ОТКЛЮЧА. Вж. отключвам и от-ключам.
ОТКЛЮЧАЛКА ж. Приспособление за отключване. Нощният гост завари вратата заключена. По стар навик той протегна ръка и напипа кривата желязна отклю-чалка, потулена под стряхата на дясно. Провря желязото през ключовата дупка и отключи. А. Каралийчев, В, 148-149.
ОТКЛЮЧАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); отключа, -иш, мин. св. -их, се., прех. Отключвам. Дай ми, моме, ключеите, / да от-ключам Пирга града, / да вида що имат нъ-тре? Нар. пес., СбБрМ, 377. отключам се, отключа се страд.
ОТКЛЮЧАМ СЕ несв. (остар. и диал.); отключа се св., непрех. Отключвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОТКЛЮЧАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от отключам и от отключам се; отключване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОТКЛЮЧАР, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. и диал. Човек, който се занимава с отключване и заключване на нещо, у когото се намират ключовете от нещо. Стоян темнича-рям думаше: / темничари, ви отключари! / .. / ще си темница прокопа. Нар. пес., Г. С. Раковски, П I, 140. — „Викнете мама да дойде, / две думи да й продумам.“ / Отключа-ре са я викнале / при Стоян във тъмницата. Нар. пес., СбВСтТ, 365.
ОТКЛЮЧВАМ, -аш, несв.; отключа, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. С ключ отварям нещо заключено. Противоп. заключвам. Той [калугерът] отключваше вратата на църквицата, влизаше и пак затваряше. Д. Немиров, Б, 191. — Какво има? — попита го важно-важно Матейчо, докато отключваше вратата. В. Нешков, Н, 10. След десетина дни Стаменко се вести пак в града — ..И двамата не виждаха нищо интересно в това, че Гунка първа го посрещаше на двора, отключваше стаята и прибираше нещата му. Г. Райчев, ЗК, 219. Чуден човек стана Желю. Ноще ставаше от сън, отключваше сандъка и си броеше парите. Д. Немиров, Д №9, 96.
2. Освобождавам някого (човек или животно) от помещение, затворено с ключ, за да излезе; отварям. Ей, Пащрапанов, иди отключи обущарчето, да върви за вода. Ем. Станев, ВТВ, 52.
3. Прен. Разг. Разтварям, отделям едно от друго, разединявам здраво свързани, преплетени, заловени едно за друго неща. Противоп. сключвам, вкопчвам. Мустафата се почувства застрашен и заби острите си зъби в месата на Клинката. Рашко извика, отключи краката си и при опита да се изправи, подхлъзна се и се обърна няколко пъти. К. Петканов, ЗлЗ, 40. Стотелов беше вплел пръстите на ръцете си,.. Стотелов отключи ръце, намести шапката си и стана. Д. Дооревски, БКН, 133. отключвам се, отключа се. I. Страд. от отключвам. Влязоха в Еленината стая, която му се отключи при първо извикване. Ив. Вазов, Съч. XIV, 193. П. Възвр. от отключвам (във 2 и 3 знач.). Щом извиках, детето само се отключи и излезе от стаята.
ОТКЛЮЧВАМ СЕ несв.; отключа се св., непрех. За врата, ключалка и др. — отварям се с ключ. Ключалката на чантата не може да се отключи.
ОТКЛЮЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отключвам и от отключвам се. След малко тя чу гласа му., и шум от от-ключването на врата. Д. Димов, Т, 666.
ОТКОВА1. Вж. отковавам1.
ОТКОВА2. Вж. отковавам2.
ОТКОВАВАМ1, -аш, несв.; откова, -еш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Изваждам нещо (обикн. гвоздей, клин и под.) забито, заковано (като си служа с някакъв инструмент). Откови пироните от рамката на картината. А Ще отковем пироните от летвите, за да ги използуваме след това.
2. Отделям нещо от друго, отварям нещо, като изваждам това, с което е заковано; раз-ковавам. Но Анго Красивото отковаваше вече втория сандък и хората повече гледаха, отколкото слушаха. Н. Каралиева, Н,
109. В събота преди пладне Саноъо пристигна с кофата за инструменти и с вързоп ламарина. Покачи се на бараката, откова изкривените дъски и ги обърна. Ст. Мок-рев, ЗИ, 31. отковавам се, откова се страд.
ОТКОВАВАМ СЕ несв.; откова се св., непрех. Разг. За нещо заковано — отделям се от нещо, като гвоздеите и под. излизат, изхлузват се от вътрешността на това, в което съм бил закован; разковавам се. Дъските се отковаха и паднаха.
ОТКОВАВАМ2, -аш, несв.; откова, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Изработвам чрез коване; изковавам. Майсторите отковават, а след това пресоват металните части на колелата на вагона, отковавам се, откова се страд. Всеки месец трябва да се отковават и пресоват десетки тонове резервни части за ремонта на локомотивите и вагоните. ВН, 1960, бр. 2616, 2.
ОТКОВАВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от отковавам1 и от отковавам се.
ОТКОВАВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отковавам2 и от отковавам се.
ОТКОГА въпрос, нареч., въпрос. нареч.-съюз. I. Въпрос, нареч. 1. В същински, пряк въпрос. При искане да се определи времето, през което е станало нещо; от колко време, от кое време. — А аз предлагам да я наречем „Поляна Елхакс“ — обади се Тинчо. — В чест на Николай. Ония, които знаеха случката, се разкискаха, а Николай скръцна
