то не прилича на нещо или на някого; различен, несъответствуващ. Тая бледа, съмнителна виделина, по нищо неприлична на утренната, придаде на картината нов вид, чуден и тайнствен. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 25. То [момчето] не забеляза как по едно време от гората излязоха троица конници, по вид и по носия неприлични на селяни-планинци. Ст. Загорчинов, ДП, 335. Намерило са, че всички планети са движат с неправилна скорост.. Тези необикновени и неправилни движения, неприлични с движението на слънцето и месяца, представлявали нови въпроси за ума. Д. Витанов, НС (превод), 13. Птиците снасят яйца, от които излизат рожби, напълно прилични на родителите си; а пчелата, мухата, пеперудата и други снасят яйца, от които се излюпват рожби съвсем неприлични на родителите си. Т. Икономов, ЧПГ, 70.
НЕПРИЛЙЧИЕ1, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Липса на приличие, пристойност; непри-стойност, неблагоприличие, неприличност1. За смайвание на всичките католици,.., се появили изведнъж трима папи, и взаимно-то им карание стигнало до последните предели на неприличието. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 44.
2. Остар. Дума, постъпка и под., лишена от приличие. — Слушай, бате! Недей дума таквиз неприличия на софрата. Д. Неми-ов, Б, 34. Всичките ми желания за нея са: а я гледам и да й се радвам. Никое непри-личие не осквернява страстта, която възбудиха в мене хубавите й очи. М. Балаба-нов, С (побълг.), 150-151.
О До неприличие. Извънредно много, до крайна степен (обикн.за някаква отрицателна проява или качество); до неприличност. Като постъпих в нашето учреждение, отначало бях редовен и дисциплиниран до неприличие. Г. Краев, АЗ, 48.
НЕПРИЛЙЧИЕ2, мн. няма, ср. Остар. Книж. Липса на сходство, прилика, връзка между две неща; несходство, различие. — Тук не иде добре! — развика се Македонски, на когото поетическото чувство се обиди от неприличието на римите; не се съгласяваха тия стихове. Ив. Вазов, Съч. VI, 54.
НЕПРИЛЙЧНО нареч. 1. По начин, който не е съобразен с нормите за благоприличие; непристойно, неподходящо, неблаго-прилично. — Някой в мое отсъствие да е вдигал шум, да се е държал неприлично, да те е обидил с нещо?.. — Никой! Всички бяха много послушни... Г. Русафов, ИТБД, 218. Четиринайсетгодишната Оличка, неприлично заголила колене, караше велосипед. М. Грубешлиева, ПП, 144. Нашите отговорили, че не само не щат да го покрови-телствуват, кога ся влада така неприлично, а още и даваджии му са, зачтото мя е клеветил без никаква причина. АНГI, 93.
2. Обикн. с гл. съм, изглежда, вижда ми се, става и под. Означава, че нещо противоречи на приетите норми за благоприличие, не е в съответствие с тях. Той [Павел] отмести ръце от общата маса. Колкото и неприлично да бе, пъхна ги в джобовете на френча. Г. Стоев, Зав., 136. л Извънредно много, извън границите на това, което се смята за прилично; до крайна степен. Аз съм толкова неприлично щастлива, щото ми иде страх да не ме накаже съдбата за толкова благополучие. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 46. Беше неприлично богат човек и още искаше.
4. Остар. Книж. Неподходящо, неуместно. При това той не пита прилично ли или неприлично употребляват милостинята му ония, на които я дава; оттогава много пъти ся случава, чтото шарлатанинът,.., чтом ся затули от него, да влази в първата кърчма. С. Радулов, НД (превод), 123.
НЕПРИЛИЧНОСТ1, -тта, мн, -ия, ж.
1. Само ед. Отвл. същ. от неприличен1; неприличие1, неблагоприличие. Как можеш да привлечеш вниманието на по-добрите, когато разговорите ти са пълни с неприличност и гнъсност? Ал. Кръстевйч, ВПЖ (превод), 86.
2. Проява или дума, която е неприлична; неприличие1. Селянката помисли, че Гороло-мов я съдеше за постъпката й, тя обясни сърдито, че тя бе предизвикана от някаква неприличност на попа, който бе злоупотребил със съседството си с нея. Ив. Вазов, Съч. XI, 165. Не съществува ничто по-приятно от сладката срамежливост и от легкия и нежния страх от всяка неприличност! Ал. Кръстевйч, ВПЖ (превод), 173.
О До неприличност. До крайна степен, извънредно много (за някакво отрицателно качество или проява); до неприличие. Той бе неглупав, но без изящество в езика, разпасан, небрежен, както и обноските му, отпуснати до неприличност. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 8.
НЕПРИЛЙЧНОСТ2, -тта, мн. -и, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от неприличен2; разлика, отлика, различие, неприличие2. Знайно е, че армейский язик ся различава много в истия [седми] век, тъй, като да представлява големи неприличности. Г. Кръстевйч, ОДК, 22.
НЕПРИЛОЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Остар. Книж. Неприложим; неприменим. Тя (конверсията) доде да се прилага в слаби страни,.. Ако изобщо конверсията, поне за всички балкански държави досега е имала само тоя печален резултат, то за днешно време за Княжеството тя е още нег приложна, когато едвам сключихме заем с най-тежки условия. Пряп., 1903, бр. 69, 2. Майка ми беще чадо на своята епоха: тя живееше с мислите на своето време и считаше тези мисли за неприложни истини. Ч, 1871, бр. 19,601.
