2. Прен. Разг. Вземам мома тайно от родителите й, насила или с нейно съгласие, за да се оженя за нея; крада. — Утре още отивам при баща ти да те искам!.. — Ще се разберем ние с него. Добър и разбран човек е той. Пък като не те даде с добро, гася утре вечер лампите на цяло село, открадвам те от къщи и това е! Тарас, СГ, 60. Искахме да откраднем Мрлкана, но види се, тя е писана на тебе. П. Йорданова, СЕ, 75.
3. Прен. Отделям от определеното и необходимо за нещо време обикн. тайно, негласно, за да извърша нещо друго. Те виждаха само приятната страна на предстоящата акция. Щяха да имат възможност да закъсняват вечер и да открадват по някой час за личните си работи. И. Петров, MB, 34. Те открадват часове от съня си, не жалят сили, за да засеят така, че догодина земята да роди много зърно. НМ, 1963, бр. 246, 1. открадвам се, открадна се I. Страд. от открадвам. — Аз съм, рече Ганчо, аз — вашият днешен готвач и свирец,.. Аз пък помислих да не е някой циганин, да е дошел тука да краде нещо от колята; вчера се откраднаха едни хубави капистри и една нова аба. Ц. Гинчев, ГК, 98. И все в негови ниви влизаше добитък, все негово нещо ще се открадне,ивсеи него ще обидят и ще му се заканват. Й. Йовков, ЖС, 185. Цели стада от овце, коне и говеда се открадват и присвояват. НБ, 1876, бр. 5, 17. При голямо множество нощна стража, открадоха се 5-6 коне из града. НБ, 1876, бр. 28, 111. П. Взаим. от открадвам (във 2 знач.). Бащите и майките повечето пъти одобряват да стане женянието и става. Ако ли не одобряват, момчето и момичето се открадват. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 1, 34. ОТКРАДВАМ СЕ несв.\ открадна се св., непрех. Разг. Отивам за малко някъде скришом, набързо. Тинка, поуспокоена, стане и тя заран малко по-бодра,.. Някой път се открадне, та прескочи и до майка си. Т. Влаиков, Съч. I, 1925, 244. — Тате, пусни ни да идем и ние!... Днеска ще сеят с редоСе-ялка! Бащата не ги пускаше, разбира се, но те се открадваха и отиваха. Ст. Даскалов, БМ, 23-24.^
ОТКРАДВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от открадвам и от открадвам се. През 1923 година дядо Христо докарал от Търново 260 пушки, взети от казармения склад, за да бъдат въоръжени местните комунисти. — Разкриха открадването на пушките и ме уловиха. А. Каралийчев, НЗ, 220.
ОТКРАДНА. Вж. открадвам и от-краднувам.
ОТКРАДНАТ, -а, -о, мн. -И; Прич. мин. страд. от открадна като прил. 1. За време, чувства и др. — който отделям скрито, като смятам, че не ми се полага. Откраднати мигове. Открадната радост.
2. Прен. За поглед — който се извършва скрито, за да не се забележи. Снощи сред пъстрата навалица на селския геран, подръпва скърцащата кофа, излива я в котела и току мята [Велика] бързо откраднати погледи към него. Ил. Волен, ДД, 91.
О С цървулите на откраднатата крава правя милостиня. Диал. Ирон. Проявявам щедрост с чужди средства, с нещо чуждо.
ОТКРАДНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); открадна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. откраднат св., прех. Открадвам, откраднувам се, открадна се страд.
— Ив. Богоров, Фрснско-български речник, 1869.
ОТКРАДНУВАНЕ, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от откраднувам и от откраднувам се. Пари и дарове й давал, само да каже не знае ли нещо за откраднуванието на Се-лима. Ст. Ботьов, К (превод), 42.
ОТКРАЙ нареч. 1. От самото начало; отначало. — Толкова време не съм бил в България, та не знам какво могат да направят тукашните хора. — А пък ние, дето сме тука открай, си знаем. В. Геновс-ка, СГ, 248. Бонка открай си беше такава с него — сдържана, упорита, властна. Г. Рай-чев, ЗК, 63-64. Не искаше да сърди Колча. Той открай си го обичаше. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 181.
2. Диал. Отново (Н. Геров, РБЯ).
3. Като предл. За означаване отдалеченост по място. Патриархът обаче предпочел да прибере непрокопсания византиец открай Янтра — край Босфора, а на мястото му изпратил Атанасий от Сер, изпъден от тамошното население за грозните му дела. Хр. Бръзицов, НЦ, 51. — Всичко живо излизаше на улицата — две плътни върволици тъмнееха покрай дуварите открай село, та до църквата. В. Мутафчиева, ЛСВ П, 451.
О Открай време. Разг. Откакто се знае и помни, от много отдавна; отколе. Прекръстил се Пеко.. и посегнал за дървената лъжица. Пековица и децата изчакали баща им да кусне пръв, след това децата се занад-гшеварвали, както си е било открай време. Й. Вълчев, РЗ, 22-24. Бе казал [бащата], че собствените неприятности на майка му в счетоводството, в което тя открай време работеше, се дължат именно на това, че е израсла в центъра, където я бяха заблудили за нейните възможности... Ал. Томов, П, 124. Открай-докрай. Разг. Изцяло, всичко. Разказах му работата открай-докрай.
Н. Хайтов, ДР, 211. Тати му обясни цялата работа открай-докрай. Ст. Чилингиров, ХНН, 46. Открай света. Разг. Много отдалеч. Ако в Цариград нямаше нищо друго — да беше само саркофагът на Александър Велики,.. — пак заслужаваше да тръгне човек открай света, за да види едно чудо. А. Каралийчев, С, 53.
