със зъби. — Не се заядай, защото... — Хайде де. Откога ми се каниш. П. Проданов, С, 129. — Защо си с налъми? — Ами, защото нямам обуща. — И откога си без обувки? — Отдавна. М. Гръбчева, ВИН, 138.
2. Разг. Обикн. в съчет. с още. За посочване, за изтъкване, подчертаване, че действието е извършено много по-рано от момента, в който се говори; кога, от колко дълго време, отдавна. — Ето, учителке, вземи книга, ето и плайваз, откога още съм ги купила в града. Д. Талев, И, 206. — Татко върна ли се? — Откога още!... П. Вежинов, СО, 15.
— На, да си хапнеш. Откога ги пазя [дюлите] за тебе, пък ти не идваш, ма майка. И. Петров, НЛ, 175. Продавачката го попита любезно: — Вие защо все изоставате, другарю? Откога чакате там! М. Грубешлие-ва, ЛФ, 1957, бр. 29, 1.
3. Разг. Повторено откога-откога. За посочване, че действието е започнало много по-рано от момента, в който се говори; много отдавна, още кога. — Чакай да ти разправя как ще бъде.. — Мен даскалът нали ми разправи всичко. На връщане си дойдохме заедно. Откога, откога дебнех да го намеря и разгеле... Ст. Даскалов, БМ, 18.
П. Въпрос, нареч.-съюз. Въвежда подчинено допълнително изречение — непряк въпрос за запитване от колко време, от кое време. Роб на ранна, непрестанна грижа, / аз не зная, майко, откога / запленен съм в тихата тъга / на града, сред който сам се движа. Н. Лилиев, Ст 1932, 44. Важното е откога ще започне есенната сеитба.
О Бог знае откога; Кой знае откога. Разг. Обикн. в отриц. изр. сне или в изр. с като да, като че, като че ли, сякаш. От много отдавна. Не бе я срещал бог знае откога. А Той ме заговори, като че ли се познавахме кой знае откога.
— Друга (диал.) форма: о т к о г й.
ОТКОГАТО нареч.-съюз. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за време: от това време, от което. Откогато сме отворили голямото училище и той е поел работата, мъже брадати от дедай си села и градове околовръст събра да ги учи. П. Тодоров, Събр. пр II, 337. Откогато ме остави, / нежна дружке ти, / месеца ми грей утеха / в тъмните нощи. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 66.
ОТКОЗИРУВАМ, -аш, св., непрех. Разг. Отдавам чест или поздравявам по военному с повдигане на дясната ръка към челото до козирката на шапката; изкозирувам. Старшината вдигна ръка, откозирува и излезе на улицата. Тонич, КСШ, 41 .До масата на пристава бързо се приближи стражар, откозирува и му прошепна нещо. Т. Харман-джиев, Р, 38. Дежурният служител от КАТ му откозирува и тракна токове. Ст. Поп-тонев, НСС, 57.
ОТКОЛЕ нареч. Поет. Отдавна. Съзираше тоя ужасен миг отколе, от часа, в който Андон Кехайов смени Никола Кера-нов. Д. Вълев, Ж, 8. В гърдите на Чобана пламна отколе неизпитвана радост. С. Се-верняк, ИРЕ, 44. Някога си, отколе, нямало никакви светци. Хр. Пелитев, СбХС, 297.
ОТКОЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Индив. Отдавнашен; отколешен. „Така стои в законът ни отколен: /Да дигне слово, който е в света / от волята на царя недоволен!“ П. П. Славейков, Събр. съч. IV, П7.
ОТКОЛЕШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Разг. Отдавнашен. На другия ден се видяха като отколешни познати и тя веднага взе да се грижи за него. Д. Вълев, Ж, 133. Тия изображения., бяха много интересни, човек можеше да си помисли, че пред очите му оживява един не толкова отколешен свят. А. Гуляшки, ЗВ, 578. Много живо разказваше старецът за тези къщи и тогава светваше лицето му, и очите му засилваха, и той се връщаше някъде към сините далечини на своята отколешна младост.
Н. Тодоров, МИ, 87.
ОТКОЛЕШНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Отвл. същ. от отколешен.
— Ив. Богоров, Фрснско-български речник, 1869.
ОТКОЛКО съюз. Диал. Отколкото. — Не е време за сълзи, дете мое. Не бой се, аз се грижа за твоето щастие много повече, отколко ти мислиш... Ст. Костов, Избр. тв, 376. Светъл вятър по небето плува, / разтопява облака студен, / а защо на мене е тъй мъчно / повече отколко в зимен ден? Кр. Белев, ПЗБ, 41.
ОТКОЛКОТО съюз. След главно изречение, съдържащо думи в сравнителна степен или със значение за сравнение, съпоставяне — въвежда подчинено обстоятелствено изречение за количество и степен, обикн. елиптично, понякога сведено, редуцирано само до частта, посочваща обекта на сравнението. Аз те обичам повече заради сърцето ти, отколкото заради короната ти. Св. Минков, СЦ (превод), 14. Дядо Галушко очукваше воденичен камък. Докоснах го до рамото, че беше пооглушал, повече от бученето на водите и тракането на воденицата, отколкото от старост. А. Дончев, ВР, 28. Така тя зе да изкарва двойно повече, отколкото изкарваше, като работеше чужда йолма. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 184. Трудът на робите бил по-организиран и по-производителен, отколкото трудът в общините. Ист. V кл, 1980, 261. Сънят му беше неспокоен. Стени се сриваха отвсякъде.. А изведнъж — Раковски върху стената .., размахва кървава сабя и зове: „По-добре смърт за свободата, отколкото живот в робство!“ Ст. Дичев, ЗС I, 181. — Жълтите й обуща бяха по-високо, отколкото
