тев, ПОС, 18. Те жив са отклик на духа народен, /а той не мре, и дор сърца туптят / от скръб и радост в наший край свободен / и мойте песни все ще се четат. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 169.
3. Отражение, следа на нещо преживяно. След тази тъй свойствена на руския народ човечност към чуждото, добила за пръв път израз в творенията на Пушкина, пак за пръв път в неговите творения е намерило ясен отклик онова основно настроение на националния дух,.., що не убива, а подкрепя енергията за живот. П. П. Славейков, събр. съч. VII, 94. Аз бях написал малка бележка за неговите хербарии и бях публикувал адреса му с молба да му се изпратят цветя. Самият аз не очаквах, че това хрумване ще има такъв отклик. Н. Ин-джов, ПП, 69.
4. Прен. Остар. Мнение, оценка за нещо; отзив. Появлението на списанието му нема никакъв отклик; публиката се потаеше, печатът се омълчаваше. Ив. Вазов, Съч. IX, 85. Хората съобразно техния отклик под идеята за смъртта могат да се разделят на няклоко типа. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 77. Трудно е, в рамките на една статия, да се изложат всички ония откли-ки за музиката, които можем да съберем от съчиненията и биографиите на Горки. БНТ, 1940, бр. 203, 2.
ОТКЛИКВАМ, -аш, несв.; откликна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Отговарям, обаждам се на зов, обръщение. Момчилов-ците развалиха колелото.. Вижда се, вестта за пиене и ядене ги развесели. Ту на едно, ту на друго място избухваше смях и откликваше някой присмехулен глас. Ст. Загорчинов, ДП, 410. — Де-бре, де-бре, — викат ергените от първата зареда. — И-ху, и-ху, — откликват от втората.. Хорото расте. Ив. Карановски, Разк. I, 13. //Звуча, прозвучавам в отговор на зов, обръщение. Громко, настръхнало, раздиращо гърдите ура откликна от сивите редици.
2. Проявявам интерес, отношение към нещо; отзовавам се. После лицето на Пирал-кое пребледня, очите му се наляха с болка, но сърцето на Елена не трепна и тя не го съжали. Той често страдаше и душата й вече не откликваше на страданията му. А. Наквоски, МПП, 206. Жизнената му сила [на творчеството на първите ни композитори] е в това, че откликваше, отразяваше трепетите на народната душа. НК, 1958, бр. 51, 3.
ОТКЛИКВАМ СЕ несв.\ откликна се св., непрех. Откликвам. Струва му се, че ако запее с пълен глас, отсреща му ще се откликне човешки вик, вопъл. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 222. — Добър вечер, добър вечер — откликнаха се сърдечно и двамата, учудени от неочакваната промяна, която забелязаха у Димитър. Т. Харманджиев, Р,
93. Павел няма нейния майчински нагон.
Инак той би се откликнал на недомлъвките, на намеците й. Б. Болгар, Б, 135. Революцията стана моментално,.. И в същият ден целият български народ., се откликна с възторг и се притече на помощ. Ив. Вазов, Съч. XXV, 2Ъ5. Някой ли отнегде се провикна? / Ехо ли далече се откликна / и потъна зад железни двери? Ив. Карановски, МП, 12.
ОТКЛЙКВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от откликвам и от откликвам се.
ОТКЛОНЕНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Отместване от първоначалната посока на движение или преместване под ъгъл в сравнение с първоначалното, основното положение. На връщане колата направи едно отклонение от главния път, мина край една каменна ограда. Г. Белев, КВА, 19. Работата на бордовия радист и пилотите била да наблюдават главно уредите, да ги изправят при отклонение на курса. Ал. Гетман, ВС, 16. — Но я ми кажи, как може човек да види тази планета?.. — Такова нещо е невъзмог жно, при това тогава, когато Меркурий е в такова положение по своята орбита, че видимото от нас отклонение от Слънцето да е най-голямо. Г. Томалевски, АН, 245-246. Меркатор пръв установил, че географският полюс не съвпада с магнитния полюс и затова за главен мередиан той приел онзи' който минава през остров Кор-во на Азорските острови, защото магнит-ното отклонение там е нула. А. Бешков и др., ИГ, 90-92.
2. Отделяне на средства от общата сума и пренасочване за друга цел. — Що за идиот-щина, моля ти се! Та това е неправилно отклонение на средствата! Тарас, ТМ, 126.
3. Част от път, железопътна линия и под., която се отделя встрани от главната. — Накъде? — попита след малко шофьорът, когато наближиха отклонението за летището. Д. Кисьов, Щ, 225. Приближаваше отклонението от шосето за Равни рът, недалеч от къиллата на хаджи Драган. Ем. Станев, ИК III и IV, 330. Карам едва-едва, за да не изхвръкна от шосето при някой завой и да не пропусна отклонението. Най-после различавам смътно тесния изоставен път. Б. Райнов, НН, 440.
4. Прен. Несъобразяване с нещо или несъвпадение с типичното, обичайното. Неговият вътрешен нравствен закон не познаваше и не търпеше отклоненията — нещо, само по себе си твърде опасно. Ем. Манов, ДСР, 332. Формите на живота и на облеклото са били строго определени, еднаж завинаги, за всяко едно съсловие. Отклонението от тия норми се е наказвало най-строго. Р, 1926, бр. 213, 2. Сборът от тези правила за поведение образуват правото на съответната държава. Всяко отклонение от правните правила за поведение., се наказва. МПр VIII кл, 11. Отклонение от нормата.
