5. Отдалечаване от основната тема на разказване чрез вмъкване на нещо странично. Две тенденции преобладават в нея [българската проза]: от една страна желание да се долови пулса на живота, неговия многообразен ритъм, с отклонение към безплодно битоописание. Л. Стоянов, Р, 1925, бр. 196,
3. В бялата мъгла звънците надълго и нашироко си разказваха някаква история с толкова много подробности, отклонения, допълвания и възклицания, че когато стигнеха края на историята, " вече забравяха какво е било началото й. И. Радичков, СР,
7. — Който не вярва, да отиде в Африка да провери — мрачно промълви Самуилов.. — Без отклонения, моля! Заседанието продължава. М. Марчевски, ТС, 46.
ОТКЛОНЯ. Вж. отклонявам.
ОТКЛОНЯВАМ, -аш, несв.\ отклоня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Премествам или променям посоката на нещо под ъгъл спрямо предишното му положение или посока на движение. Чавдар: — Подпишете протокола! (Глория подписва. На Джек-сън.) Подпишете и вие!... Прочетете! Джексън: — Все едно! (Отклонява ръката с перодръжката на разузнавача, вади са-мописката си и подписва нехайно.) О. Василев, Л, 76. Мъжът й посяга жадно към чашката, но Гергана отклонява подноса. К. Калчев, ДНГ, 113. Отклониха ни поради ремонт на магистралата. Н Променям посоката на поглед, очи и под., насочвам в друга посока. Но към Дака Николина беше се променила вече доста: извръщаше се, когато го чуеше, че влиза, отговаряше на поздрава му и не отклоняваше поглед, когато той впиваше очи у нея. Г. Райчев, ЗК, 39-40.
2. Отделям средства от общата сума и ги пренасочвам за друга цел. Отклониха голяма част от бюджета.
3. Прен. Съзнателно насочвам мисъл, разговор, отговор и под. в друга посока, направление. Апостолът отклонява да даде веднага своето съгласие. Той не бръза да приеме Д. Общи на работа. Ив. Унджиев, ВЛ, 227. През последните един-два месеца той не беше виждал Пия. Отклоняваше всеки опит на майка си и на Катерина да му заговорят за нея. Д. Талев, ЖС, 278. Своето щастие Цвета споделяше със Станка.., когато избликът на Цветината душа преливаше в смях, вик или умилени сълзи, Станка отклоняваше разговора на друга страна. Елин Пелин, Съч. III, 126.
4. Прен. В съчет. със същ. покана, предложение и под. Отказвам. Сега Венко разглеждаше отбилзо момичетата едно по едно и учтиво отклоняваше поканите им да танцува, покани, които те отправяха към него само с поглед и с усмивка. Ал. Бабек, МЕ, 256. На първо време Хитов отклонява предложението на сърбите да му предвидят месечна издръжка. Ив. Унджиев, ВЛ,
82. Липсата на достатъчно и добро оръжие тежеше на всички., някои предлагаха да се нападне полицейския участък в Под-горово,.. Обаче Щерев отклоняваше това предложение. — С такова нещо ние сами ще се издадем — разубеждаваше ги той. Д. Ангелов, ЖС, 252. За да не остава насаме с Елеонора, вземаше баща й в своя файтон, пристигаше по тъмно и вежливо отклоняваше поканите за вечеря. Ем. Станев, ТЦ, 72.
5. Прен. Въздействувам на някого, възпирам го да направи нещо. — Не си права, Гано! На момичето му е излязъл късметя, да не го отклоняваме, че подир ще си скубем косите... — Мъничко е още мари, мале! — Къ щяло да е мъничко... Че и аз се омъжих навремето на шестнайсет години. К. Калчев, ПИЖ, 103. Но М. Тодрова била девойка с упорит характер и тя решително се противопоставяла на своите родители и братя, когато те са я отклонявали от Яворова. Т, 1954, кн. 11, 24. Целият живот наЛа-зара Глаушев беше такава борба и как би застанал той пред сина си — да го отклонява, да го спира, щом синът бе тръгнал по същия път? Д. Талев, И, 598-599. отклонявам се, отклоня се страд.
ОТКЛОНЯВАМ СЕ несв.\ отклоня се св., непрех. 1. Премествам се под ъгъл спрямо предходното положение. Левият крак е по-слаб от десния и прави по-къса крачка, особено в дълбок сняг. Вървиш и неусетно се отклоняваш все по-наляво, а мислиш че вървиш в права посока. А. Христофоров, П, 10.
2. Прен. Насочвам разговора си в друга посока. Ние го избрахме, за да ни брани, а той ни остави на Ногая. Но да се не отклонявам — той си намери заслуженото. Ив. Вазов, Съч. XIV, 46. — Пак се отклонявате — .. — Казахте, че ще вечеряме по-късно. Разказвайте направо за трупа под моста! Й. Попов, БНО, 124. Бързо, разбъркано и като се отклоняваше понякога, а други път пропускаше да обясни кое как е било, тя ми разказа тъжната повест на своето запознанство със заточеника българин. Ст. Дичев, Р, 91-92. • Обр. И мисълта на селянина се отклонява от пътя си, за да свърне встрани и назад по една изоставена криву-лица. Й. Радичков, ГП, 76.
3. Прен. Преставам да споделям, да следвам, изпълнявам последователно дадена идея, план, цел, задача. Много скоро той се отклонява от първоначално декларираните идеи и цели.
ОТКЛОНЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отклонявам и от отклонявам се. Той [Дизраели] не бил чужд на тактиката на либералите за частични отстъпки на работниците като средство за заблуда и отклоняване на революционните идеи. Ист. X кл, 133.
