ОТКОПЧА. Вж. откопчвам.
ОТКОПЧАВАМ, -аш, несв.; откопчая, -аеш, мин. св. откопчах и откопчея, -ееш, мин. св. откопчах, св., прех. 1.Разединявам, разтварям краищата на нещо (дреха, обувка, чанта, куфар и под.), закопчани, свързани посредством копче или закопчалка; разкопчавам. Противоп. закопчавам. Между другите кандидати се яви и едно младо сухич-ко момченце с тесни и къси, почти до глезените панталони и с едно бозаво сетрен-це,.. Навярно от голямо стеснение, като излезе на сцената, някак си машинално то ту го откопчаваше, ту закопчаваше. Ст. Грудев, ББ, 83. Раздаваха ни куртки и панталони. Всички обличаха, събличаха,.., закопчаваха, откопчаваха. Д. Калфов, ПЮН, 107. Гики .. гледаше над очилата си. Ръцете му трепереха: проточи дългата си шия и изплези език под нос: не можеше да от-копчее пантофа, недовиждаше. А. Страши-миров, Съч. V, 150.
2. Изваждам копче от илик или разединявам двете части на закопчалка. Сгрят в навалицата,.., той откопча горното копче на ризата си, поотпусна връзката. Б. Несторов, АР, 58. „Кой носи ръкавели сега!“ И докато се мъчеше да откопчае златните им копчета, видя, че .. една девойка .. става от чина и вдига ръка. А. Гуляшки, Л, 427-428. откопчавам се, откопчая се и откопчея се страд. и възвр. Гривничката1 на която се прикрепваше това часовниче, не се откопчаваше така лесно и ГърличКов често си предлагаше услугите. Д. Калфов, ЙЗбр. разк., 212. Гостът сваля шапката си, откопчава се и сваля пардесюто си. ОТКОПЧАВАМ СЕ несв.; откопчая се и откопчея се св., непрех. 1. За дреха, обувка, чанта и под. — преставам да бъда закопчан, разединяват се частите ми, свързани с копче, закопчалка, цип и под. Полата ми се откопчава, защото ципът ми се е развалил.
2. За копче, закопчалка, цип и под. — измъквам се от илика или се разединяват, престават да бъдат свързани, да прилепват частите им. Копчетата на блузата й се откопчаваха постоянно и трябваше да стесни илиците.
ОТКОПЧАВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от откопчавам и от откопчавам се. Еднъж, при откопчаване на гривничката, той., хвана малко по-горе ръката на госпожица Теменужка. Д. Калфов, Избр. разк., 212.
ОТКОПЧАМ Вж. откопчвам.
ОТКОПЧАЯ. Вж. откопчавам.
ОТКОПЧВАМ, -аш, откопчам, -аш, (диал.), несв.\ откопча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Отделям с усилие едно нещо от друго. Като минаваше покрай разтовареното на двора сено, спря се, откопчи ръцете на Османа от раменете си и го тръшна върху сеното. К. Петканов, ЗлЗ, 108. Гражданите ме задърпаха от всички страни. Дядо Йе-нъо се мъчеше да ги откопчва от мен. П. Славински, ПЩ, 77. Откопчиха един по един пръстите му от плочата и го свалиха. И. Йовков, ПГ, 255. Две ръце го хванаха за краката, а други две с непоносими удари откопчиха дланите му от желязната решетка. Кр. Велков, СБ, 81.
2. С много усилия, с умение, с хитрост или чрез принуда накарвам някого да каже, да съобщи нещо; изкопчвам. На какви ли не мъки бил подложен Филип Тотю, но турците и дума не могли да откопчат за другарите му. Н. Ферманджиев, РХ, 69. Камен стоеше до него и чакаше да го забележи, за да го заговори и откопчи от него нещо. Но Ряпата не го виждаше... Й. Гешев, ВТ, 143. Герго почувствува за миг затруднение: „От тоя пън нищо не мога да откопчам така! Ами ще бъде другояче!“ Той знаеше, че Деко е привързан към Петко, задето назначи сина му за млекар, и реши да завърти разговора натам. Ст. Даскалов, СЛ, 446.
3. Диал. Откопчавам. Тя скъса ботинките си, като ги откопчваше. А Ту откопчваше, ту закопчваше палтото си. откопчвам се и откопчам се, откопча се страд. ОТКОПЧВАМ СЕ и (диал.) откопчам се, несв.\ откопча се св., непрех. 1. С ловкост, умение успявам да се изтръгна, да се отърва от нещо или някого. Не можах да се откопча. Както винаги — и сега отстъпих. М. Кремен, РЯ, 53. Завързала се силна престрелка. Нашите не бързали да се откопчат, а дали активен отпор. Ж. Колев и др., ЧБП, 103. Скоро подире му се повлече върволица деца, които се блъскаха да видят невиждания лов.. Той едва се откопчи от другарите си. П. Бобев, ГЕ, 113.
2. Диал. Откопчавам се.
ОТКОПЧВАНЕ ср. Отгл. същ. от откопчвам и от откопчвам се.
ОТКОПЧЕЯ. Вж. откопчавам.
ОТКОРВАМ, -аш, несв.; откорна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, откорнат, св., прех. Диал. 1. Изскубвам, изваждам нещо от корен. Разлюти ся стара самовила, / да завея силни ми ветрища, / откорна си кърпа со все дръво, /со все дръво, со Тройча у блатото. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ, 411.
2. Изкъртвам, измъквам, изваждам нещо. Да откорнит колйето из земи. Н. Геров, РБЯ III, 411. откорвам се, откорна се страд.
ОТКОРВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от откорвам и от откорвам се.
ОТКОРНА. Вж. откорвам и откор-нувам.
ОТКОРНУВАМ, -аш, несв. (остар.); от-кбрна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. откорнат, св., прех. Диал. Откорвам. откор-нувам се, откорна се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язитс, 1899.
