ОТКРАКИ нареч. Диал. Както си стои човек, без да сяда; на крак, стоешком. От-краки хапват малко хляб и сирене. Т. Влай-ков, Пр I, 28. — Нали знаеш на пазар като идеме, нямаме време да се нахраниме, ами откраки... Ст. Даскалов, СЛ, 276.
ОТКРАЧА. Вж. открачвам.
ОТКРАЧВАМ, -аш, несв.; открача, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Диал. 1. С крачки отмервам, измервам нещо. — Отивахме край Койчова държава, за да открачат двадесет декара нови мери. Доброволното увеличаване на мерите се прочу. Й. Вълчев, РЗ, 152.
2. Развалям прекрачването на нещо, прекрачвам нещо или някого повторно и в об-ратна посока. Ти ма прекрачи, открачи ма, че нема да пораста. Т. Панчев, РБЯд, 241.
ОТКРАЧВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от открачвам.
ОТКРАЯ нареч. В крайната част на някакво място, в самия край на нещо; накрая. Гробът на момчето й бе открая, Каласура стигна до него напреки, тътрузейки нозе в гъстата кал. Ал. Томов, П, 5. Но същия знак учител Никола дава й на децата, дето са зад нас, на втория чин открая. Т. Влай-ков, Пр I, 330. — Искам на Габрово да ида, открая да го запаля. Д. Яръмов, БП, 104.
ОТКРЕХВАМ, -аш, несв.; открехна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. открехнат, св., прех. 1. Обикн. в съчет. със същ. врата, прозорец и под. Отварям малко. Обикалям къщата, открехвам портичка-та за задния двор и ето го спасението. В. Жеков, ТП, 103. Чува се неспокоен разговор. Петър изтичва до вратата и леко я открехва. Д. Немиров, В, 75. — Лельо Радо, дома ли си? Една тънка ръка открехва прозорчето и през дървените пречки се показва едно удължено бледо лице. А. Карали-йчев, ХГ, 2з8.
2. Жарг. Информирам, известявам някого за нещо, разяснявам нещо на някого. Ще те открехна по въпроса. А Открехнах го какво се случи вчера.
3. Непрех. Жарг. Научавам някого на нещо. Той ме открехна на пушенето, открехвам се, открехна се страд. От една страна на попови двори се дига чардак, под който се тъмнее малък трем, а в дъното на трема се открехват врати. П. Тодоров, Събр. пр II, 187. Колелета затракаха по калдъръма. Някъде се открехваше врата, отваряше се прозорец и се размахваше ръка за сбогом. В. Геновска, СГ, 166. Един малък процеп се открехна подозрително. Силует на въз-растна жена надникна през процепа. Бл. Димитрова, ПКС, 263.
ОТКРЕХВАМ СЕ несв/, открехна се св., непрех. Отварям се малко.
ОТКРЕХВАНЕ ср. Отгл. същ. от открехвам и от открехвам се. Денят започна с употребата на бръснача и с открехване-то на вратата. Г. Крумов, Т, 74.
ОТКРЕХНА. Вж. открехвам и от-крехнувам.
ОТКРЕХНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); открехна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. открехнат, св., прех. Открехвам, открехнувам се, открехна се страд. ОТКРЕХНУВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); открехна се св., непрех. Открехвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОТКРИВАМ1, -аш, несв.', открия, -йеш, мин. св. открйх, прич. мин. страд. открйт, св., прех. 1. Махвам, отстранявам това, което закрива, покрива нещо, за да стане то видимо. Противоп. покривам. През народа си пробива път Митю в младоженска премяна и Анка — с було на глава.. Анка. (Открива булото). Татко, прости ме! Ц. Церковски, ТЗ, 90. Велизаров си подсвиркваше весело любимия си „Ку-ку“ валс, унесен в топли мечти от бумтенето на запалената печка. А когато откри юргана и се вмъкна в бялото хладничко легло,.., изръмжа доволно и опъна тънките си мустачки в глупава безсмислена усмивка. К. Калчев, ЖП, 41. Мама въз него отиде / че си чергата открила / като си Димитра видяла, / че лежи кървав Димитра / .. / че ми жално заплака. Нар. пес., СбНУ XXVI, 66.
2. Отвивам (в 1 знач.). Мама разтвори очи, големи и сякаш хлътнали. Посинелите й устни се разтвориха: .. — Беше болно... в люлката... и една нощ станах... Да, студено беше... зима... и го открих... да не ми се пречи на пътя... Да остане всичко на моето дете. Сега ми се връща. Горан иска да погуби Анчето... В. Бончева, АП, 101. // Отстранявам се от нещо закрито от мен и правя то да се вижда. Мъглите се оттегляха, но не откриваха цялото езеро, а ту една, ту друга част от него. Ст. Станчев, ПЯС,
3. Правя нещо да се вижда, да стане видимо* като отстранявам това, което го закрива, скрива. Противоп. закривам. Сетне непознатият протегна ръка, внимателно опипа с края на пръстите си покривката и бавно я отдръпна. Така откри цялото лице, раменете ми. П. Михайлов, МП, 9. — Съблечете се! — повиши глас д-р Е. .. — .. Открийте си гърба, другарко. Н. Каралиева, Н, 121-122. // Правя, давам възможност нещо да се вижда, да стане видимо; разкривам. Противоп. закривам. Снагата й отзад изглеждаше понапълняла,.., ръченикът й беше ивъ§бърнат нагоре и откриваше шията й. Й. Йовков, ЖС, 17. Хубавото му коса беше сресана назад и откриваше челото му. Ст. Марков, ДБ, 167. Блясъкът на една нова мълния откри пред него покрива на самата воденица, сгушена между клонести върби. Ив. Вазов, Съч. XXII, 1в. Зад брач-ното ложе, в резба многоцветна, / прозорец
