344. На единия и [на стаята] край са оставени някакво изтъркано канапе и една износена табуретка — вещи, с които свикваме при дълга употреба и които изоставяме веднага щом трябва да се изселим, проумели изведнъж абсолютната им непригодност и овехтялост. Др. Асенов, ТКНП, 294.
НЕПРИДИРЧИВ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който се задоволява с малко или лесно, който не придирва; невзискателен, непретенциозен. Той беше най-непридирчивият към суровите условия на нелегалния живот, понасяше безропотно и студа, и жегата, и глада. Г. Караславов, ОХ III, 201. Непридирчиво дете. Непридирчива публика. //Който е присъщ на такъв човек; непретенциозен, невзискателен. На един стобор нанизани редове просташки картини; нава-ляк любопитни — очевидно с много непридирчив вкус — зяпат пред тях в нямо удивление. Ив. Вазов, Съч. X, 17. Широкото му слабичко лице,.., голямата му уста,.., придаваха гладнишки вид на тоя момчурляк с непридирчив стомах и винаги добър апетит. Т. Харманджиев, КЕД, 13.
2. За растение или животно — който се отглежда лесно, за който не са необходими специални грижи или специални условия; непретенциозен, невзискателен. Лишеите са твърде непридирчиви растения и заемат в природата най-безплодните места. Бтн V и VI кл (превод), 171.
НЕПРИДИРЧЙВО. Нареч. от непридирчив; непретенциозно, невзискателно. Отнася се непридирчиво към околните.
НЕПРИДИРЧЙВОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Отвл. същ. от непридирчив; невзиска-телност, непретенциозност. Както в железницата, в параходите и в трамвая, по едно неписано правило,.., [хората] отстъпват място на повече близост и непридирчи-вост в обноските на непознати един другиму лица. Ив. Вазов, Съч. XI, 75. Тази вишня е идеална по своята непридирчивост и не-взискателност. Достатъчно е само да посадим нейни издънки и те се разрастват и дават всяка година добив без каквито и да било грижи за тях. Бтн V и VI кл (превод), 91. Тия крави по своето леко гледание, непридирчивост към храната и климатическите условия, както и по-добрата си млеч-ност са най-подходящи за нас. Хр. Даалиев, ТИА, 13.
НЕПРИЕМЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който не може да се приеме, одобри, който буди възражения. И това предложение се провали надолу с главата, като най-неприемливо. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 46. В поемата се срещат редица неприемливи образи, пресилени сравнения, неуместни метафори. С, 1952, кн. 5, 175. Тогава, кога предложихме нашето начертание на Н. Всесвятейшество, он го презрено отхвърли и провъзгласи неприемливо. Ч, 1871, бр. 12, 364. Неприемлив метод. Неприемлива цена. Неприемливо решение. Неприемливо мнение. Неприемливи условия.
2. Рядко. Обикн. с предл. за. За човек — когото не приемат, не харесват, не одобряват поради убеждения, поведение и под. Той [Тодор Икономов] е.. — непримирим,.., еднакво строг съдник на либерали и консерватори, еднакво неприемлив и за едните, и за другите. Т. Жечев, БВ, 403. Има хора, за които Анатол Франс е болезнено неприемлив, които отричат всяка написана негова страница. К, 1926, бр. 92, 2.
НЕПРИЕМЛЙВО. Книж. Нареч. от неприемлив. Неприемливо е да се говори така фамилиарно с непознат човек.
НЕПРИЕМЛЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от неприемлив. Непри-емливостта на това мнение е очевидна.
НЕПРИЕТ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж.
1. Който не е утвърден, установен, приет някъде като правилен или законен; неутвърден. Неприет закон. Неприепго правило.
2. Като същ. неприети мн. Обикн. за кандидати в средно или висше учебно заведение — кандидат, който е извън класацията, който не е достигнал необходимия бал и не се приема за ученик, студент и под. За да се даде възможност на неприетите [кандидати] на едно място да кандидатствуват на друго, документите., ще се подават най-късно до 10 юли.
НЕПРИЗВАН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е лишен от необходимите за дадена дейност качества, който няма призвание за нещо. Неговото възмущение достига най-резки тонове, когато той [Ал. Константинов] вижда раболепието у някогашни борци или когато непризвани, лишени от морално право и достойнство лица вземат ролята на благодетели, покровители и насърчители. Б. Ангелов, ЛC, 237. Книжовното дружество иска да отвори широко страниците на своя печатен орган за една такава критика,.., като пресече пътя към литературата на непризваните писатели и насърчи даровитите. М. Арнаудов, БКД, 221. ч
НЕПРИЗНАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който не е приет, утвърден офи-циално. Князът тъй много държеше за своята непризната титла, че заяви, какво няма да приеме отговора на тройното слово, ако Събранието не го измени в това отношение. С. Радев, ССБ I, 185.
2. Обикн. за човек на изкуството — който не е оценен, не е получил обществено признание. То [Арменското кафене] беше клуб на непризнатите таланти. К. Константинов, ППГ, 156. Непризнатият софийски Хайне — Сабат, печално тананика от срещния тротоар. Хр. Смирненски, Съч. 111,41.
