та на гърба му и чаках го, та се откашля и преглътна вълнението си. Ст. Даскалов, Пл, 1969, кн. 6, 13. Спомни си за тежките каменарски години, когато гърдите му хриптяха от набилия се в дробовете ситен прах и по два часа сутрин не можеше да се откашля. Кр. Кръстев, К, 9.
2. Кашлям, докато се успокоя. Задрала го е кашлица и не може да се откашля.
ОТКАШЛЯНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от откашлям и от откашлям се. Прилагането на лечебната физкултура трябва да започне внимателно с постепенно покачване на натоварването,.. Ако през време на процедурата болният се закашля, трябва да му се даде време за откашляне и почивка. Н. Манчева, ЛФ, 116-117.
ОТКЙНА. Вж. откинвам.
ОТКИНВАМ, -аш, несв.; откйна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, откйнат, св., прех. Остар. и диал. Откъсвам. — Какви хора бре! Минахме покрай бостана им с каруцата и никой не рече: „А откинете си по една любеница!“ Ст. Даскалов, ЕС, 247-248. Ако слети някой от них [общинарите] стреляй и око да не ти мигне, че ако те спипат, ще ти откйнат главата като на пиле тия кръвопийци. П. Здравков, НД, 206. Аз не вярвах, че ща ви увреда, ако от-кинех един тряндафил за йедна от дъщерите ми, която ми ся моли. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 46-47. Изникнала калинчица / на два пъте, на два друма — / кой помине, се откине. П. П. Славейков, КНП, 115. Рече на децата: „А бре деца! не тепайте го това куче, аз ке ви дам една пара, да го откинам от смъртта“. СГ, 1894, кн. 1, 303. откинвам се, откйна се страд.
ОТКЙНВАМ СЕ несв.\ откйна се св., непрех. Остар. и диал. Откъсвам се. Ала Грозданка е дявол и она от политика разбира. Цяла седмица го не поглежда и се преструва, че го [Герчо] не зачита за слива, сал да види, какво че да прави. Он я гледа, она го не гледа, он се улови до нея, она се откине. Елин Пелин, Съч. V, 92.
ОТКЙНВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от откинвам и от откинвам се; откъсване.
ОТКИСЛЁНИЕ, мн. няма, ср. Хим. Редукция, откисляване. Противоп. окисление. Обратният процес, т.е. отнемането на кислород от някое съединение, се нарича редукция в тесен смисъл на думата или от-кисление. Хим. VII кл, 1950, 74. Съвременните технологични методи за получаване на чисти вещества могат да бъдат разделени на няколко групи: химични процеси — редукция (откисление) на окиси и хологени с метал при висока температура. ВН, 1961, бр. 3090,4.
ОТКИСЛИТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Хим. Вещество, което служи за откисление; редуктор. Съществуват няколко начина за производство на безкислородна мед.. Кислородът се отстранява с помощта на от-кислители (редуктори), като фосфор, калций,.., които се добавят в рафинирана, освободена от газове течна мед. Ц. Цветков, М, 285. Влажният серен двуокис може да се откисли посредством хлорна вода до сярна киселина:.. Следователно серният двуокис е откислител (редуктор). Хим. VIII кл, 1958, 63.
ОТКИСЛЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Хим. Който служи за откисляване; редукционен. Поставя се в трапчинка на въглен малко каситерит и се загрява с откис-лителния пламък чрез духалката. Хим. VII кл, 1950,85.
ОТКИСЛЯ. Вж. откислявам.
ОТКИСЛЯВАМ, -аш, несв.; откисля, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Хим. Отнемам кислород от някое съединение; редуцирам, откислявам се, откисля се страд.
ОТКИСЛЯВАНЕ ср. Хим. Отгл. същ. от откислявам и от откислявам се; редукция, откисление. Химична реакция, при която едно вещество отнема кислорода от неговите съединения, се нарича откисляване или редукция. Хим. VII кл, 1965, 54.
ОТКЛЁЩВАМ, -аш, несв.; отклёщя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Освобождавам нещо заклещено. Противоп. заклещвам, приклещвам. — Що има, Панко? — попита вече кротко дърваринът и като натисна с все сила края на топоришката, отклещи най-сетне острието. Ст. Загорчинов, ДП, 335. отклещвам се, отклещя се страд. ОТКЛЁЩВАМ СЕ несв.; отклещя се св., непрех. Обикн. с предл. от. Освобождавам се, преставам да бъда заклещен.
ОТКЛЁЩВАНЕ ср. Отгл. същ. от отклещвам и от отклещвам се.
ОТКЛЁЩЯ. Вж. отклещвам.
ОТКЛИК, мн. -ци, след числ. -ка, м.
1. Отговор на зов, на обръщение; отзив, отзвук. Спомням си априлските и майските утра, когато долу, край реката, виждах да трепти росата по храсти и дървета, сладко да нашепват водите на Янтра, къдраво-гъсто да тъмнеят накичените с цветя, упоени от благоухания гори, възпяващи утрото с птичи песни и с радостния отклик на ехото. Ем. Станев, А, 21. Свирка свири, глас трепти, / конче пърха и хрип-ти; — /в миг прелита глас от него: / — Де го мойто пиле, де го? /.. / Няма дума, ни отклик. Ц. Церковски, Съч. 1,231.
2. Прен. Проява на отзивчивост, съчувствено отношение; отзвук. Стотици хора,.., въздишат в тия стени. Никакъв отклик от тия въздишки се не чуе. К. Величков, ПССъч. I, 137. И най-малкото съзидателно дело в тогавашна България намираше отклик в песните му [на Иван Вазов]. П. Ма
