ОТКОРНУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ от откорнувам и от откорнувам се.
ОТКОС м. 1. Трева, окосена с един замах на косата. Лъскавото острие хрясна, крехките стъбла клюмнаха червеникавите си цветчета и косата отхвърли първия откос. Ем. Станев, ИК 1П, 164. Когато ги натрупаме [дините] дядо ги покрива с два откоса люцерна. Н. Каралиева, ЯЧ, 78. Косата свободно се отпуска в ръцете ми, завърта се и след нея ляга първият откос. Б. Жеков, ТП, 103. Баща ми размахва острата коса, тя съска като змия и оставя откоси от буйна трева. Мл. Исаев, Н, 36. В сравн. Ванко знаеше, че ако той прояви само един миг слабост, тя ще падне като откос върху леглото от изумрудено зелена трева. М. Грубешлиева, ПИУ, 138.
2. Ивица трева, окосена с едно минаване на косата. Високата гъста трева падаше по-ломена под бляскавата съскаща коса в дълги равни откоси. К. Калчев, ЖП, 140. Едни по едни пътниците взеха да се нижат през ливадитеъ през техните дебели и дъхави откоси. И. Радичков, ГП, 26. Той нарами косата, па тръгна с едри крачки покрай пресния откос. Т. Влайков, Съч. III, 3.
3. Дълга ивица окосено с едно минаване на косата място, обикн. в ливада. По-нататък, из нашарена с дълги откоси ливада,.., бера-чи с дълги вили пъргаво обръщат или разреждат позасъхналото сено. Т. Влаийков, Съч. III, 2. Когато конят с кабриолета се изкачиха по лек склон и излязоха на равно и видимо място, косачът бе стигнал до края на своя откос. И. Радичков, ВН, 143. Аз ще изкарам тоя откос и ще седна да наклепя косата. Т. Харманджиев, КВ, 639.
4. Количество трева за косене, окосяване. Навреме покосените люцернища ще дадат бързо нов откос. Т. Дарджонов, МПЖ, 7. В настоящия момент, например, една част от засятата ръж за фураж, както и част от първия откос на люцерната, прекрасно могат да се силажират и запазят за през зимата. ОФ, 1950, бр. 1808, 2. Между дръвчетата се сее като подкултурна детелина, която за година и половина дава три откоса. РД, 1950, бр. 281, 2.
ОТКОС1 м. Воен. Последователност, серия от изстрели, произведени с едно натискане на спусъка на автоматично оръжие. От време на време той пускаше по един куршум, а после и по цял откос. Ив. Мартинов, БК, 30. Картечни откоси прострелваха простора над Търново. Ем. Станев, ТЦ, 86-87. В ъгъла на камината се показа дулото на шмайзер и някой изстреля сляпо дълъг откос. П. Славянски, ПЩ, 362. • Обр. Като даваха къси светлинни откоси с фаровете, шофьорите изведоха колите на главния път. Г. Караславов, Избр. съч. III, 24. Откосите на дъжда като рояци златни пчели си стрелкаха пред осветения мазгал и замрежваха лицата на гостите. Д. Рачев, СС, 266. Асен, надвесен над нея, я защищава от бичуването на бурята с целувки. Бляскавите откоси на дъжда секат като саби врата му. Бл. Димитрова, Лав., 226.
ОТКОС2 м. 1. Стръмнина, склон. Пътят пресича на два пъти реката и минава под почти отвесните откоси на Катран-киеви скали. М. Гловня и др., Р, 124. Планинските хребети и платата достигат до самото море, където завършват с почти отвесни откоси. Б. Петровски и др., ЮР, 8. От края на платото изведнъж започваше един отвесен откос, който се забиваше чак в морето. НТМ, 1961, кн. 12, 22.
2. Техн. Изкуствен наклон, създаден от изкоп или насип, обикн. край път, ж.п. линия, дига и под. Кооператорите в с. Крапец не са доставили камък за облицовка на откоса на стената и дренажната призма. РД, 1960, бр. 5, 1. // Отрез под ъгъл. При изграждането на дигата трябва да се спазват съответните откоси, особено откъм водната страна в зависимост от дълбочината и големината на басейна. СП, 1958, бр. 151,3.
ОТКОСЕН1, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Воен. Който се отнася до откос1. Откосен залп.
ОТКОСЕН2, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Който се отнася до откос2. Откосен сипей.
ОТКОСЕЦ м. У мал. от откос; бткосче.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОТКОСНИК, мн. -ци, м. Техн. Работна част на грейдер, която прави откоси2 край пътя на движението му.
ОТКОСЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от откос; откосец.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОТКОСЯ. Вж. откося вам.
ОТКОСЯВАМ, -аш, несв.; откося, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Кося колкото е необходимо. Косачът бързо откоси тревата. откосявам се, откося се страд.
ОТКОСЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от откосявам и от откосявам се.
ОТКРАДА. Вж. открадвам.
ОТКРАДВАМ, -аш, несв. ; открада, -ёш, мин. св. открадох, прич. мин. св. деят. отк-рал и открадна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, откраднат, св., прех. 1. Извършвам кражба; присвоявам. — Не съм откраднал чуждо, не съм излъгал. Н. Каралиева, ЯЧ, 136. Защо да не крадеш, след като всички считат, че няма начин да не откраднеш! И. Попов, БНО, 131. Престъплението е правонарушение, което представлява голяма обществена опасност., такъв е случаят, когато някой открадне чужда вещ. МПр УШ кл, 93.
