ството. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 53. Депутатска неприкосновеност. Дипломатическа неприкосновеност. Териториална неприкосновеност. • Обр. Какъв Мусалла! Истина, аз .. по-обичам да видя великана в гордата си неприкосновеност и самотност. Ив. Вазов, Съч. XV, 110.
НЕПРИКРИТ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. За чувство, състояние, отношение, същност на нещо и под. — който не се скрива, прикрива, който се показва, проявява; нескрит, явен, открит. Ирена го изгледа с неприкрита ненавист — всичко това й беше отвратително. П. Славински, ПЩ, 158. Ганчо го гледаше, изненадан от това неочаквано избухване, и на лицето му, досега безстрастно и неподвижно, се беше изписала неприкрита болка. Ем. Манов, ДСР, 219. Освен офицера на едно от креслата се бе разположил някакъв дребничък, сух, четиридесетгодишен мъж, който ме гледаше с неприкрито любопитство. М. Гръбчева, ВИН, 134. Неприкрит укор. Неприкрита вражда. Неприкрита насмешка. Неприкрито злорадство.
НЕПРИКРИТО. Книж. Нареч. от неприкрит; явно, открито, нескрито. Стефка и отпреди се задяваше; тя по сърце вече беше доловила към що клонят думите на гостенките, та сега съвсем промени лице,.. — излезе вън неприкрито развълнувана. А. Страшимиров, Съч. I, 229. Никога досега у нас държавата не е проявявала тъй неприкрито своя класов характер, както сега с прокараните драконовски закони против работниците. Г. Георгиев, Избр. пр, 384. Написа и няколко пропити с жлъч и възмущение фейлетона, с които силно бичуваше тогавашния насилнически режим и твърде неприкрито жигосваше и самия княз. СбАСЕП, 61.
НЕПРИКРЙТОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Качество на неприкрит; явност, от-критост. Бурята кара да се очертават характерите в тяхната неприкритост и тогава хората се виждат други от това, за което са ги смятали или са се смятали те самите. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 99.
НЕПРИЛЕЖАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, поил. Остар. Книж. Неприлежен. Пред сеоалището [ученика] висяха на черни гайтани черни дъсчени табли с надписи: неприлежателен, безчинен, ленив. Ив. Вазов, Съч. X, 153.
НЕПРИЛЕЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Книж. Който не заляга, не постоян-ствува в някаква работа или учение; неста-рателен. Нямаше признак от високото клепало,..; нито намери мястото на тъмницата с големите плъхове в приготовително-то училище, в което затваряха немирниците и неприлежните. Ив. Вазов, Съч. XXV, 9. — Учителят ти ми се оплака. Бил си не-прилежен. Не си учил. К. Манолов, ВХ, 104.
НЕПРЙЛЕПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил. Остар. и диал. 1. Необщителен. Студен, неприлепен, дивичък,.., даскал Пар тений не ни направи внушително впечатление. Ив. Вазов, Съч. X, 161. Селяне разказаха, чтото знаяха; че кръчмаровата Елена преди три години била разгалено, болнаво и неприлепно момиче. КН, 1873, кн. 4, 50.
2. Който не се увлича от никакво занимание, не проявява интерес към нищо; безучастен, безразличен. Найден отиваше тром в учението, безполезен на баща си, със сърце на нищо неприлепно. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 20.
НЕПРИЛЙЧЕН1, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който не е съобразен, не е в съответствие с нормите за благоприличие; непристоен, неблагоприличен. Когато бащата се скарваше на сина си за неприличния му вид, казваше: — Маскара, ходиш с разкопчани панталони, като Иланоолу! Ив. Вазов, Съч. X, 159. Всички бяха смаяни, бяха поразени от такава дързост и неприлично държане за една благородна ханъма. Вместо проклятие към осъдените, тя им говореше на български, като не снемаше очи от даскал Кира. Зл. Чолакова, БК, 146. И тя благодареше някъде в дъното на душата си, че нито един от тези мъже и жени не я спря и не я заговори. Тя не би намерила сили да отвърне, би си отминала и това щеше да бъде неприлично и срамно. Г. Караславов, ОХ IV, 19. Безмолвие — кога е прекалено — / по-неприлично е от глъч и схватка/ Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3-4, 175. // Циничен, вулгарен, непристоен. Селяните разговаряха високо, понякога се напиваха, викаха и пееха неприлични песни. М. Марчевски, МП, 6. Никога не съм чул от него неприлична дума, никога не помня да е проявявал склонност да слуша цинични приказки, злословия. СбАСЕП, 454.
2. Диал. За външен вид на човек, дреха и под. — който е неугледен, некрасив, без фасон. Tue [овчарски] дрехи,., се кроят доколкото е възможно по-широки, неприлични и просто ушити, от една страна за по-дълго траение, а от друга, да не аресват на турците. 3. Стоянов, ЗБВ I, 36.
3. Остар. Книж. Неестествен, ненормален, неподходящ. Очите са клатят по действието на 6 мишци,.. Человек става кривогляд от неприличното свивание на някоя от тия мишци. НКАФ (превод), 119. Най-после парата е, която избави хората от онова нихно неприлично състояние, в което са уподобяваха наместо животните — тя избави хората от робството — защото върши сега заради них работата и по-много, по-точно и по-хубаво. Ступ., 1875, бр. 3, 22.
НЕПРИЛЙЧЕН2, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Книж. Обикн. в съчет. с предл. на. Който няма прилика с нещо, кой
