тръгне по цар Пет
