обикновено. Й. Йовков, ВАХ, 47. Освен това всички [хищници] бяха много гладни. Ако еленът не успееше да им убегне, щеше да има месо повече, отколкото трябва. О. Василев, ДГ, 45.
О Отколкото да сложен съюз. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за степен, чрез което се изразява сравнение с действието на предходното подчинено изречение или на главното изречение. — Глупости! По-добре да умра, отколкото да гледам как загиваме, продадени от собствените ни деца. Вл. Полянов, ПП, 184. По-добре да не иде на бала, отколкото... отколкото да се види униформена. Ат. Мандаджиев, ЧЛНП, 66. — Ако се е превил, значи бог е направил гърба му мек. — Ти ще простиш всекиму, дядо. По-добре да се пречупи, отколкото да се превие. А. Дончев, ВР, 161. Той повече глези децата, отколкото да ги научи на нещо добро.
ОТКОМАНДИРОВАМ, -аш, св., прех. Прекъсвам командировката на някого, връщам някого от командировка. Замествах известно време следователя в Н., околийски градец в западния край на страната.. Наскоро ме откомандироваха, прибрах се пак в София. К. Константинов, Избр. разк., 52-59. След уволнението на проф. Шиилма-нов новият министър на просветата Апостолов откомандировал „другите“: писателя Чилингиров, критика Стефан Минчев. М. Кремен, РЯ, 75. Моно и Мачо останаха в школата, но Маврата бе откомандирован. А. Стоев, П, 120. откомандировам се страд. и възвр. Правителството на д-р Гу-дев.. разпоредило да се откомандироват от странство всички учители и писатели. Ив. Богданов, СП, 144. Един от новаците., така се изплаши, че без всякакво колебание направо избяга. Сам се откомандирова. А. Станоев, П, 38-39.
ОТКОМАНДИРОВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от откомандировам и от откомандировам се. Откомандироване на военни моряци от частите на армията.
ОТКОПАВАМ, -аш, несв.; откопая, -аеш, мин. св. откопах, св., прех. 1. С копаене разравям, изваждам нещо закопано; изравям. Противоп. закопавам. — Слушай, не е ли по-добре да му кажеш, че е умрял [петелът] и че съм го закопал. — Недей! — скочи прав съдията. — За бога недей! Ще го от-копае, ще почне едни аутопсии, едни експертизи — и два месеца не ще му стигнат! Д. Калфов, Избр. разк., 46. Фенерът закачен на крушата — под крушата сам дядо Вушо. Привел се над казмата и дълбае ли, дълбае. — Имане ли закопава или имане от-копава? О. Василев, ЖБ, 398. откопавам се, откопая се страд. и възвр. Ще те заровим, войводо, ще ти турим в устата един масур от свирчовина, пък като отминат турците, ти сам ще се изровиш,.. Така и дядо Ку-тю Байрактар — съвзе се, изчака да настъпи нощта и се откопа. Д. Мантов, ХК, 74-75.
ОТКОПАВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от откопавам и от откопавам се.
ОТКОПАМ. Вж. откопвам.
ОТКОПАЯ. Вж. откопавам.
ОТКОПВАМ, -аш, несв.; откопам, -аш, св., прех. Диал. Откопавам. Не го откопа-ват [мъртвеца] до изтечението на други три години. К. Шапкарев, СбНУКШ, 152. „Една пара да го даруаш, честити царе,.., оти овой чоек не йет сиромаф, ами ет стребролубец: под него има един гърнец полн со пари.“ Кога откопа царо, вистина така беше било. СбНУ XIV, 109. откопвам се, откопам се страд. и възвр.
ОТКОПВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от откопвам и от откопвам се; отко-паване. В Кукуш при откопването коски-те, което става тъкмо на свършването третята година, дават на присъствующи-те роднини и приятели угощение. СбНУКШ, 148.
ОТКОПЙРАМ. Вж. откопирвам.
ОТКОПЙРВАМ, -аш, несв.; откопйрам, -аш, св., прех. Копирам нещо изцяло, докрай; прекопирвам. Той измъкна прозрачна-та книжка от цигарената си кутия, опъна я върху истинския подпис на Малеев и внимателно го откопира. Ст. Марков, ДБ, 44. Вие твърдяхте, че сте много добър (фотограф — надявам се, че снимката е сполучлива. Ще ме имате постоянно пред себе си в толкова екземпляра, колкото откопира-те. П. Спасов, ХлХ, 149. откопирвам се, от-копирам се страд. Тези позиви се откопи-раха в стотици екземпляри, разнасяха се из занаятчийските работилнички, по селските дворове. К. Калчев, ЖП, 370.
ОТКОПЙРВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от откопирвам и от откопирвам се. Живописецът се вдъхновява от природата, но неговият творчески поглед я пречупва, пречиства и обобщава. Затова еднакво са му чужди както педантичното й откопир-ване, така и багрената подигравка с нея. НК, 1958, бр. 48, 6.
ОТКОПИРКА ж. Рядко. Клише. Художничката: Коя е тази баба Дафина? Председате лят: О, тя да ви омеси тутманик, приказки да ви разкаже, песни да ви изпее... пък на ум и разум да ви научи... И затова трябва да й се направи откопирка. Навлезе в деветдесетте. М. Колчакова, П,
80.
ОТКОПИРОВКА ж. Рядко. Нещо от-копирано; отпечатък. Около буквите личаха вдлъбнатини, останали от натискане на сухо перо или на молив през хартия. Вгледа се по-добре и веднага разбра: всички букви бяха грижливо написани по тази суха откопировка. Ст. Марков, ДБ, 441.
